Решение № 13 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Господинова

Членове:

Миглена Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Миглена Маркова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300602494 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подс. Н. С. М. срещу Присъда №23/29.07.2025г. постановена по НЧХД № 696/2024г. по описа на Районен съд – Асеновград, ІІ–ри н. с., с която е призната подсъдимата за виновна в това, че на 24.05.2022г. в гр. Асеновград, е причинила на М. Р. М. лека телесна повреда, изразяваща се в две кръвонасядания на лявата мишница, охлузване на лявото коляно, три кръвонасядания на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица, кръвонасядане на дясното бедро, две кръвонасядания и охлузване на дясното коляно, кръвонасядане на дясната подбедрица- довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което на основание чл.78а ал.1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

С присъдата подс.М. е призната за невиновна на същата дата и място да е причинила на частния тъжител М. Р. М., лека телесна повреда, изразяващи се в болезненост в двете слепоочни области, която се разпространява и надолу по 1 задната повърхност на шията, както и силна болезненост двустранно в поясната област - довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в тази част на повдигнатото й с частната тъжба обвинение.

С горепосочената присъда е уважен предявения от М. Р. М. срещу подс.

Н. М. граждански иск за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 1500лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането24.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като до предявения размер от 5000лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Н. С. М. е осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 3372 лева, представляваща разноски по делото, както и да заплати сумата от 60.00лв. по сметка на РС-Асеновград представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и сумата от 50.00 лева представляваща разноски за преводач.

Срещу постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от подс. Н.

С. М., с която присъдата се атакува като неправилна и незаконосъобразна.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде призната за невиновна по предявеното й обвинение.

Депозирана е и бланкетна въззивна жалба от частния тъжител М.М., с която присъдата се атакува в наказателно оправдателната й част, както и в гражданската част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения гражданският иск за сумата над 1500лв. до предявения размер от 5000лв. Иска се присъдата в атакуваните части да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и подс. М. да бъде осъдена по предявеното й с частната тъжба обвинение, както и да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск, ведно със законната лихва от датата на увреждането24.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано допълнение към въззивната жалба от подс.Н. М., в което се излагат обстойни съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Навеждат се доводи за неправилен анализ на събрания доказателствен материал, превратно тълкуване на събраните доказателства и неправилно установена фактическа обстановка, обосноваващи отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване 2 на нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв.И. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Пледира, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена въз основа на предположения, а не на събрания по делото доказателстван материал. Сочи, че няма доказателства удостоверяващи телесни увреждания на частната тъжителка, доколкото издаденото СМУ не сочи наличие на травматични увреждания по лице, глава и шия. Излагат се съображения, че полицейските служители разпитани като свидетели по делото не са възприели травматични увреждания по тъжителката, която пред тях е отказала да извикат Бърза помощ и доколкото същите са безпристрастни, то показанията им следва да се ценят и да се приеме, че обвинението е недоказано и подсъдимата да бъде призната за невиновна.

Подсъдимата Н. М. редовно призована в съдебно заседание моли да бъде оправдана, като твърди, че не е удряла частната тъжителка.

В съдебно заседание повереника на частния тъжител и граждански ищец адв. А.- М. поддържа въззивна жалба и моли да бъде уважена. Излага съображения, че в оправдателната й част присъдата е незаконосъобразна, предвид неправилния анализ на доказателствения материал и в частност приетата съдебно медицинска експертиза. Иска се присъдата в наказателно оправдателната й част да се отмени, като подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение, както и да бъде изменена присъдата в гражданско осъдителната й част като бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск.

Частната тъжителка редовно призована не се явява в съдебно заседание и не взема становище по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбите и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено следното:

Жалбите са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледани по същество са 3

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови присъдата си, АРС е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н. С. М. е родена на ***г., в село Ж.к., общ. А., б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, с основно образование, *** в ***, с адрес: град ***, с ЕГН **********.

Подсъдимата Н. М. и частният тъжител М. М. са етърви и живеели в обща къща в гр. А. на ул. „***“ **. На приземния етаж живеели подсъдимата Н. М. заедно със съпруга си – свидетелят С. М., а след смъртта на съпруга й, тъжителката М. М. живеела сама на първия жилищен етаж, тъй като децата й били в чужбина. По повод спорове с ползването на имота двете семейства били във враждебни отношения от дълго време, като често се стигало до подаване на жалби в полицията, основно от жалбоподателката. След като починал съпруга й и тъжителката останала сама в къщата, тя се чувствала особено застрашена, поради което и поставила охранителни камери в имота.

През 2015 г. на частната тъжителка М. М. било издадено експертно решение с определен процент трайно намалена работоспособност с общо заболяване „Органична емоционална лабилност“. През годините тя била многократно освидетелствана по повод заболяването й, като последното експертно решение от 2021г. било с поставена диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство“, остатъчна симптоматика, с непълно възстановяване между отделните епизоди, за което й била определена 50 % трайно намалена работоспособност.

По повод предходни инциденти и битови скандали били подавани многократно жалби от тъжителката срещу подсъдимата Н. М. и нейния съпруг С. М.. През 2018г. била подадена жалба от тъжителката за причинена й лека телесна повреда от Н. М.; през 2020г. били подадени жалби от М. М. за повреждането и премахването на поставените в имота охранителни камери, като преписката приключила с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като било прието, че се касае за престъплението по чл.216 ал.4 от НК, което е от частен характер. От своя страна подс.М. и близките й подали жалба в РП-Асеновград, тъй като считали, че са незаконно наблюдавани и снимани.

Така обтегнатите взаимоотношения между подс.Н.М. и частната тъжителка М.М. ескалирали отново на 24.05.2022 г. около обяд , когато 4 тъжителката М. М. била на двора, където почиствала тревата, торяла цветята и поливала градината. Това подразнило подсъдимата Н. М., която нападнала тъжителката М. М., блъснала я в гръб, хванала я за косата и я дръпнала, съборила я на земята и започнала да й нанася удари с ръце по главата и тялото, както и да я рита, докато била на земята. Тъжителката се опитвала да се предпазва с ръце от ударите, но тъй като била по-слаба физически, не успяла.

След като преустановила побоя, подсъдимата Н. М. се прибрала в къщата, а М. М. останала на земята, като усещала силни болки в главата, по тялото и по крайниците. След като се съвзела от нападението, тя успяла да се изправи и установила, че има множество зачервявания по краката и ръцете. Веднага след това чрез ЕЕН 112 сигнализирала за инцидента, като поискала съдействие от органите на полицията. По подадения сигнал, местопроизшествието било посетено от полицейските служители- свид. Х.К. и свид.Д.С., при пристигането на които конфликтът вече бил приключил. Те разговаряли с лицата, след което съставили протоколи за предупреждение и на двете участнички в конфликта да не се саморазправят, да не отправят обидни думи и да не влизат във физическа саморазправа помежду си. След като си тръгнали полицейските служители, тъжителката М. М. се обадила на дъщеря си свидетелката Б.Д., която живеела в Швеция и по видеоконферентна връзка й разказала подробно за инцидента, като се оплакала за нанесения й побой от подс.Н. М., като и показала по телефона причинените й наранявания по главата и тялото. Разговора им и нейните оплаквания били възприети и от свидетеля Е.Д. – зет на тъжителката, който присъствал на видео-конферентния разговор. На следващия ден 25.05.2022г., частният тъжител М. М. посетила УМБАЛ „Св.Георги“ – гр.Пловдив, където била освидетелствана от съдебен лекар и й било издадено Съдебно-медицинско удостоверение, в което били отразени оплакванията на пострадалата, както и установените при прегледа й телесни увреждания. Поради влошеното си здравословно състояние по отношение на общото й заболяване, тъжителката посетила и лекар специалист д-р С., който констатирал „Рецидивиращо депресивно разстройство на пострадалата сегашен епизод – умерено тежък“, като същата се оплакала от побой -нанесен и от близка. По този повод, при снемане на анамнезата М. М. се оплаквала от емоционално разстройство, лабилност, плач, сърцебиене, отпадналост и липса на работоспособност. Бил и издаден болничен лист и предписан домашен режим на лечение за срок от 10 дни.

5

На 26.05.2022г. тъжителката М. М. депозирала жалба в РП-Пловдив срещу Н. М. по повод гореописания инцидент, по която била образувана прокурорска преписка. Същата била прекратена с Постановление за отказ да се образува ДП, тъй като в хода й било установено, че са налице данни за престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Първостепенният съд е приел заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че на 24.05.2022 г. на М. Р. М. са причинени следните телесни увреждания: две кръвонасядания на лявата мишница, охлузване на лявото коляно, три кръвонасядания на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица, кръвонасядане на дясното бедро, две кръвонасядания и охлузване на дясното коляно, кръвонасядане на дясната подбедрица. Тези телесни увреждания по отделно и в съвкупност са й причинили болка и страдание без разстройство на здравето.

Възприетата фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са детайлно и подробно разгледани от РС- Асеновград, като съдът е дал аргументиран отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Същите са обстойно анализирани в кумулативна връзка помежду си, поради което и възражението на адв.И. за липса на мотиви не се споделя като основателно.