Решение № 6662 от 14.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6662 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110122763 по описа за 2024 година

Предявени са от „С.В.“ ЕАД срещу Н. С. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4208,28 лв., представляваща цена за доставена и потребена вода, отразена във фактури, дължими за периода 30.05.2022 г. – 19.05.2023 г. за имот находящ се в ***, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 15.11.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 166,53 лв. за периода от 30.06.2022 г. до 19.05.2023 г. В исковата молба се твърди, че е налице облигационно отношение между страните, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа се, че съгласно тези общи условия ищецът е доставил за процесния период ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) в посочения обект, като потребителят не е заплатил дължимата цена. Претендират се разноски по делото.

Ответницата не депозира писмен отговор в указания от съда едномесечен срок. Във възражението по чл.414 ГПК ответницата е оспорила размера на претендираните суми.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1 по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на питейна вода, обема на реално доставената на ответника такава за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и спиране или 1 прекъсване на давността и 2 по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума. В тежест на ищеца е да докаже и спиране или прекъсване на давността.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника.

Разгледани по същество исковете са неоснователни.

Ответникът е обосновал възражението си по чл. 414 ГПК , като е оспорил вземанията по основание и размер.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и е заявил отново оспорване на предявените искове. Предвид на това, с окончателния доклад по делото съдът е приел, че дори и при липсата на подаден в срок отговор по чл. 131 ГПК , всички правопораждащи елементи на вземането следва да бъдат доказани от ищеца в условията на пълно и главно доказване.

Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според § 1, ал.

1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл. 1, ал. 1 от Закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги или на имоти в етажната собственост. Аналогична е разпоредбата и на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), предвиждаща, че потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

Видно от представената по делото Настанителна заповед №РКП20 –Р26613/26.05.2020г. ответницата е ползвала процесния имот – частна общинска собственост. С оглед на това се налага извод, че като ползвател на имота, ответницата има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е обвързан от облигационни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги в този имот и дължи заплащането на стойността им в сроковете, определени в Общите условия. Законът не поставя изискване за сключване на индивидуален писмен договор с потребителите, поради което липсата на такъв не се отразява на извода за наличието на облигационни отношения между страните.

По делото не са доказани, обаче, количествата потребени в имота ВиК услуги за 2 процесния период. По силата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи. Извършваната от ответното дружество услуга водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно чл. 5 от посочената по-горе Наредба № 4 от 14.09.2004 г. На основание чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, от откриване на партидата и през целия процесен период доставените ВиК услуги са начислявани служебно – на база 9-ма обитатели, съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в течение на времето базата е увеличавана на основание 39, ал. 6 от Наредбата. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че такова начисляване е допустимо по изключение, когато потребителят е без водомер, което се потвърждава и лично от явилата се в съдебно заседание ответница.

Така установеното дава основание на съда да приеме, че исковете са неоснователни.

Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че процесния имот е водоснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията между страните Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи са регламентирани начините за определяне на изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните количества вода се определят въз основа отчетените количества вода, преминали през общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа показанията на индивидуалните водомери. Според една от хипотезите - по чл. 39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват съобразно броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност за монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки обект се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения представител на етажната собственост. Според друга хипотеза – тази на чл. 39, ал. 4 в обекти с повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат се преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се извършва съгласно ал. 2, т. 1;

3. за потребителите без индивидуални водомери количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3; 5. определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.

Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Т. е. видно е от цитираните разпоредби, че за липсата на индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа невъзможност, следва да се състави съответният протокол, какъвто по делото липсва. Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал. 5 се налага извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно 3 начисляване на количества вода е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – липса на монтиран водомер на водопроводното отклонение /общ водомер по см. на чл. 11, ал. 2, изр 2 от Наредбата/ и липса на индивидуален водомер. В случая не се твърди и не се установява липса на общ водомер на сградата етажна собственост.

Ищецът не е основал исковете си на твърдения за осъществяване на някой от горепосочените юридически състави –т. е. за начисляване на дължимите суми служебно – на база осъществяване на предпоставките на някой от предвидените юридически състави за това, поради което и те са останали извън предмета на делото и респективно – извън предмета на доказване. Видно е, че за някои от тези състави задължения съществуват и за ищцовото дружество и неизпълнението на тези задължения ще води до извод за неосъществен такъв състав и респ. – за извод за неправилно начисляване на дължимите суми. Исковете са основани единствено на твърдения за реално отчитане на потребени количества вода, като не са въведени твърдения за начисляване на количества ползвани ВиК услуги при наличието на фактически състави, съставляващи изключения от общия случай изразходваните количества вода и респ. – стойността им да се определят въз основа отчетените от водомерите количества. Ищецът не е твърдял и по делото не са представени доказателства кое от изключенията е налице – дали се касае за техническа невъзможност за поставяне на индивидуален водомер, което следва да е удостоверено с нарочно съставен протокол между оператора и представител на етажната собственост, какъвто по делото липсва, дали се касае до липса както на общ водомер, така и на индивидуални, или до бездействие на потребителя да постави индивидуален водомер, като последната хипотеза е най-малко възможна с оглед обстоятелството, че по делото няма спор и се установява от вещото лице, че сградата е присъединена към водоснабдителната мрежа на "С.В." АД.