Решение № 1142 от 16.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 16.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502565 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение от 06.04.2021г., постановено по гр. д. № 98/2020 г. ОСМонтана, ГО е осъдил „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на С. П. Г. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 161, 22 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 29.07.2019 г., настъпило по вина на М. Е. И. при управление на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, за който в момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 35 000 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 29.07.2019 г. до 19.12.2019 г. С решението ОС-Монтана е осъдил „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на адв. Н.Н., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 683, 36 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК по сметка на ОС-Монтана сумата в размер на 250 лв., представляваща съдебни разноски за изготвени две съдебни експертизи и сумата от 606, 45 лв. – дължима държавна такса. С решението ОС-Монтана е осъдил С. П. Г. да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 344, 12 лв. – деловодни разноски, съразмерно 1 с отхвърлената част от исковете. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн. чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ М. Е. И. да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 15 161, 22 лв., от които 15 000 лв. за неимуществени вреди и 161, 22 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.12.2019 г. до окончателното им изплащане, както и разноските в размер на 683, 36 лв.

/адвокатско възнаграждение/; 250 лв. /за две експертизи/ и 606, 45 лв.

/държавна такса/, при условие, че тези присъдени по главните искове суми, лихви разноски бъдат заплатени от „Застрахователно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД на пострадалата С. П. Г. и на ОС-Монтана, като за разликата до претендираните 35 161, 22 лв. е отхвърлил обратния иск като неоснователен. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. Е. И. да заплати на „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 668, 34 лв., представляваща деловодни разноски, направени от ищеца по обратния иск, съразмерно с уважената част от обратния иск. С решението ОС-Монтана е осъдил на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на М.

Е. И. сумата от 901, 56 лв., деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, съразмерно на отхвърлената част от обратния иск.

Срещу решението в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата над 2 000 лв. до размера на присъдените 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, е подадена жалба от третото лице-помагач и ответник по обратния иск – М. Е. И.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, релевира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че получените от ищцата телесни увреждания, продължителността на претърпените болки и страдания и на възстановителния период не съответстват на размера на присъденото обезщетение, като счита, че съдът не е отчел, че животът на ищцата не е бил поставен в опасност, както и че последната е напълно възстановена, без да са налице трайни последици за здравето й. Допълва, че размерът на обезщетението не е съобразен и с константната съдебна практика и с икономическата обстановка в страната към датата на инцидента. Прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли прекия иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 2 000 лв. до присъдените 15 000 лв.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до размера на сумата от 30 000 лв., е подадената въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство. Жалбоподателят, чрез своя процесуален 2 представител, релевира оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че определеният от съда по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с принципите на справедливостта, заложени в чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е преценил размера на получените от нея множество телесни увреждания, като не е анализирал поотделно всяка една от претърпените травми, както и в тяхната съвкупност. Допълва, че все още не е възстановена напълно, като продължава да търпи болки и страдания вследствие на процесните травми. Счита, че при определяне на справедливия размер следва да бъде отчетена икономическата и обществена конюнктура в страната не само в момента на настъпването на процесното ПТП, но и към настоящия момент. Поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с константната съдебна практика при подобни случаи. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до сумата в размер на 30 000 лв. Претендира присъждане на съдебни разноски в двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.

Срещу решението в частта, в която са уважени исковете на ищцата срещу ответното застрахователно дружество е постъпила жалба от „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се сочи, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства - от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични дела за процесния период, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди се, че по делото са останали недоказани твърденията, че ищцата е претърпяла изключителни болки и страдания, които да обосноват толкова висок размер на обезвредата.

Поддържа се твърдение, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да се мотивира как точно е достигнал до размера на справедливото в случая обезщетение, като само бланкетно е изброил някои от критериите, които следва да се вземат предвид при определянето му. Релевира се възражение, че съдът неаргументирано е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, без да вземе предвид изводите на експерта, изготвил в първата инстанция заключението.

Твърди се, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат безспорно се установява от събрания по делото доказателствен материал, като се сочи, че се равнява на поне 80%. Прави се искане въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявените от ищцата преки искове, а в условията на евентуалност да намали размера на присъдените обезщетения. Предявява се претенция за присъждане на разноски в двете съдебни инстанции, включително и 3 юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва жалбите на ответника и третото лице-помагач.

Третото лице-помагач М. Е. И., чрез своя процесуален представител, оспорва подадената от ищцата жалба и поддържа подадената от него въззивна жалба, както и тази на ответника.

Ответникът - „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал писмено становище, в което поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва тази на ищцата.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и обезщетение в размер на 161, 22 лв. за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-Монтана е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 15 000 лв. и е уважил изцяло предявения иск за имуществени вреди. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е намерено за неоснователно.

Ответникът в първоинстанционното производство е предявил обратен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ против третото лицепомагач М. Е. И. и с предмет присъждане на сумата от 35 161, 22 лв., равняващи се на сумите по предявените от ищцата срещу застрахователя преки искове, при условие, че последните бъдат намерени за основателни. С обжалваното решение съдът е уважил обратния иск до размера на присъдените на ищцата обезщетения.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в 4 жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

По делото не се спори, а и от събрания доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ, застрахован при ответното дружество, автомобил, противоправно поведение и вина, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Във връзка с доводите в подадените жалби, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От писменото заключение на изготвената от лекар-ортопед-травматолог пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия на главата, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, контузия на двете коленни стави, под формата на подкожни хематоми и охлузвания, счупване на пета кост на дясно ходило. Непосредствено след настъпването на произшествието пострадалата е постъпила по спешност в МБАЛ - гр. Лом. Раните са били обработени, като тази на главата е била зашита. Няма данни за поставяне на гипсова имобилизация на фрактурираната кост, както и за настъпили усложнения в оздравителния период. Фрактурата на пета метатарзална кост й е причинила временни смущения в ходенето за период от 30 до 45 дни.