Решение № 6220 от 05.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6220 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Людм. Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100507906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5618 от 08.04.2023 г. по гр.д. № 21946/2022 г. Софийски районен съд, 58 състав признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено на Б. М. С.

С., ЛНЧ *******, наложено му със заповед № 10135-А/07.04.2022 г. на директора на „К.Н.Ю.“ ЕАД, ЕИК *******, и възстановил на основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши агент“. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 800 лв. – съдебни разноски, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата 160 лв. – държавни такси.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „К.Н.Ю.“ ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че заповедта не е мотивирана от правна страна, както и че не са посочени конкретни правила за работа/поведение на служителя, които не са били спазени или които са били нарушени.

1

Разсъжденията на съда дали информацията, посочена в заповедта е поверителна били неправилни, като не били взети предвид и всички събрани по делото доказателства в тази връзка. Неправилно бил разгледан въпросът на плоскостта на това, че не били зададени рамки на задължението за съхранение на информация лично или в рамките на колектива. Не било доказано разпространението на информация да е било в рамките на колектива, същата била въведена в група с неизвестен брой членове, а според вещото лице от СТЕ съм момента на заснемане на скрийншота групата имала 25 членове, но това се отнасяло за конкретния момент. Св. С. разяснила, че служителите от компанията нямат достъп до системата „Дискорд“, съответно снимките не били направени от техните компютри, нито били споделени във вътрешната база данни. Това означавало, че са направени с устройство от човек, който прави снимките и могат да бъдат разпространявани неограничено. Дори свидетелите на ищеца не знаели от колко човека е групата, макар да били нейни членове. Свидетелката установила още, че на всеки шест месеца служителите преминават през специално обучение за това какво означава споделяне на информацията, как тя не бива да бъде споделяна и да бъде изнасяна, как е забранено телефоните на служителите да бъдат в близост до компютрите, тъй като могат да снимат монитора. Неправилно районният съд приел и че няма доказателства какво следва да се разбира по „третите лица“, и че тази предварителна яснота е следвало да има и ищецът.

Терминът бил ясен, вкл. за ищеца, което било видно от писмените му обяснения. За да защити своя конфиденциална информация и такава на клиента – възложител, работодателят освен въведения с трудовия договор раздел „Конфиденциалност“ и такъв в длъжностните характеристики, разяснявал на служителите при въвеждащото продуктово обучение, служителите подписвали декларация за конфиденциалност, както и били провеждани ежегодни курсове за осведомяване на служителите какви са изискванията за сигурност на информацията, с която работят. Изменение 1 към договор от 01.01.2022 г. бил представен за да се установи, че е съществувала реална опасност поради нарушението на ищеца да бъде прекратен договора с „Е.Г.И.“, респ. да обоснове тежестта на извършеното нарушение. Ищецът бил длъжен и могъл да знае, че разпространената информация е поверителна. Свидетелите С. и Василев установили, че има нарушения на търговския договор и сериозността на нарушението. В същия 2 договор били изведени определения за „нарушение на сигурността“ и „инцидент по сигурността“ и било ясно заявено, че системите на Епик са поверителни, а вещото лице от СТЕ конкретизирало, че на скрийншотите е налице информация освен за работните системи на работодателя – ответник още и за системи на компанията „Епик Геймс“. А освен че снимките били изнесени в незащитена среда – платформата „Дискорд“, сериозността на нарушението се състояла и в това, че снимките са направени с мобилно устройство и можело да бъдат разпространявани неограничено. Ответникът доказал пълно и главно възложените му с доклада по делото факти, а районният съд уважил исковете въз основа на факти, които не били сочени от ищеца в исковата молба. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна Б. М. С. С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Поддържа наведените в исковата молба доводи за немотивираност по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за уволнение, в която не било посочено в какво се състои поверителността на информацията, съдържаща се в публикуваните от ищеца снимки, точното време и продължителността на проведените срещи, кой е адресат на тази информация, какви са процедурите, които са публикувани, поради което не можело да се прецени дали информацията е поверителна и съответно дали разпространяването й е дисциплинарно нарушение. Ищецът не бил запознат нито с доклада на назначената от работодателя комисия, нито с анонимния сигнал за допуснатите нарушения до налагането на дисциплинарното наказание. Недопустимо било съдържанието на основанието за уволнение да се конкретизира от работодателя в хода на съдебното производство чрез представяне на доказателства, както в случая. Изискването на чл. 193, ал. 1 КТ било изпълнено формално, минути преди връчване на заповедта за уволнение на ищеца. Предоставеното време и условия за даване на обяснения въобще не били достатъчни, за да може да разбере в какво нарушение на дисциплината е набеден, ищецът въобще не разбрал чрез какви публикации, кога и на кого е предоставил „поверителна информация“ Поради това била нарушена нормата на чл. 193, ал. 1 КТ. Липсвал и състав на чл. 187, т. 8, пр. 2 КТ – уронване на доброто име на предприятието. Не се установявало 3 служителят да е разпространил сведения, които са злепоставящи за работодателя. В заповедта не било посочено съдържанието на сведенията, както и в какво се състои техният злепоставящ ефект спрямо работодателя.

Позоваването на общия състав на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ пък не било конкретизирано. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.

№ 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира за правилно по следните съображения:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. При преценка на законността на дисциплинарното уволнение съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение.

4

Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение, са: деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника и служителя, които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно.

Когато се касае за най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение по чл. 188, т. 3 КТ, няма пречка то да бъде резултат на едно нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, което обаче следва да съответства по тежест на това наказание. Преценката по чл.

189, ал. 1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Не съществува законово изискване тази преценка да се обективира в писмен акт, а дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Съгласно константната практика на ВКС, преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на изпълняваната работа и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.

По иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати едностранно трудовото 5 правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.

В случая в исковата молба ищецът твърди, че уволнението му е незаконно, тъй като: Не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ искането за обяснения му било връчено в 15.38 ч., като не му била предоставена реална възможност да се запознае с дисциплинарните нарушения, в които е обвинен, и незабавно след това била издадена заповедта за уволнение; Заповедта не била мотивирана съобразно чл. 195, ал. 1 КТ - не било посочено какво конкретно нарушение е извършил; Оспорил е да е разпространявал поверителна информация за работодателя, достъпна и видима за неограничен брой трети лица; да е уронвал доброто име на предприятието, както и да е допускал друго тежко дисциплинарно нарушение; Не били спазени критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието; Наказанието било наложено извън сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, въпреки че работодателят знаел за комуникацията на ищеца с негови колеги в електронната платформа „Дискорд“ (последният довод не се поддържа във въззивното производство).