Определение № 1520 от 29.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1520 гр. София, 29.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002103175 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 18 от 10.02.2023 г. по в. гр. д. № 289/2022 г. на Апелативен съд Б. е потвърдено решение № 397 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 729/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на ответницата П. С. М., че ищецът Д.

С. В. е собственик в резултат на пълна трансформация на негови лични средства на придобит по време на брака между страните недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], представляващ жилище на две нива със застроена площ от 216, 95 кв. м.

Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. Процесният апартамент е бил закупен по време на техния брак с нотариален акт № 53/27.12.2000 г. за сумата от 32 000 лв., заплатена изцяло в брой.

Прието е, че плащането на цената на недвижимия имот е станало по начина, посочен в исковата молба – от ищеца, на няколко вноски в брой, в щатска валута и с последно плащане през месец май 2000 г., преди сключването на брака.

Прието е, че в нотариалния акт се съдържа изявление на продавача, че е получил цената на имота от купувачите в брой. Съдът е съпоставил това изявление с предварителния договор и с квитанциите за заплатени суми и е приел, че те касаят един и същ имот и са подписани от едно и също лице, което е продавач на имота. Позовал се е на съдебно-почерковата експертиза, която установява, че частните документи са подписани именно от продавача.

Последното плащане по представените квитанции е от м. май 2000 г., преди сключване на брака между страните. Прието е, че общият размер на сумите по квитанциите е равен на продажната цена по предварителния договор, сключен само с ищеца.

При тези данни въззивният съд е приел, че действително процесният апартамент е закупен 1 по време на брака, но е заплатен само от ищеца преди сключването на брака.

Предварителният договор между ищеца и продавача е облигационен, но именно неговото изпълнение е основание за оформяне на договора с нотариален акт. По делото е доказано с писмени доказателства цялостно плащане по предварителния договор от ищеца, което е извършено преди сключване на брака. Представените квитанции имат значението на разписки и доказват предаване на суми в щатска валута в брой. Няма представени доказателства за следващо плащане на суми, представляващи цена по договора, което да е по време на брака.

Оспорването от страна на ответницата, че левовата равностойност на 13 100 щ. д. /по предварителния договор/ не покрива цената по нотариалния акт от 32 000 лв., би повлияло на решаващите изводи, ако имаше данни за направено плащане от страна на съпрузите преди сделката. Не е обичайно да се правят плащания, особено при покупка на недвижими имоти, без страните да оформят нарочни документи за това, независимо от размера на сумите.

Прието е, че за да бъде оборена законовата презумпция за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК /отм./, който е приложимият материален закон, е необходимо да се установи в конкретния случай придобиване на имота изцяло с лични по смисъла на чл.20 СК /отм./ средства. След като по делото е доказано, че ищецът се е разпоредил със свои парични средства още преди сключване на брака, то с факта на разпореждането е доказано както притежаването от него на суми в брой, така и принадлежността им като извънбрачно имущество. При отсъствието на доказателства за други плащания по време на брака, имащи характер на плащане на цена по договора, то презумпцията за съвместен принос в придобиване на имота следва да се приеме за оборена. Налице е придобиване на имота с изцяло лично, отпреди брака, имущество на единия съпруг и на основание чл.21, ал.1 СК /отм./ придобитото е негова лична собственост.

Прието е за неоснователно евентуалното възражение на ответницата за придобиване по давност на 1/2 ид. част от имота. Видно от съдържанието на решението за прекратяване на брака между страните, спорният имот е предоставен за ползване на ищеца. В тежест на ответницата е доказването на фактическо положение, което да изпълни изисквания на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС, на която тя се позовава. Въведено е твърдение за придобиване по давност от 5 години с начало 2011 г. По делото не е представен акт, от който съдът да се увери, че владението е на правно основание. Не е доказано завладяване на имота от ответницата с начало 2011 г. Доказано по делото е посещение на ответницата в имота, ползване от нейни приятелки за нощуване, достъп на ответницата до имота с ключ на общото им с ищеца дете. Събраните по делото доказателства не обосновават извод за начало на давностно владение от страна на ответницата, което да е явно и необезпокоявано и да е продължило 10 години по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС с анимус за придобиване на една втора идеална част от имота.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата П. С. М..

Жалбоподателката оспорва решаващия извод на въззивния съд, че процесният апартамент е изплатен изцяло със средства на ищеца преди сключване на брака. Счита, че този извод е 2 предопределен от допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът неправилно ценил показанията на свидетелите С. С. и М. К., тъй като те били допуснати в нарушение на установената в ГПК преклузия. Освен това изводът на първата инстанция, който очевидно се споделял и от въззивния съд, че няма основание да не се зачетат оспорените квитанции, бил направен в нарушение на чл.181 ГПК. Квитанциите били частни свидетелстващи документи и при оспорването им ищецът трябвало да докаже тяхната истинност. Тези квитанции нямали достоверна дата. Дори да се приеме, че показанията на свидетеля С. са допустими, те не установявали по несъмнен начин датите на съставяне на квитанциите и предварителния договор. Индиция за антидатиране на квитанциите било обстоятелството, че посочените в тях дати не съвпадат с тези по предварителния договор; имало несъвпадение и между дължими и платени суми. Изводът на въззивния съд, че цената на апартамента е платена на няколко вноски и в щатски долари, противоречал на посоченото в самия нотариален акт, който сочел еднократно заплащане на продажната цена от 32 000 лв.

Отделно от това ищецът не установил да е притежавал лични средства към момента на плащане на вноските за апартамента. По делото били налице безспорни данни, че част от продажната цена била сумата от 20000 лв., осигурена от родителите на жалбоподателката, а освен това парите от сватбата също били вложени в закупуването на апартамента.

Родителите на жалбоподателката давали и други пари за ремонт и обзавеждане на жилището. Неправилно била разпределена и доказателствената тежест, като на жалбоподателката било указано да докаже, че в продажната цена от 32 000 лв. се включват дадените от нейните родители 20 000 лв., както и пари от сватбата. Въззивното решение било неправилно и по въпроса за придобивната давност.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени с въззивната жалба доводи и възражения. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа, обсъди и се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, и като прецени всички относими доказателства;

2. За установяването на придобиване на имот вследствие на трансформация на лични средства следва ли ищецът да обори законоустановената презумпция за съвместен принос и на двамата съпрузи, като докаже при условията на главно и пълно доказване влагането на извънсемейни средства, в това число и притежаването на средства в такъв размер;

3. Когато претендиращият трансформация на лични средства съпруг твърди придобиване на имота на цена, различна от посочената в нотариалния акт, следва ли съдът да даде приоритет на посочената в акта цена, когато тя се различава от уговорената в предварителния договор;

4. Може ли съдът да постанови решението си, без по делото да са представени годни/процесуално допустими доказателства за доказване на иска по основание.

Във връзка с първия въпрос е посочена многобройна практика на ВКС; по втория въпрос са 3 посочени решение № 355 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., решение № 62 от 8.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2017 г., I г. о., както и три определения по чл.288 ГПК, които не представляват практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; по третия въпрос - решение № 1035 от 27.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2002 г., V г. о., и по четвъртия - решение № 168 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 715/2014 г., I г. о., решение № 254 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2013 г., I г. о. и решение № 64 от 9.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5569/2013 г., I г. о.

Ответникът в производството Д. С. В. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 1 е свързан от жалбоподателката с виждането, че съдът не се е произнесъл по всички нейни оплаквания във въззивната жалба: че свидетелите С. и К. са били неправилно допуснати от първата инстанция след настъпила процесуална преклузия, но въпреки това съдът ценил показанията им относно уговорената продажна цена и начина, по който тя е платена; че съдът основал решението си на антидатирани квитанции, без доказана достоверна дата на издаването им по смисъла на чл.181 ГПК; че по въпроса за придобивната давност съдът разместил доказателствената тежест, като не зачел чл.69 ЗС.

Въззивният съд е действал в съответствие с практиката на ВКС по първия въпрос, като е изградил своите изводи на базата на съвкупна преценка на всички допустими и относими доказателства по делото и възраженията на страните, макар да не е изложил подробни мотиви по всички въпроси, повдигнати във въззивната жалба. Разгледал е спора за правното значение на нотариалното удостоверяване на плащането на цената на имота и нейния размер. Произнесъл се е по основното оплакване във въззивната жалба, че левовата равностойност от 13 000 щ. д. по предварителния договор не покрива цената по нотариалния акт, която е 32 000 лв. Произнесъл се е и по възражението за придобиване на имота по давност и макар да не е казал изрично, че разпоредбата на чл.69 ЗС не намира приложение в случая, съдът е отрекъл нейното приложение по съображение, че с бракоразводното решение ползването на имота е предоставено на ищеца и че ответницата не е доказала завладяването на имота предвид периодичните посещения в него от нея и нейни приятелки.

Дори да бяха обсъдени подробно останалите оплаквания във въззивната жалба, те не биха могли да доведат до друг резултат. По отношение на свидетелите С. С. и М. К.: още в първото съдебно заседание по делото, проведено на 08.02.2022 г., процесуалният представител на ищеца, като е съобразил разпределената доказателствена тежест в проектодоклада, е поискал разпит на свидетеля С. С. във връзка с оспорването на осемте квитанции за заплатени суми по предварителния договор за покупко-продажба. В това съдебно заседание съдът е отхвърлил искането по съображение, че С. е посочен като автор на оспорените квитанции и неговите показания няма да внесат нищо ново по делото.

4

Следователно доказателственото искане за разпит на този свидетел е било своевременно заявено. Обстоятелството, че С. С. е поискан от ищеца като свидетел повторно с допълнителна молба от 04.03.2022 г. и въз основа на тази молба вече е допуснат от съда с определение в закрито заседание № 549 от 07.03.2022 г., не сочи на извод, че самото искане за допускане на свидетеля е подадено след изтичане на законоустановения срок. Що се отнася до М. К. – дори тя да не е била поискана своевременно като свидетел, нейните показания не са съществени и не обуславят изхода на делото. Съдът не се е произнесъл изрично и по въпроса за достоверната дата на квитанциите, но този въпрос не е решаващ по делото, решаващо е изясняването на произхода на сумите за заплащане на апартамента и по този въпрос съдът е изложил по-подробно своето виждане. Обстоятелството, че апартаментът е бил изплатен изцяло преди сключване на брака между страните е установено с показанията на свидетеля С. С. и те косвено потвърждават датите на квитанциите, които също са преди сключването на брака. Обстоятелството, че има разминаване между уговорените падежи и вноски в предварителния договор от една страна и датите и сумите по представените 8 бр. квитанции от друга по-скоро сочи, че квитанциите са издадени на означените в тях дати, а не по повод на висящия процес, тъй като в последния случай заинтересованата страна би се стремила да има съвпадение между падежите и сумите по предварителния договор и вноските по квитанциите.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0c79c58-ad22-4b83-8038-50d2cf974ae4