Решение № 4303 от 28.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4303 гр. София, 28.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110203017 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Сенсъз“ ООД, представлявано от ММН., чрез упълномощения адв.С. З., против наказателно постановление /НП/ №292300134/26.01.2024 г., издадено от главния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда“, срещу „Сенсъз“ ООД, въз основа на съставен на 04.12.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №292300134, за това, че „Сенсъз“ ООД в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е допуснал до работа на 09.10.2023 г. ЗХ. ЕГН ..., на длъжност „продавач-консултант“, преди да й предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62,ал.3 от Кодекса на труда, което лице в момента на проверката – на 01.11.2023 г., 11.00 ч., е извършвало трудова дейност /правело е кафе на кафемашина, разположена зад плот в обекта на контрол - Ливанска сладкарница, намираща се в гр.София, на бул.“Княгиня Мария Луиза“ №45/, с което на 01.11.2023 г. е извършило нарушение на чл.63,ал.2 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл.416,ал.5, вр. чл.414,ал.3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена 1 санкция в размер на 2 000 лева.

В НП е написано, че нарушението е констатирано при извършената в периода от 01.11.2023 г. до 04.12.2023 г. проверка на „Сенсъз“ ООД по спазване на трудовото законодателство /на 01.11.2023 г. в сладкарницата, и след това - до 04.12.2023 г. в Д „ИТ“ - по документи/.

Недоволен от НП и наложената с него имуществена санкция, „Сенсъз“ ООД, представлявано от ММН., чрез упълномощения адв.С. З., го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и необосновано, при допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му и нарушаване на правото на защита, за което са изложени следните доводи: не е доказано по несъмнен начин, че на 01.11.2023 г. ЗХ. е извършвала трудова дейност и описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, тъй като на посочената дата тя не е извършвала трудова дейност, а между нея и работодателя са се уговаряли условията на работа и той я е запознавал с работния процес; за съставомерността на нарушение по чл.63 от КТ се изисква да има сключен трудов договор, какъвто в случая не се установява безспорно да е бил сключен към момента на проверката на 01.11.2023 г., а при такава посочена липса е невъзможно да се извърши нарушение, като описаното в НП, което представлява допуснато в НП и АУАН несъответствие между установените факти и правната квалификация; не може да се установи времето, в което е извършено нарушението; не е спазена установената форма; липсва компетентност на служителите, извършили проверката; наложеното наказание не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН; в обстоятелствената част на НП липсва конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които твърдяното нарушение е извършено; и др. При алтернативност се твърди, че случаят е маловажен, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това се иска НП да бъде отменено и се претендира присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар.

По делото са приложени в копия: Протокол № ПР№2341311/04.12.2023 г., за извършена проверка в периода от 01.11.2023 г. до 04.12.2023 г.; 1 лист 2 изписан едностранно на арабски език с превод на български език на декларация от 01.11.2023 г. от ЗХ.; трудов договор №1/01.11.2023 г., сключен между „Сенсъз“ ООД /като работодател/ ЗХ. /като работник на длъжност „продавач-консултант“/; и справка уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 01.11.2023 г., 21.37 часа; сведение от 24.11.2023 г. от пълномощник на „Сенсъз“ ООД; справка за актуално състояние на всички трудови договори към 13.03.2024 г. относно „Сенсъз“ ООД; доказателства за компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя.

Жалбоподателят „Сенсъз“ ООД редовно призован се представлява в съдебното заседание от адв.С. З., която пледира НП да бъде отменено, по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски във връзка с направения списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от инспектор Г., която представя писмени бележки и пледира жалбата срещу НП, в която са изложени неверни и несъстоятелни твърдения, да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че е извършено посоченото нарушение, което, съгласно чл.415в,ал.3 от КТ, не може да се квалифицира като маловажно, и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Инспектор Г. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изразява становище, че относно претендирания адвокатски хонорар следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №438/2022 г.

В свидетелските си показания актосъставителят М. С. повтаря отразената в АУАН фактология, уточнявай че след като ЗХ. направила кафе на кафемашината зад работния плот в сладкарницата, го поднесла на клиент, който го бил платил.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява с необходимата категоричност, че „Сенсъз“ ООД, представлявано от ММН., стопанисвало в гр.София на бул.“Княгиня Мария Луиза“ №45 Ливанска 3 сладкарница, в която на 01.11.2023 г. около 11.00 ч., инспектори при ГД „Инспекция по труда“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство. Там в това време имало клиенти, а ЗХ. била заварена да работи – на кафемашина зад работния плот тя приготвила кафе, което поднесла на клиент, платено от него. ЗХ. говорела български език, но не можела да пише на български, поради което и в посоченото време тя попълнила на арабски език декларация, на основание чл.68,ал.1,т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в която написала „Аз съм негова приятелка, не работя при него, само му помогнах малко, защото е сам.

Правих кафе“. Проверка продължила „Инспекция по труда“ до 04.12.2023 г., по документи, каквито били изискани и представени от Дружеството, между които й трудов договор №1/01.11.2023 г., сключен между „Сенсъз“ ООД /като работодател/ ЗХ. /като работник на длъжност „продавач-консултант“/, според който „Работникът е постъпил на работа на 02.11.2023 г.“, заедно със справка уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от 01.11.2023 г. - 21.37 часа, за този трудов договор, и др. В писмено сведение от 24.11.2024 г. пълномощник на Дружеството посочил, че трудовият договор е сключен преди проверката от Инспекцията по труда и е регистриран в НАП същия ден в 21.37 ч. За проверката на 04.12.2023 г. бил съставен Протокол № ПР№2341311. От гореизложеното проверяващите инспектори направили преценката, че „Сенсъз“ ООД, на 01.11.2023 г. в Ливанската сладкарница в гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №45, в качеството на работодател на ЗХ., я е допуснал до работа като продавач-консултант, преди да й предостави преди постъпването й на работа екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62,ал.3 от КТ, с оглед на което и „Сенсъз“ ООД на 01.11.2023 г. в гр.София е извършило нарушение на чл.63,ал.2от КТ, за което на 04.12.2023 г. на „Сенсъз“ ООД бил съставен АУАН, въз основа на който на 26.01.2024 г. било издадено обжалваното НП, екземпляр от което бил получен за Дружеството на 30.01.2024 г., и обжалвано от последното, чрез упълномощения адв.С. З., на 14.02.2024 г.

Съдът отбелязва, че законоопределеният срок за обжалване в случая е бил до 13.02.2024 г. включително /работен ден/, но доколкото в известието за 4 доставяне на НП, за получаване на НП изписаният текст е на арабски език, а административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест и относно обстоятелства във връзка с процедурата, не е представил доказателствена информация на кого / на кое лице и било връчено НП, настоящият съдебен състав е счел, че би следвало да приеме, че жалбата е подадена в посочения в закона срок, а и в съдебното заседание представляващият административнонаказващият орган не е направил възражения относно срока на подаване на жалбата.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните /показанията на актосъставителя

С., които са ясни, със съответната обстоятелствена конкретност и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е прието от съда, че е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на която тя е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, предвид посочените в нея доводи, с единствено изключение изложеното съображение, че наложеното наказание не е съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, което се споделя от настоящия съдебен състав, защото административнонаказващият орган не е изложил конкретни мотиви относно размера на имуществената санкция.

За да е налице административно нарушение следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или 5 бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

Настоящият съдебен състав намира за установено с необходимата категоричност, че между „Сенсъз“ ООД /като работодател/ и ЗХ. /като работник/, въз основа на сключения на 01.11.2023 г. трудов договор /неустановено по кое време на посочената дата е изготвен и подписан/, е имало трудови правоотношения. ЗХ. в изпълнение на задълженията си по този договор на 01.11.2023 г. в 11.00 ч. е работила като продавач-консултант в стопанисваната от Дружеството Ливанска сладкарница в гр.София на бул.“Княгиня Мария Луиза“ №45, без преди този час на тази дата да й е бил предоставен екземпляр от заверено от ТД-НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62,ал.5 от КТ. Т.е. доказателственият материал по делото показва, че „Сенсъз“ ООД от обективна страна е извършило описаното административно нарушение, предмет на настоящето производство.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са 6 накърнили правата на жалбоподателя в производството, в т.ч. правото му на защита, независимо, че и НП, и АУАН са съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно приложените по делото доказателства за това. Такава е преценката на съда, тъй като в НП са вписани и твърдения за факти, които освен, че нямат доказателствена опора, са в противоречие с доказателствено обезпечени твърдения за действително установени факти, а именно в НП едновременно се твърди, че „Сенсъз“ ООД е допуснало до работа ЗХ. и на 09.10.2023 г., както и на 01.11.2023 г., на която дата /01.11.2023 г./ административнонаказващият орган е отразил, че е извършено нарушението. Това не само представлява неяснота относно описаното в НП нарушение и води до противоречие по отношение на съставомерен обективен елемент на същото /датата на извършване/, а се явява и противоречие с вярно и еднозначно вписаното в АУАН време на нарушението.