Решение № 5303 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5303 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513538 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №16604 от 14.10.2023 г., постановено по гр.дело №63008/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу М. Г. А., с ЕГН **********, и Ю. Г. А., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца при условията на разделност следните суми: 1889.92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, ул."****, с аб.

№261186; 289.16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 15.09.2022г.; 11.11 лв., представляваща цена на услуга за "дялово разпределение" за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г.;

2.36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за "дялово разпределение" за периода от 01.10.2019г. до 15.09.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 29.09.2022г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч.гр.дело №52687/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 06.10.2022г.. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв.Д. Й. Ч., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното производство по 1 ч.гр.дело №52687/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, както и сумата от 383.48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на адв.Н. К., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното производство по ч.гр.дело №52687/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, както и сумата от 383.48 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт Д.П., с която се обжалва изцяло решението на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че ответниците са титуляри на вещни права досежно процесния топлоснабден имот, предвид на което имат качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ. В тази връзка се поддържа, че на основание чл.153 от ЗЕ по делото е доказано наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, ул."****, за периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., респективно налице е основание за ангажиране на договорната отговорност на ответниците при условията на разделност – по 1/2 част от претендираните суми, както следва: за стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период, за цена на услугата дялово разпределение за исковия период, както и за мораторна лихва върху главниците за исковия период. Твърди се още, че неправилно първостепенният съд е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.3 ГПК в полза на всеки от процесуалните представители на ответниците, които са осъществили безплатна правна помощ, отделно адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство. Поддържа се, че заповедното и за исковото производство следва да се определи едно възнаграждение, тъй като заповедното производство не се отличава с правна сложност. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове за размерите, посочени в исковата молба, като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана молба от 11.04.2025г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендирания от ответниците размер на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна – ответник - М. Г. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Д. Й. Ч., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба по съображения, изложени в същия.

Твърди, че по делото е останал недоказан факта, че се явява потребител на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот за исковия период. Излага още, че част от претендираните от ищеца суми за главница за исковия период са погасени по давност, а относно претенцията за мораторна лихва сочи, че при доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани доказателства, че е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава за претендирания период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

2

Процесуалният представител адв.Д. Й. Ч. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия – ответник - М. Г. А., с ЕГН **********.

Въззиваемата страна – ответник - Ю. Г. А., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Н. К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба по съображения, изложени в същия.

Твърди, че по делото е останал недоказан факта, че се явява потребител на топлинна енергия досежно процесния топлоснабден имот за исковия период – 01.05.2019г. до 30.04.2021г.. Поддържа се, че представената по делото декларация по чл.14 ЗМДТ не представлява годно доказателство, поради което правилно не е взета предвид от първостепенния съд при обосноваване на крайния извод за липсата на доказателства за възникването на облигационни отношения между страните. Излага още, че част от претендираните от ищеца суми за главница за стойността на доставената в имота топлинна енергия за исковия период са погасени по давност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител адв.Н. К. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззиваемия – ответник - Ю. Г.

А., с ЕГН **********. Към писмения отговор е приложен списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу М. Г. А., с ЕГН **********, и Ю. Г. А., с ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, при условията на разделност – при квоти за всеки от ответниците по 1/2 част от претендираните суми.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №52687/2022г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав, въззивникът-ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 29.09.2022г. и е постановена на 06.10.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. Г. А. и Ю. Г.

А.. В срока по чл.414 от ГПК всеки от длъжниците - М. Г. А. и Ю. Г. А. е подал поотделно възражение, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се 3 разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу М. Г. А. и Ю. Г. А., при условията на разделност обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основният спорен въпрос в първоинстанционното производство, пренесен и във въззивното производство с оглед релевираните конкретни оплаквания във въззивната жалба, е свързан със съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, респ. дали ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди. Настоящият състав счита, че противно на доводите, изложени във въззивната жалба, този правопораждащ спорните права факт не е бил установен от ищеца, чиято е била доказателствената тежест съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.153, ал.1 ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ (ред. след 17.07.2012г.) – всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. На следващо място съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР №2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично 4 известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т.2а, §1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В конкретната хипотеза от събраните по делото доказателства не се установява, че ответниците през процесния период се легитимират като собственици, респективно ползватели на процесния топлоснабден имот, или че са трети лица, които със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, ползват за собствени битови нужди имота и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Не може да бъде споделен доводът, релевиран във въззивната жалба, че подадената от въззиваемия – ответник Ю. Г. А. декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№66756/31.05.1998г., с която е декларирал, че той и сестра му – ответницата - М. Г. А. притежават по 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, следва да се счита за извънсъдебно признание на ответниците за неизгоден за тях факт, респективно да се приеме за доказано обстоятелството, че са съсобственици по отношение на процесния имот, при равни квоти. В случая приетата по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№66756/31.05.1998г. не е в цялост, поради което не може да се цени от съда като годно доказателство, отделно от горното не представлява титул за собственост, поради което следва да се цени от съда заедно с останалите събрани по делото доказателства, а в конкретния случай липсват ангажирани такива, от които да е видно, че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот, съответно какви са техните дялове. При това положение се налага единственият правилен извод, че по делото е останал недоказан факта, че ответниците притежават качеството на "потребител" на топлинна енергия за имота /или "битов клиент" на топлинна енергия/. Факта, че в представения по делото списък на етажните собственици в процесната жилищна сграда фигурира името на наследодателя на ответниците, не представлява годно доказателство, установяващо факта, че същият притежава право на собственост/респективно учредено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот. Касае се за частен свидетелстващ документ, който не представлява доказателство за учредяване право на собственост върху имот. Доказателствена тежест за установяването на правнорелевантния факт за валидно възникнала облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество с предмет доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот с оглед правилото, въведено в чл.154, ал.1 от ГПК, носи ищеца, като в случая други доказателства за установяване на посочения главен факт, от който ищеца извежда претенцията си, не са представени, съответно няма направени искания за събиране на такива. Предвид изложеното настоящият състав намира, че по отношение на ответниците, не е доказано по делото, че се явяват "потребител" на топлинна енергия за исковия период досежно процесния топлоснабден имот и между тях и топлопреносното дружество не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. В този смисъл ищецът не се легитимира като кредитор на претендираната главница по отношение на ответниците, респективно по делото не е доказано наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответниците.