Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1037 от 15.12.2022, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 784/2022
Вид
Определение № 1037
Подписан
15.12.2022
В сила
15.12.2022
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. гр. Добрич, 15.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20223200500784 по описа за 2022 година намира следното :

Производството е образувано по частната жалба вх.№3914/24.10.2022г. на Ж. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.Б., чрез адв.К. И.-ДАК, и частна жалба вх.№3831/18.10.2022г. от адв.П. Г.-ДАК, в качеството и на особен представител на С. Ж. Б. с ЕГН ********** и И. Л. Б. с ЕГН **********, двамата от гр.С., двете срещу определение №399/07.10.2022г. по гр.д.

№13/2022г. на РС-Б. за прекратяване на производството по делото.

Незаконосъобразност на обжалваното определение Ж. Ж. П. извежда от обстоятелството за наследимост на правото за разваляне на договор за издръжка и гледане.

Жалбата на назначения от съда особен представител на ответницитеадв.П. Г. е с характер на молба по чл.247 и по чл.248 от ГПК, тъй като се изразява недоволство от размера на определеното възнаграждение при липса на диспозитив за присъждане в нейна полза на каквото и да е по размер възнаграждение.

Никоя от страните не е изразила становище по жалбата на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Гр.д.№13/2022г.на РС-Б. е образувано по искова молба вх.

1

№123/13.01.2022г. на Ж. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.Б., с която срещу С.

Ж. Б. с ЕГН ********** и И. Л. Б. с ЕГН **********, двамата от гр.С., са предявени искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключени между наследодателите на ищцата Ж. Ж. П. и ответника С. Ж. Б., в качеството им на прехвърлители, и ответника С. Ж. Б. , по време на брака му с И. Л. Б., като преобретатели, два договора- 1.сключения с нот.акт №190, т.III, д.1004/1993 г. на РС-Б., с който Ж. С.ов Б. и М.Е. Б. прехвърлят на сина си С. Ж. Б. дворно място от 395 кв.м., находящо се в гр.Б. ул.*** ведно с построените върху него къща за живеене, гараж, стопанска сграда, срещу задължението на приобретателя да поеме цялостната издръжка и гледане на прехвърлителите докато са живи, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега; 2. сключения с нот.акт № 148,т.I X д.2346/1997 г. на РС-Б., с който Ж. С.ов Б. прехвърля на сина си С. Ж. Б. Нива с площ от 29.301 дка, находяща се в землището на гр.Б., имот №524015, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя и съпругата му М.Е. Б. докато са живи, и грижи в случай на болест и старческа немощ, до размера на претендираната 1/2 ид. част.

В отговор на исковата молба назначения на ответниците при условията на чл.47, ал.6 от ГПК обособен предстватилит-адв.П. Г. е противоставил възражение за недопустимост на предявените искове, аргументирано с обстоятелството, че ищцата и първия ответник са поели солидарно задължение за грижи и издръжка на своите родители по силата на различни правни сделки/посочени в отговара/ и ако се докажели твърденията на ищцата, че е полагала грижи за родителите им, не било възникнало правото и да иска разваляне на двата договора.

Районния съд е възприел да е възникнало солидарно и неделимо задължение между страните по делото за издръжка и гледане. В случай на неизпълнение прехвърлителите задно и поотделно били легитимирани да предявят искове за разваляне на договорите. Приел е и, че въпреки качеството на ищцата на наследник, същата не била процесуално легитимирана да иска разваляне ,тъй като липсвало образувано приживе от прехвърлителите производство за разваляне, а според твърденията в исковата молба престираното от самата ищца в качеството и на длъжник било прието и интересът на кредиторите бил удовлетворен, при което правото на разваляне 2 на договорите не било възникнало и не било преминало в наследствената маса. Така, при обсъждане на обстоятелства , имащи отношение към основателността на исковете, съдът е извел извод за недопустимостта им и с определение №399/07.10.2022г. е прекратил производството.

Същото е предмет на обжалване. Жалбата на ищцата Ж. Ж. П. е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Несъмнено договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане може да бъде развален поради непредоставяне на необходимата издръжка или неполагане на дължимите грижи, което може да стане само по съдебен ред съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

По принцип, ако не е уговорено друго по отношение на срока за изпълнение на задълженията за издръжка и гледане, този вид договор се прекратява със смъртта на прехвърлителя, а правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане се наследява. Наследниците могат да поискат разваляне на договора поради неизпълнение му приживе на прехвърлителя и правото им на иск се погасява в 5-годишен срок, който тече от датата на смъртта на прехвърлителя. Разваляне може да поиска всеки наследник. В случая с оглед настъпилото правоприемство Ж. Ж. П. и С. Ж. Б. наследяват родителите си по равно, тоест всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от наследството им. Със смъртта на прехвърлителите настъпва и прекратителното действие на договорите. Правото на разваляне на договора по член 87, ал. 3 от ЗЗД е включено в патримониума на наследника, който може да развали договора по отношение на неизправния длъжник, но само в обема на притежаваните от него права. Основанието за разваляне на договора е неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане, а то касае основателността на иска, а не допустимостта му. Възможността правото на разваляне на договора да бъде упражнено от наследник не е ограничена от вида неизпълнение на алеаторното задължение, включително и от гледна точка на дължимия негов обем. Ограничение не се извежда от приетото в съдебната практика на ВКС, че по отношение на престирани и вече приети от прехвърлителя като пълно изпълнение грижи, т. е когато кредиторът е удовлетворен от изпълнението защото го счита за пълно, наследникът не би могъл да установява друго.

3

Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед на отмяната на прекратителното определение се заличава действието му на акт, с който се приключва делото . Това лишава от основание разглеждането на частна жалба вх.№3831/18.10.2022г. с характер на молба по чл.247 от ГПК и на молба по чл.248 от ГПК, подадена от адв.П.

Г.-ДАК, в качеството и на особен представител на ответниците, което разглеждане е и в компетенциите на районния съд, а не на въззивния. При отмяната на прекратителното определение обаче лишено от основание се явява поправянето от районния съд на фактическата грешка, изразяваща се в липсата на отразяване в диспозитив на волята на съда във връзка с дължимото на особения представител възнаграждение, а повдигнатия от особения представител въпрос относно размера на дължимото му възнаграждение следва да намери разрешение по реда на чл.81 от ГПК -с постановяване на краен съдебен акт.

Настоящото определение няма характер на преграждащо и е необжалваемо, вкл. в частта на произнасянето по частна жалба вх.

№3831/18.10.2022г. с характер на молба по чл.247 от ГПК и на молба по чл.248 от ГПК от особения представител на ответниците адв.П. Г.-ДАК, тъй като с оглед отмяната на прекратителното определние, производството по делото следва да продължи и възнаграждението на особения представител следва да се определи на основание чл.81 от ГПК.

Воден от горните съображения, Добричкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №399/07.10.2022г. по гр.д.№13/2022г. на РС-Б. за прекратяване на производството по делото

ПРЕКРАТЯВА производството по частна жалба вх.№3831/18.10.2022г. с характер на молба по чл.247 от ГПК и на молба по чл.248 от ГПК от особения представител на ответниците адв.П. Г.-ДАК.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Балчишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5