Решение № 3 от 07.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001000895 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ срещу решение № 260409 от 09.03.2021г. по т.д. 1193/2018г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 8 с-в, изменено в частта за разноските с определение № 263076 от 08.06.2021г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ при условията на чл. 134 ЗЗД иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) за осъждане на ответника

„Застрахователно дружество Евроинс” АД да заплати на ищеца „Биас транс мед“ ЕООД сумата от 67 909,19 евро – претендирано застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на спедитора“ по застрахователна полица

№

0160010000140/24.03.2015г. за платено обезщетение на товародателя “Тракофин България ” ООД за равностойността на недоставен товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия през м. 10.2015г., като неоснователен и са присъдени разноски по делото.

1

Жалбоподателите поддържат решението да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излагат съдът да е формирал необоснован извод, че по делото не се установява пострадалото лице да е получило обезщетение за увредата, като поддържат законодателят да не е поставил задължително условие плащането на обезщетението на увреденото лице да е извършено физически от застрахования. Излагат съобразно нормата на чл. 74 ЗЗД всяко трето лице с правен интерес да има право да изпълни чуждо задължение, в който случай ще встъпи в правата на кредитора. Поддържат противно на целите на КЗ и ЗЗД първоинстанционният съд да е приел, че само застрахованият има право да плати обезщетение на пострадалото лице по смисъла на чл. 229 КЗ/отм./ Сочат именно за уреждане на хипотеза като процесната законодателят да е предвидил разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, като е признал правото на всяко трето лице с правен интерес да изпълни от името и за сметка на застрахования. Поддържат като не е приложил последната правна норма в точния и смисъл първоинстанционният съд да е постановил неправилен съдебен акт. Оспорват като необосновани изводите на първоинстанционния съд, че не се доказва по делото възлагането на спедицията от „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ на „Биас транс мед“ ЕООД по причина, че в представеното писмо - заявка от 15.10.2015г. е посочена фирма „Биас транс“, без добавка „мед“, като поддържат адресатът на възлагането да се установява и от подаденото искане от последното дружество за плащане на застрахователно обезщетение към ответника.

Излагат да е необоснован и изводът на първонстанционния съд, че по делото не се доказва плащане на обезщетение на товародателя, като сочат последният да е противен на заключението по събраната по делото ССчЕ-за.

По изложените доводи молят обжалваното решение като неправилно да бъде изцяло отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, „Застрахователно дружество Евроинс” АД, с депозирания по делото писмен отговор оспорва жалбата. Излага обжалваното решение да е правилно, постановено при точно приложение на материалния закон и да е обосновано от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Поддържа по делото да остават недоказани твърденията за обезщетяване на правоимащото лице „Тракофин България“ ЕООД нито от 2 застрахования при него спедитор, нито от предявилите иска от негово име дружества. Излага право на обезщетение по договора за застраховка да има увреденото лице, каквото не е ищецът, а за претендираните права на последния по делото да не са представени никакви доказателства, поради което и предявеният иск е неоснователен. Поддържа позоваването на нормата на чл. 74 ЗЗД да е неотносимо към предявените по делото права. Сочи при оспорване от негова страна по делото да не се установява и да е налице настъпил риск по сключения договор за застраховка, доколкото не се доказва именно „Биас транс мед“ ЕООД да е организирал процесния транспорт, доколкото единственият представен в тази насока документ представлява частна експертиза, която не може да бъде кредитирана от съда. Сочи и констатациите по последната да се опровергават от събраните доказателства извършилото превоза ремарке да е регистрирано в Република Гърция и да е с разрешение за извършване на превоз на товари. Оспорва по делото да се установява и плащането на обезщетение на товародателя от предявилите иска дружества, доколкото видно от заключението по приетата ССчЕ-за обезщетение е платено от застрахователната компания AIG Hellas. По изложените доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски по делото.

Ищецът, „Биас транс мед“ ЕООД, не взема становище по жалбата и по съдебния спор.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на императивните материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по следните мотиви:

Предвид нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК и установеният с последната основен принцип на диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и дължимата от съда защита и съдействие се определят от страните, като съдът е обвързан, както от очертаните в исковата молба факти и обстоятелства, така и от отправеното до него искане.

3

Видно от сезиралата съда искова молба и двете молби - уточнения от 12.07.2018г. и от 19.09.2018г., депозирани след изпълнение от съда на задълженията му по чл. 129, ал. 2 ГПК, ищците са заявили да предявяват не свои права, а правото на техния длъжник „Биас транс мед“ ЕООД срещу ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за застрахователно обезщетение по сключения между последните дружества договор за застраховка „Отговорност на спедитора“ със застрахователна полица № 0 1 6 0 0 1 0 0 0 0 1 4 0 /2 4 . 0 3 . 2 0 1 5 г. за платено обезщетение на товародателя “Тракофин България” ООД за равностойността на недоставен товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия през м. 10.2015г. Правният интерес от предявяване на иска субституентите „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ са обосновали с твърдения „Биас транс мед“ АД да е техен длъжник, който бездейства и не упражнява правата си по индивидуализираното вземане за застрахователно обезщетение.

Легитимацията си като кредитори на „Биас транс мед“ ЕООД са основали на твърденията „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ да е спедитор, който е възложил на „Биас транс мед“ ЕООД като следващ спедитор да сключи от свое име и за сметка на товародателя „Тракофин България“ ООД договор за превоз на 20 989,50 кг пресни кестени с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия през м. 10.2015г. Изложени са доводи предвид загубата на товара „Тракофин България“ ООД да е предявила претенция за обезщетение към „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ като спедитор, на който дружеството е възложило сключването на договор за превоз, и по претенцията от „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ , като застраховали отговорността на „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ като спедитор и от последното дружество за договореното самоучастие да е изплатено на „Тракофин България“ ООД обезщетение в размер на сумата 67 909,19 евро. Посочено е, че с плащането на обезщетението дружествата са се суброгирали в правата на обезщетения товародател и да имат вземане до размера на платеното срещу спедитора „Биас транс мед“ ЕООД, който се е отклонил от поръчката като е заменил превозвача и превозните средства с други нерегистрирани такива, без да уведоми спедитора „Калберсон интернешънъл СА“ и товародателя, и на основание чл. 365, ал. 2 ТЗ отговаря 4 към товародателя за причинената вреда.

Гореизложените фактически твърдения и петитум очертават предмета на делото и търсената от съда защита, от които съдът предвид диспозитивното начало в гражданския процес е обвързан, като с оглед отстранената нередовността на исковата молба, същата се счита редовна от подаването и съдът не дължи други указания по чл. 129 ГПК, а при условията на чл. 2 ГПК следва да разгледа и разреши молбата така, както е предявена.

При гореочертания предмет на делото настоящият състав на съда на първо място при дължима проверка във връзка с чл. 130 ГПК приема предявеният иск, респективно постановеното по същия съдебно решение, да са допустими противно на поддържаните пред първата инстанция възражения от ответника в противен смисъл.

Нормата на чл. 134 ЗЗД предвижда възможност за процесуална субституция като дава на кредитора правно средство срещу бездействието на неговия длъжник, с което рискува да намали имуществото си, т.е. да намали общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД. Легитимацията по чл. 134 ЗЗД се определя от изложени изрични твърдения в депозираната пред съда искова молба за наличието на неудовлетворено вземане спрямо титуляра на заявеното при условията на чл. 134 ГПК право.

В конкретния случай исковата молба съдържа фактически твърдения на подалите исковата молба търговски дружества „АКСА корпорат солушънс СА“, „Хелвтия Ашурънсиз СА“ и „Калберсон интернешънъл транспорт СА“ да имат конкретно неудовлетворено вземане към „Биас транс мед” ЕООД предвид суброгирането им в правата на увредения товародател „Тракофин България“ ООД, който са обезщетили за изгубения товар, за които вреди отговаря „Биас транс мед“ ЕООД, както и твърдения, че бездействието на последния длъжник по събиране на вземането му от застрахователя ответник по сключен договор за застраховка на отговорността му като спедитор ще доведе до намаляване на имуществото му, както и ще осуети удовлетворяване на претенцията им като негови кредитори. Бездействащият длъжник „Биас транс мед” ЕООД е конституиран като страна по делото на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД като ищец необходим другар по предявения иск и постановеното по иска решение е допустимо.

5

В гореизложения смисъл за допустимост на предявен иск по чл. 134 ЗЗД, макар във вр. с чл. 208 КЗ/отм./, е съдебната практика на ВКС по определение 440/26.06.2013г. по т.д. 2042/2013г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение 362/30.04.2010г. по ч.т.д. 156/2010г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и др.

Решението, проверено на поддържаните в жалбата на ищеца доводи, е правилно по следните мотиви:

Предвид гореочертания предмет на делото е предявен иск за реално изпълнение на сключения между „Биас транс мед“ ЕООД и ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД договор за застраховка „Отговорност на спедитора“ по застрахователна полица

№

0 1 6 0 0 1 0 0 0 0 1 4 0 /2 4 . 0 3 . 2 0 1 5 г. за платено обезщетение на товародателя “Тракофин България” ООД за равностойността на недоставен товар от 24 палета с общо тегло 20 989,50 кг пресни кестени, при автомобилен превоз с дестинация от гр. Атиа, Гърция до гр. Авелино, Италия през м. 10.2015г.

Страните не спорят, а и от събраната по делото като писмено доказателство застрахователна полица № 0160010000140 от 24.03.2015г., се установява, че между „Биас транс мед“ ЕООД и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е сключен договор за застраховка, с който застрахователят приема срещу заплащане на застрахователна премия да носи риска от възникване в правната сфера на застрахования спедитор „Биас транс мед” ЕООД на отговорност във връзка с извършваната от последния дейност като спедитор. Уговореният с полицата срок на действие на застрахователния договор е от 25.03.2015г. до 21.03.2016г. Страните не спорят досежно действителността и гореочертания срок на действие на договора за застраховка.