Решение № 260016 от 21.08.2020, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260016 гр. Шумен,

21.08.2020 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ:

1. Т. Димитрова

2. мл.с. С. Стефанова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 163 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Д...

2002 „ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Д.К. Д..., чрез мл. адвокат Г. С. от ДАК, срещу решение № 91/31.01.2020 г. по гр.д. № 98/2019 г. по описа на ШРС в частта, с която са отхвърлени предявените от него иск по чл.108 от ЗС – за признаване, че ищецът е собственик и осъждане на ответниците да му предадат владението върху движима вещ кран мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., предмет на постановление за възлагане от 03.01.2013 г. по изп.д. № 20118760400673, находящ се в гр. Ш., бул. Р..., в поземлен имот с идентификатор ***, и иск по чл.45 от ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6 000.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от погиване, разходване или отчуждаване на процесната вещ.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи иска му по чл.108 от ЗС, като, в случай, че ответниците откажат да му предадат владението върху спорната вещ, му присъди равностойността й в размер на 6 000.00 лева. Моли да му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите И.Х.С. и М.К.Н., действащи чрез пълномощника адв. Д. Н. от ШАК, депозират отговор на жалбата, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от и срещу надлежно легитимирани лица, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:

Предмет на разглеждане по гр.д. № 98/2019 г. по описа на ШРС са предявени от жалбоподателя срещу въззиваемия искове за признаване за установено правото на собственост на ищеца върху движима вещ, предмет на постановление за възлагане от 03.01.2013 г. и осъждане на ответника да му предаде владението върху собствената му движима вещ - кран мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м., находящ се в гр.

Шумен, ***.670.335, както и, при условията на ивентуалност, в случай, че ответникът откаже да предаде владението върху вещта или се окаже, че тя е погинала, разходвана или отчуждена – за присъждане на нейната равност, в размер на 6 000.00 лева.

Ищецът е навел твърдения, че е бил обявен за купувач на процесната вещ с постановление от 03.01.2013 г. на ЧСИ Д.З., по изп.д. № 20118760400673. На 11.09.2018 г. посетил кантората на ЧСИ за да вземе влязлото в сила постановление за възлагане. Същия ден отишъл в сервиза на ответника, находящ се в гр. Шумен, ***.670.335, където се намирал крана, при което съпругата му отказала да му предаде вещта преди да е разговаряла със съпруга си. На 19.10.2018 г. ищецът отново направил опит да се срещне със съпругата на ответника, но тя му отказала. Това го принудило да подаде жалба до РПУ – Шумен, с молба за съдействие да си вземе вещта. На 25.10.2018 г. ЧСИ Д.З. и вещото лице С.К. посетили сервиза на ответника, като с констативен протокол от същата дата установили, че въпросният кран се намира в сградата. Въпреки направените от него многобройни опити да получи вещта от ответника и съпругата му, до завеждане на исковата молба същата не му е предадена.

В срока за отговор, ответникът е оспорил исковите претенции, като е навел възражения, че е придобил собственост върху сградата, в която се намира процесния кран с възлагателно постановление от 10.09.2013 г. по изп.д. № 20118760400673 на ЧСИ Д.З., като в постановлението е посочено, че имотът се възлага заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в него. Към посочената дата кранът е бил трайно монтиран към работилницата, в която се намира понастоящем, което създава впечатление, че е подобрение в обекта и е част от него. Същият е бил ползван от ответника от влизането му в имота. След цялостен ремонт на обекта е бил демонтиран от първоначалното си местоположение, бил е ремонтиран поради установени повреди и е бил отново монтиран на друго място в ремонтната работилница. Ето защо вещта е собствена на ответника, а не на ищеца. В случай, че съдът прецени, че ищецът е бил собственик на вещта, ответникът е предявил възражение за изтекла придобивна давност на основание чл.80, ал.1 от ЗС, тъй като владението му върху крана е било спокойно и несмутено за периода от 10.09.2013 г., когато е влязъл във владение на имота до завеждане на исковата молба в началото на месец февруари 2019 г., като срокът по чл.80, ал.1 от ЗС е изтекъл на 10.09.2018 г.. Същият е владял и стопанисвал вещта със съзнанието, че е негова, като няма правно валидни действия, които да се основание за прекъсване на давността.

В срока за отговор ответникът по първоначалните искове е предявил и насрещен иск срещу ищеца, за осъждането му, на основание чл.72, ал.2 от ЗС да му заплати направените за запазване на вещта разноски, равняващи се на сумата, дадена за ремонт на крана, в размер на 1 339.20 лева и на таксите заплатени за охрана на същия, в размер на 8 101.23 лева, или общо 9 440.43 лева.

В предоставения му от съда срок ищецът е оспорил насрещната претенция като изцяло неоснователна, като е възвел и възражение за погасяване вземанията за дължими суми за охрана до 2016 г., поради изтичане на предвидената в закона кратка погасителна давност за периодични платежи.

С молба от 29.07.2019 г., преди даване ход на делото ищецът е поискал като ответник по предявените от него искове да бъде конституирана и М.К.Н. – съпруга на първоначалния ответник.

В предоставения й срок, ответницата е допизирала отговор, в който е оспорила първоначалните искове като изцяло неоснователни, по съображения, идентични с изложените в отговора на ответника.

Първоинстанционният съд е квалифицирал главния иск по чл.108 от ЗС, предявения при условията на евентуалност – по чл.45 от ЗЗД, а насрещния иск – по чл.72, ал.2 от ЗС, като с решението си е отхвърлил изцяло предявените първоначални искове и е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 237.62 лева.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно допустимостта на решението, констатира, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска на ищеца за заплащане равностойността на движимата вещ, в случай, че е погинала или отчуждена като такъв по чл.45 от ЗЗД, вместо по чл.57, ал.2 от ЗЗД, която материално правна норма е относима и приложима към заявената претенция, предвид факта, че ищецът не извлича искането си от осъществено от ответниците непозволено увреждане, а от компенсаторното си право да получи равностойността на ревандикираната вещ при невъзможност за реалната й реституция. Съгласно приетото в ТР № 2/29.02.12 г. по тълк. д. № 2/11 г. на ОСГТК на ВКС обаче, визираният порок не предпоставя недопустимост на обжалваното решение, тъй като, въпреки неточната правна квалификация, съдът се е произнесъл по предмета, с който е бил сезиран и по заявените факти и обстоятелства, за установяване на които е предоставил равна възможност на страните и въз основа на които е постановил крайния си съдебен акт.

По същество, съдът прие следното:

Предмет на разглеждане са първоначално предявени главен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за реституция на движима вещ и евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД – за компенсаторно обезщетение при невъзможност за натурална реституция на ревандикираната движима вещ, поради погиването или отчуждаването й, както и насрещен иск с правна квалификация чл.72, ал.2 от ЗС – за заплащане на необходими разноски за запазване на вещта.

От събраните по делото доказателства, пеценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори между страните, че с постановление за възлагане от 03.01.2013 г. по ИД № 20118760400673 по описа на ЧСИ Д.З., влязло в законна сила на 14.01.2013 г. , ищецът е придобил, на основание чл.482, ал.2 от ГПК, собствеността върху „Кран мостов, едногредов, с електротелфер, товароподемност 6.3 тона, ширина 10 м.“, при цена 3 575.00 лева, с ДДС. С постановление за възлагане от 10.09.2013 г. по ИД 20117860400673 по описа на ЧСИ /л. 23/, влязло в законна сила на 20.09.2013 г., ответникът И.Х.С. е придобил, на основание чл.496, ал.2 от ГПК, собствеността върху дворно място с идентификатор № *** по КК на гр. Ш., ул. Р..., заедно със сервиз за мотокари, магазин и офис, заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в поземления имот, при цена 258 500.00 лева. Имотът е придобит от ответника през време на брака му с втората ответница М.К.Н., в режим на СИО. Към момента на издаване на постановлението за възлагане от 03.01.2013 г. и понастоящем възложения на ищеца кран се намира в недвижимия имот, възложен на ответниците.

Видно от договор №

37327/30.12.2013 г., 26 бр. фактури и извлечение от движение по сметка, за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. ответникът е осигурил охрана на описания недвижим имот, осъществявана от „ Телепол „ ЕООД, за което е заплатил суми на обща стойност 8 101.23 лева.

От приложените стойностна сметка от 10.08.2018 г., Акт рег. № 906 ПС 551/14.08.2018 г. за първоначален технически преглед на СПО - повдигателно съоръжение, Ревизионна книга и фактура № **********/06.03.2019 г. се установява, че през 2018 г., по възложение от ответника са били извършени електромонтажни работи за захранване на телфер на намиращия се в посочения по-горе имот „Автосервиз“, в който е бил монтиран процесния кран. На 14.08.2018 г. е бил осъществен и първоначален технически преглед на повдигателното съоръжение, като за извършените монтажни работи ответникът е заплатил сумата от 339.20 лева, с ДДС.

Свидетелите П.П. и С.И. твърдят, че за периода от април 2018 г. до август 2018 г., по поръчка на ответника са възстановили ел. инсталацията в имота, като за целта монтирали захранващо табло, захранващ кабел, бутонера, кука, крайни изключватели и всичко необходимо за пускане в експлоатация на кран електротелфер в сграда на бул. Р..., който до тогава не работел, след което, с тяхно съдействие същият бил сертифициран.

Свидетелят К.П.твърди, че когато ответниците купили имота на бул. Р..., в сградата, до стената имало кран без електрическо захранване, който преди 2-3 месеца бил на същото място и работел. Първоначално нямало електричество, като в края на зимата обезпечили охрана на имота със СОТ, която се захранвала с акумулатори, а свидетелят ги подменял. Ползвали имота за склад. В последствие ответниците предоставили на свиделеля сградата безвъзмездно, за да ремонтира автомобили. Лично присъствал по време на ремонта на крана и на инспекцията по узаконяването му.

Свидетелят Д.П. твърди, че когато през 2013 г. ответниците купили имота на бул. Р..., в дъното на сградата имало нещо като кран - дебела релса закрепена на тавана и на двете странични стени, от който висяли кабели и въжета, но нямало подемници и не работел.

Понякога, когато продавал коли, ползвал сградата. В момента кранът работел, на него имало мотор, боядисан в жълто и от него висяло управление, а всичко вътре в цялата сграда било променено.

От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се изяснява, че процесният кран се намира в помещение в сградата на адрес гр. Ш., бул. Р..., разполагащо с релсов път и се движи по него. Вещото лице е установило, че на 14.08.2018 г. от „Техноел Груп” ЕООД са извършени всички необходими действия за пускане на крана в действие: от окабеляване до крайни изключватели - т. е. всичко необходимо за свързване към електрическата мрежа, като ремонт на механичната част не е извършван. Функционирането на крана е ограничено до петия метър, поради недостатъчна площ в помещението, в което е поставен. След като през месец август 2019 г. не е извършен годишен преглед, същият е отписан от електронния регистър. Според експерта, демонтажът на процесния кран, който заедно с телфера е с тегло 3.5 тона е принципно възможен, тъй като всеки мостов кран може да бъде преместен от едно място на друго. В случая обаче, това е предпоставено от сваляне на покрива на сградата или отстраняване на части от него, като за целта е нужен автокран с необходимата товароподемност, съответния такелаж (въжета) и разбира се специалисти по монтаж и демонтаж, като преместването на крана в друго помещение на сградата е невъзможно, поради липсата на релсов път.