Решение № 245 от 22.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Милена Панева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора М. Гр. Колев като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200293 по описа за 2024 година С присъда №40/27.11.23 г.,постановена от ОС-София /СОС/,1-ви второинстанционен състав по В.Н.О.Х.Д.494/23 г., е отменена оправдателна присъда №25/ 14.07.22 г.,постановена от РС-Самоков, 3-ти наказателен състав по Н.О.Х.Д.635/21 г., и подсъдимият Д. И. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.325 В,ал.1 вр.чл.129,ал.1 вр.ал.2 НК. При спазване правилата на чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, търпимо при първоначално строг режим, както и глоба в размер на 2 500 лв.

Срещу въззивния съдебен акт е постъпила лична жалба от самия подсъдим, в която той оспорва осъждането си. Затова иска оправдаване от страна на ВКС.

Постъпила е жалба от защитника на подсъдимия, в която са изразени съображения по същество и се иска или оправдаване на дееца, или връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Съдията-докладчик е дал срок за привеждане на жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.351,ал.1 НПК. В тази връзка е депозиран касационен документ,в който са релевирани и трите касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. След развиване на съображения по тях се настоява за отмяна на присъдата на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбите си и молят за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на 1 първоинстанционния такъв.

Представителят на ВП настоява въззивната присъда да бъде потвърдена.

Същото е становището и на повереника на частния обвинител, за когото се явява законният му представител.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид депозираните жалби и изразените в тях съображения и искания, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ, ОТНЕСЕНИ КЪМ СЕЗИРАЩИТЕ ДОКУМЕНТИ:

Имайки предвид голяма част от същината на личната жалба на подсъдимия и тази на неговия защитник, настоящият съд се счита задължен да даде определени пояснения, за да открои въпросите,на които може да даде отговор и такива, за които не е легитимиран да го стори.

На първо място, независимо че настоящото производство е образувано по чл.346,т.2 НПК при постановена оправдателна присъда на районен съд, след което осъдителна такава на окръжен съд, върховната съдебна инстанция по наказателни дела, при липса на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, е съд по правото, а не съд по същество като въззивен такъв. Затова оплаквания за недоказаност и необоснованост, както са залегнали в жалбите, не следва да бъдат обсъждани, тъй като съображенията по тях не са по касационни основания, каквито са визираните в разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК.

На второ място, във връзка с последното казано, както е ясно от вече четвъртвековното прилагане на правилата за касационната инстанция, поначало директно оправдаване от ВКС, каквато е претенцията по личната жалба на подсъдимия, е възможно при условията на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК, когато приетите от решаващата втора инстанция факти не насочват на съответно престъпно посегателство, но въпреки това подсъдимият е признат за виновен и осъден. Това обаче може да стане при положение, че фактологията е изведена процедурно вярно, защото само тогава следва да се приеме нейното безупречно от процесуална гледна точка установяване. Ако не е така, не е постижимо да се намерят за допустимо констатирани и съответните фактически положения, които атакуващата страна твърди, че са несъставомерни.

На трето място в този ред на мисли, поначало не би могло да се удовлетвори искане за оправдаване, ако се приемат за установени посочените например в жалбата, изготвена от защитника, обстоятелства- липса на мотиви и на протокол от съдебно заседание. Това са съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК от категорията на абсолютните, изискващи обезателна отмяна на подлежащия на разглеждане от горната инстанция съдебен акт. При констатиране на подобни неблагополучия на практика липсва валиден съдебен акт, който може да бъде разгледан в неговата същина. Казаното се отбелязва само за безпределна яснота, а не защото в конкретния казус се разкрива лансираното неприсъстве на съдебен протокол.

По отношение на твърдяната липса на мотиви, в жалбата на защитника на подсъдимия е отразено, че е допуснато нарушение на чл.305,ал.3 НПК от страна на СОС, като не е посочено кои факти се приемат за установени и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства са направени изводите. „Съдът се е ограничил с преповтаряне на обстоятелствената част на постановлението на Районната прокуратура /вероятно се има предвид обвинителният акт- бел.на състава 2 на ВКС/ и лаконично е приел, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна, а по отношение на противоречиви доказателства е приел,че същите са ирелевантни. Не е направена оценка на събраните по делото доказателства и не е даден отговор на поставените от защитата въпроси“/л.25,т.2 от касационното досие/. Като оставим настрана непозоваване на обсъдима конкретика в подкрепа на подобни изявления, твърда неясна се явява не само претенцията на самия подсъдим за директно оправдаване от този съд при неприсъствие на законосъобразно постановен съдебен акт, но и на база какви доказателства и факти тогава самите деец и защитник правят собствени изводи, с които ангажират ВКС за несъставомерно поведение.

Отделен е въпросът,че без да се прави коментираната връзка, финално в жалбата на защитника се претендира отмяна на присъдата на СОС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

По-нататък, при първо редовно гледане на делото в касационна процедура, каквото е настоящото такова, не би могло да се настоява за преразглеждане на годната да бъде ценена доказателствена съвкупност, откъдето да се изведат и несъставомерни факти, защото това би означавало произнасяне по необоснованост и/или недоказаност и намеса в суверенната воля на решаващата инстанция,чийто акт подлежи на ревизия от ВКС. Затова искане за оправдаване на такова основание, към каквото може да се приравни претенцията на подсъдимия в неговата лична жалба, пък е принципно недопустимо.

На четвърто място, както вече бе казано, предмет на разглеждане пред ВКС е съдебният акт на СОС. И тъй като, отново както бе казано, не са налице предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК и ВКС се произнася като съд по правото, той не е оправомощен да отмени присъдата на въззивната инстанция и да потвърди тази на първостепенния съдебен състав, защото такава компетентност му е дадена само при произнасяне като съд по същество в споменатото изключение. Затова и направеното в съдебно заседание пред процесната инстанция искане в такава насока е неудовлетворяемо по правило, макар и поначало да се схваща основното послание на подсъдимия и неговия защитник да се постигне краен съдебен акт, съгласно който деецът да е оправдан.

Въпреки че доводите по жалбата на защитника /личната такава на подсъдимия касае само претенции за произнасяне по същество от страна на ВКС/ да са доста объркано поднесени и да не са отнасяни последователно към съответното касационно основание, наличието на което правят опит да обосноват, този съд ще ги подведе под релевантната норма и ще обсъди годните такива, извеждайки съответни заключения по повод казаното от него.

ПО ДОПУСТИМИ ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО чл.348,ал.1,т.2 НПК и ИЗВОДИ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЯХ:

Основните два довода, обосноваващи произнасяне в светлината на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, които могат да бъдат разисквани, са: причинена ли е на потърпевшото дете средна телесна повреда и това личи ли от доказателствата; произнесъл ли се е второстепенният съд на основа на противоречив доказателствен материал и как се е обосновал. С цел безпределна яснота на заетата от ВКС позиция, е необходимо да бъде направен подробен преглед на:

1/ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕЛОТО И ПОВЕДЕНИЕТО НА РЕШАВАЩИТЕ

3

ОРГАНИ И СТРАНИТЕ ПО НЕГО:

На досъдебното производство /ДП/ на подсъдимия е повдигнато и предявено обвинение за извършено от него престъпление по чл.325 В, ал.1 вр.чл.129,ал.1 вр.ал.2 НК за това, че на 31.07.21 г.в района на р.Искър недалеч от гр.Самоков, не е положил достатъчно грижи за гръбначно животно-мъжко куче от породата Питбул, намиращо се под негов надзор, водейки го с повод,но не и с намордник, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на десетгодишния А. Б., изразяваща се в открито разместено счупване на лъчева кост към китката на лявата ръка, довело до трайно затруднение движението на този крайник за срок по-продължителен от 30 дни. Извън посоченото словно обвинение, липсва каквато и да е вменена норма на специално законодателство по изпълнение на задължението за полагане на достатъчно грижи чрез поставяне на намордник.

Събрани са съответни доказателства и изготвилият обвинителния акт прокурор се е доверил на информация по гласни доказателствени средства, съгласно която към момента на захапване на лявата ръка на детето от животното, последното било водено от подсъдимия на повод, но не му бил поставен намордник. Това е основен факт, залегнал в обвинителния инструмент, от който освен всичко друго се извежда и осъществяването на надзор от страна на К. върху кучето. Отново липсва конкретно вменяване на какъвто и да е акт на специалното законодателство относно дължимата грижа,която трябва да бъде положена от страна на подсъдимия.

В съдебно заседание на 17.03.22 г. /л.51 и сл.от Н.О.Х.Д.-то/ пред първостепенния съд са разпитани свидетелите М. и С.. Тогава същите са депозирали показания, съгласно които към момента на захапване на детето от страна на кучето, подсъдимият се е намирал във водата и животното е било обгрижвано от друго лице. Нито прокурорът, който е изготвилият обвинителния акт такъв, нито представителят на частното обвинение, обяснимо не подсъдимият и неговата защита, но необяснимо защо не съдът по силата на официалното начало, едните не са поискали, а решаващият орган не е пристъпил към използване на съответна процесуална техника за прочит на показанията на тези свидетели от ДП. Въз основа на депозираната тогава информация от тях е проведено и разпознаване. Свидетелите са познали подсъдимия като лицето, държало кучето към обсъждания важен за казуса момент /л.15 и сл.и л.19 и сл.от ДП/.

В същото съдебно заседание са снети и показанията на свидетеля Г. /л.61 и сл./ и той твърди,че не помни кой е водел кучето,когато е захапало момчето. Тук вече е подходено към прочит на депозираното от разпитваното лице на ДП, по искане на прокурора и със съгласие на страните. Тогава свидетелят е описал мъжа, държал кучето, без да съобщи подробности за останалите лица,с които е бил. Не е пристъпено към разпознаване на подсъдимия. След прочита у свидетеля се е пробудил спомен и той е заявил:[NG1] „Имам спомен,че подсъдимия беше с кучето,обаче точно кога, как е било и в каква последователност са били нещата, днес не мога да си спомня“ /л.63/.

Разпитан е и свидетелят Л.. Той е заявил, че все в обсъждания момент подсъдимият е бил във водата и кучето е било държано от друг. Отново никоя страна не е поискала, нито пък съдът служебно е подходил към прочит на дадените от този мъж показания на ДП, когато е удостоверил нещо различно, непроверено или преодоляно по надлежен процесуален ред.

Свидетелите Ц. и В. от своя страна, все в същото съдебно заседание, са заявили,че кучето е било държано от първия. Така е казал и свидетелят П., който не е разпитван непосредствено пред съд,но в съдебно заседание на 14.07.22 г. депозираните от него показания на ДП са били прочетени в цялост. Особен интерес в случая представляват изявленията на свидетеля Ц., който освен че признава,че е държал 4 реално кучето, заявява,че подписите на предявения му протокол за разпит от ДП за свидетел не са негови, както и че в полицията е бил натискан да заяви,че кучето е водено от К..