Акт от 15.10.2018, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 15.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 484 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд –Перник, с рег. № ., за погасяване на дължими суми по договор за потребителски кредит, сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Взискател по изпълнителното дело бил ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД.

Взискателят бил сключил договор за цесия с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, по силата на който придобил вземането си срещу ищцата.

Изпълнителното дело било образувано през 2017 г. въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2011 г. на РС - Радомир, издаден на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК въз основа на заповед за изпълнение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Радомир.

Заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, била от 02.10.2010 г., а изпълнителното дело било образувано през 2017 г., т. е. след изтичане на петгодишния давностен срок, вследствие на което било погасено по давност както главното задължение, така и всички акцесорни задължения.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи следните сумите по издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № .г. по описа на Радомирския районен съд като погасени по давност, а именно: 387,55 лева – главница, 47,45 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2007 г. до 18.01.2008 г., 142,58 лева – законна лихва за забава за периода от 21.12.2007 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25,00 лева – заплатена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба ответното дружество намира предявения иск за допустим, а по същество – за неоснователен. Ответникът твърди, че е придобил вземането по договор за кредит № .срещу длъжника К.С.Б. по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г., сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като изпълнителният титул, в който е обективирано вземането на кредитора, бил изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издаден от РдРС въз основа на заповед за изпълнение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС.

Неправилни и неоснователни били твърденията на ищцата за погасяване на вземанията, описани в исковата молба, по давност. Относно оспореното задължение за сумата от 387,55 лева, представляваща главница по договор за паричен заем с № .била приложима предвидената в чл. 110 ЗЗД обща 5-годишна давност, която не била изтекла, както към момента на образуване на изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., така и към момента на образуване на изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В.. Погасителната давност не била изтекла и за оспорените акцесорни вземания, като в тази връзка се развиват подробни съображения, касаещи спирането и прекъсването на давността.

Ответникът посочва, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД образувал изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В. на 19.09.2011 г. С молбата за образуване взискателят направил искане за извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането, което съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсвало погасителната давност и нова такава започнала да тече на 19.09.2011 г.

На 13.08.2015 г. ответното дружество, в качеството му на нов взискател, депозирало в кантората на ЧСИ А.В. молба за конституиране на нов взискател по изп. дело № .г., като в молбата за конституиране възлагало на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и правело искане за извършване на изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.

Впоследствие изп. дело № .г. било прекратено поради настъпила перемпция и ответното дружество, в качеството му на нов взискател, на 23.02.2017 г. депозирало в кантората на ЧСИ А.В. молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист – изп. дело № .г., в която се съдържало искане за извършване на изпълнителни действия - налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, ако се установи, че има действащ трудов договор, и насрочване на дата за опис на движими вещи, с което давността отново била прекъсната.

След извършена справка в

Регистъра на банкови сметки и сейфове към БНБ, на 17.03.2018 г. били изпратени запорни съобщения до три банки, като били наложени запори върху откритите банкови сметки на длъжника, както следва: на 23.03.2018 г. в „Банка Пиреос България" АД, на 22.03.2018 г. в „Сибанк“ ЕАД и на 23.03.2018 г. в „Юробанк България“ АД, с което действие за пореден път била прекъсната давността. На 02.04.2018 г. успешно била връчена и покана за доброволно изпълнение на длъжника К.Б..

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който поддържа предявения иск.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото от ответната страна са представени молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от 19.09.2011 г. до ЧСИ А.В., с рег. № ., с район на действие Окръжен съд – Перник и приложен към същата изпълнителен лист, от 10.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС, с искане за образуване на изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение от 12.03.2012 г., изпратена на длъжника К.Б. по образуваното въз основа на подадената молба изпълнително дело № ..г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, както и молба от 13.08.2015 г. до ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, подадена по образуваното изпълнително дело № ..г. от „К.И.И.Б.“ ЕАД, с искане за конституирането му като взискател по делото.

По делото е представен и приет и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (цедент) и „К.И.И.Б.“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания (индивидуализирани в Приложение № 1), произтичащи от сключени от цедента договори за потребителски кредити.

По делото е представено и извлечение от Приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г., от което става ясно, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД срещу ищцата К.Б. по сключен договор за паричен заем с № ., е прехвърлено в полза на „К.И.И.Б.“ ЕАД.

От ответната страна са представени също и пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощила „К.И.И.Б.“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници, посочени в Приложение № 1, по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г., както и потвърждение за извършената цесия, подписано от изпълнителния директор на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД.

От приложеното по делото изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник, се установява, че същото е образувано на 23.02.2017 г. по молба на взискателя „К.И.И.Б.“ ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издаден по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС срещу ищцата в настоящото производство – К.С.Б. за следните суми: 387,55 лева – главница по договор за потребителски заем, 47,45 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2007 г. до 18.01.2008 г., 142,58 лева – законна лихва за забава за периода от 21.12.2007 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 01.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и 25,00 лева – заплатена държавна такса и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По така образуваното изпълнително дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, както и 3 бр. запорни съобщения за наложен запор върху вземания на длъжника от „Банка Пиреос България“ АД, „Сибанк“ ЕАД и „Юробанк България“ АД на договорно и извъндоговорно основание, в т. ч. банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви до размера на вземането по издадения изпълнителен лист.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

На основание чл. 439, ал. 1 и ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ищцата твърди погасяването на вземането на ответника по давност, което представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК и обуславя допустимост на производството. Това е така, тъй като изпълнителният лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС и длъжникът твърди, че след издаването на тази заповед са настъпили юридически факти, които са довели до погасяване на задължението по заповедта за изпълнение, поради което същият има правен интерес и може да заведе срещу кредитора си отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК (в същия смисъл е и трайната практика на ВКС, намерила израз в редица съдебни актове, сред които: решение № 76 от 07.06.2011 г. по т. д. № 634 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и пр.). Ето защо, съдът намира, че искът е допустим.

При разглеждане на иска по същество съдът намери следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че съгласно влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС ищцата е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД парични суми, за които в полза на дружеството е издаден изпълнителен лист на 10.01.2011 г., че въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № ..г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като впоследствие вземането срещу длъжника е било прехвърлено по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.05.2015 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД (цедент) на „К.И.И.Б.“ ЕАД (цесионер), след което по молба на новия кредитор е образувано изпълнително дело № .г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № . и район на действие – Окръжен съд – Перник за принудително събиране на паричните суми, предмет на настоящото производство. Не се спори, че посочената заповед за изпълнение на парично задължение е влязла в сила.

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение № .г. по ч. гр. д. № .г. по описа на РдРС, като вземането на ответника е за незаплатени суми по договор за паричен заем. На основание чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В доклада по делото съдът е указал на ищцата, че в нейна тежест е да докаже изтичането на погасителната давност за посочените суми. Ищцата не е ангажирала доказателства във връзка с изискуемостта на вземането, от което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест следва, че най-ранната, доказана по делото дата, от която е започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист – 10.01.2011 г.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0c8bc33-3200-4a48-a023-c650c9c90a66