Решение № 7956 от 29.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2743/2025
- Вид
- Решение № 7956
- Подписан
- 29.04.2026
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 25090 от 10.02.2025 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Определение № 31964 от 29.07.2025 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Разпореждане № 69189 от 05.06.2026 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
- Определение № 35126 от 28.09.2026 · ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- § 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 7956 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110102743 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. С. срещу „България Еър“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за признава за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет София-Бургас, планиран за 10.07.2024 г. в 20,15 часа.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника „България Еър“ АД, договор за въздушен превоз, обективиран в бордни карти, по силата на който последният е следвало да превози ищеца и неговия багаж по дестинация от София Бургас с полет FВ983 на дата 10.07.2024 г., с планиран час на кацане в крайния пункт на пристигане 21:15 часа, но реално е кацнал с повече от 3 часа закъснение. Посочва, че поради закъснението на полета ищецът има право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. (ЕС) в размер на 250 евро, доколкото разстоянието между летището на излитане и летището на кацане, изчислено по метода на дъгата на големия кръг под 1 500 км., поради което претендира обезщетение в общ размер на 250 евро. Посочва, че на 29.07.2024 г. е изпратил покана на ответника да заплати извънсъдебно процесната сума, но ответното дружество и до настоящия момент същия ден е постановило отказ. При тези твърдения моли да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 250 евро обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение с повече от 3 часа на полет FВ983 на дата 10.07.2024 г. по направление София-Бургас, за 1 които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60844/2024 г., СРС, 32 с-в. Претендира разноски по настоящото дело и в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като неоснователен. Не оспорва, че процесният полет е закъснял с повече от 3 часа при кацане на крайната дестинация, но твърди, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства – лоши метеорологични условия – вятър с посока 320° със скорост 25 възела и пориви до 45 възела на летище Прага, засегнали полети FB201 - 202 от същата дата, предхождащи процесния полет, осъществявани по маршрут София-Прага и Прага-София в рамките на предпоследната ротация, като и двата полета са изпълнени от същото въздухоплавателно средство с регистрационен знак LZ BUR. Посочва, че между посоченото обстоятелство и закъснението на процесния полет има пряка причинно-следствена връзка, тъй като поради лошите метеорологично условия се е наложили ограничения в потока на въздушното движение, довели до закъснение на процесния полет. Позовава се, че лошите метеорологични условия, засегнали предходен полет, осъществяван със същото въздухоплавателно средство, представляват извънредни обстоятелства извън контрола на авиопревозвача и които не са част от нормалния риск при упражняване на дейността на авиопревозвача, поради което посоченото обстоятелство представлява извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента 261/2004 г. на ЕС, което освобождава от отговорност превозвача. Посочва, че ответното дружество е взело всички необходими мерки за да намали и предотврати закъснението на процесния полет, но закъснението не е могло да бъде избегнато поради появата на горепосочените извънредни обстоятелства. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца поради прекомерност. Оспорва претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца с твърдението, че заплащането им е недоказано.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. за осъждане на ответника „България Еър“ АД да заплати на М. С. С. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение с повече от 3 часа на полет FВ983 София-Бургас, планиран за 10.07.2024 г. и с планиран час на излитане - 20.15 ч.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване следните факти: валидно възникнало правоотношение, по силата на което за ответника е възникнало задължение да превози ищеца по уговорената дестинация, посочена в исковата молба, по което пътникът е спазил задълженията си по договора за въздушен превоз, в това число и да се яви навреме за полета; закъснение на полета с повече от 3 часа от планираното време за пристигане в 2 крайната дестинация, както и разстоянието между двете летища, както и че поне едно от тях се намира в страна-член на ЕС.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията си или да докаже възраженията си, че закъснението на полета се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които са извън контрола на въздушния превозвач и са извън характерния за дейността му риск, за които ответникът не носи отговорност.
С изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: съществуването на облигационно отношение между страните по делото, по договор за въздушен превоз за полет FВ983 по дестинация София – Бургас, който е следвало да се осъществи на 10.07.2024 г., с час на излитане - 20:15 ч., както и че закъснението на полет FВ983 София-Бургас е с повече от 3 часа, а разстоянието между София и Бургас изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1 500 км.
Спорно между страните е обстоятелството дали е налице „извънредно обстоятелство“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, засегнало процесния полет.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1500 километра.
Според чл. 7, § 3 от Регламент (ЕО) № 264/2004 г. опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Според утвърдената съдебна практика (Решение на Съда на ЕС по дело С-12/11, Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, Решение на Съда на ЕС по дело С-549/07, Решение на Съда на ЕС по дело С-257/14), с термина „извънредни обстоятелства“ се обозначава събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намира 3 извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20 г., Airhelp, е прието, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г. се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. В Решение на Съда на ЕС по дело С-315/15 г. се посочва, че за да може извънредните обстоятелства да освобождават от отговорност, следва да се установи, че те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. За да се прецени дали въздушен превозвач действително е взел необходимите превантивни мерки за намаляване и дори за предотвратяване на евентуален риск, позволяващи му да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на пътниците по чл. 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., съгласно цитираното решение по дело С-315/15 г. на СЕС, трябва да се вземат предвид само мерките, за които той действително носи отговорност, и да се изключат тези, които са от компетентността на трети лица, като например компетентни в това отношение оператори на летища или полетни диспечери.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в пункт втори от Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела C-402/07 и C-432/07, членове 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че по този начин те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
Въпреки това, подобно закъснение не поражда за пътниците право на обезщетение, ако въздушният превозвач може да докаже, че голямото закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, тоест от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.
В случая, закъснението на процесния полет FВ983 по дестинация от София - Бургас е в резултат на закъснение на предходните полети FB201 от същата дата, предхождащи процесния полет, осъществявани по маршрут София-Прага и Прага-София, което се дължи на лоши метеорологични условия на летище Прага.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно разпечатка „Метар декодер“, метеорологичната прогноза за Летище „Вацлав Хавел – Прага“, изготвена на 10-ти (10.07.2024 г.) в 14,00 часа UTC, началните 4 условия сочат на спокойно и ясно време, но прогнозата е в следващите два часа да настъпи промяна с висока вероятност (40%) за рязко влошаване на условията през следващите часове – гръмотевична буря, силен вятър и намалена видимост. От разпечатка на съобщението приложено към отговора на исковата молба е видно, че действително, поради лошите метеорологични условия, полетите от и за Прага са закъснели с около 2 ч. и 20 мин., което ще предизвика закъснение на следващия /процесния/ полет с около 3 часа и 50 мин. Следователно още към 14,00 часа, превозвачът е бил наясно с неблагоприятните метеорологични условия, които се очакват в Прага, но въпреки това не е предприел действия по осигуряване на друго въздухоплавателно средство, което да изпълни полета по направление СофияБургас, планиран за 20,10 часа. Закъснението на процесния полет е обективна и закономерна последица от бездействието на ответника, който не установява по делото да са били взети всички необходими мерки, за да се избегне закъснението, причинено от очаквани и предвидими обстоятелства неблагоприятните метеорологични условия на летището в Прага.
Разпечатката съдържа 22 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0c6f17b-a633-4bff-8370-76d0c482e06a