Решение № 6 от 02.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20242120101504 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Х. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес в гр. *** срещу „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК ***, със седалище в гр. ***, представлявано от управителите А.

Х. - *** гражданин и В. В. - *** гражданка, с който се претендира : 1. да бъде отменено уволнението на ищеца като незаконно; 2. да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа за 6 м. в размер от 10 622, 64 лв., ведно със законната лихва; 3. да се постанови поправка на основанието за уволнение, а именно - по чл.

328 ал.1 т. 3 КТ; 4. да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 3 - месечно трудово възнаграждение в размер на 5 310 лв.; 5. да бъде осъден работодателя да заплати обезщетение за недопускане до работа за времето от 03 - 06.01.2024 г. за 4 дни в размер на 393, 44 лв.

Ищецът в исковата молба твърди, че на 26.10.2022 г. сключил трудов договор с „Менпауър България“ ООД на основание чл. 68 ал. 2 т.1. от КТ - до завършване на определена работа, а именно: приемане и обработване на 2000 обаждания, с място на работа Home office и 6месечен срок на изпитване в полза на работодателя. Твърди, че след изтичане на изпитателния срок, ТД се превърнал в срочен за извършване на определена работа по чл.

107, ал. 4 т.1. КТ. Ищецът сочи, че въпросните 2000 обаждания били изпълнени още на 7-мия месец от наемането му на работа - през м. май 2023 г, но договорът не бил прекратен тогава - с довършване на работата и той продължил да работи по обичайния начин още осем месеца - до 08.01. 2024 г, когато работодателят му отправил писмено предложение за прекратяване на договора на основание чл. 325 ал. 1 т. 4 КТ без предизвестие. На 10.01.2024 г. отговорил 1 по имейл, че не е съгласен, като на 22.01.2024 г. работодателят му отговорил, че няма да промени решението си. На 29.01.2024 г. ищецът сигнал до Инспекцията по труда, в който описал, че е без прекратен договор, а не е допускан до работа, тъй като в графика го нямало.

Получил отговор на 27.02. 2024 г., от който разбрал, че е с вече прекратен договор, още от 06.01.2024 г. Счита, че е можело да бъде освободен без предизвестие Май 2023 г. с довършване на работата, не и по-късно. Допълва, че от М.М. - ръководител на екип „***" към „Менпауър България" ООД - София, му било споделено, че истинската причина за прекратяване на договора е намаляване обема на работа, което обосновавало съвсем друго правно основание - по чл. 328 ал. 1 т. 3. КТ. Признава, че от 28.12. 2023, въпреки че се регистрирал в системата и бил на разположение да изпълнява работата си , работодателят не му възлагал такава. Счита, че неоснователно не е допускан до работа. Поради неоформените му документи не можел да се регистрира на Бюрото по труда като безработен, нито получава някакво обезщетение от работодателя.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, в който се излагат твърдения за това, че на 08.12.2020 г. между „Менпауър България" ООД и „***" ЕООД е сключен Договор № 1565 за предоставяне на услуги по осигуряване на временна работа по смисъла на чл. 107р и сл. от КТ, какъвто бил и договорът на ищеца Г..

Ответникът оформял трудовото досие на временните служители, администрира всички плащания към тях или в тяхна полза, а непосредственият контрол върху дейността им се извършвал от предприятието-ползвател. За целта със служителите се сключвали срочни трудови договори по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, до завършване на определена работа.

Ответникът признава, че между Х. Г. Г. и „Менпауър България" ООД е сключен трудов договор № 17020/26.10.2022 г. за изпълнение на длъжността „служител информация" в полза на ползвател „***" ЕООД. Трудовият договор е обвързан със срок до завършване на определена работа, а именно приемане и обработване на 2 000 обаждания. Признава, че ищецът работил при условията на т.нар. home office, на сумирано изчисляване на работното време. Установено било, че на 04.01.2024 г. Х. Г. вече е приел и обработил коректно 2 898 обаждания, за което бил изготвен Протокол от 05.01.2024 г., от мениджър при „***" ЕООД, както и Констативен протокол, изготвен от С. Н., пълномощник на управителя на дружеството-ответник, като въз основа тези документи работодателят издал Заповед № 13100/05.01.2024 г. за прекратяване на трудов договор № 17020/26.10.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1 т. 4 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ. Освен това се допълва, че в рамките на системите за отчитане на работно време и присъствие, осигурени от предприятиетоползвател, били засечени пет отсъствия на г-н Г., при които лицето не е осъществило достъп до онлайн програмите за работа и не е работило. Заповедта за прекратяване на трудовия договор била изпратена на ищеца по няколко начина - на 08.01.2024 г., 16:11 часа, по имейл, от служител на ответника М.М.; на хартия - по куриер „***" с товарителница № ***, взета на 10.01.2024 г. Видно от справка, налична в систе мата на „***", ищецът е заявил получаване лично в офис на куриера, което обаче не е сторено в установения за това срок и документът е върнат на 22.01.2024 г. Оспорва представената вайбър кореспонденция като недопустимо доказателствено средство. Сочи, че „Менпауър България" ООД е издало 2 покана до Х. Г. с изх. № 5645/29.02.2024 г. за явяване лично и представяне на трудовата книжка, която покана е била изпратена с куриер „***", видно от товарителница № ***, получена лично от ищеца на 05.03.2024 г. – видно от обратна товарителница № ***. На 26.03.2024 г. към г-н Г. отново била изпратена процесната Заповед за прекратяване на трудовия договор, този път заедно с трудовата книжка – съгл. товарителница N° ***.

Документите били получени лично от ищеца на 27.03.2024 г. Ответникът извършва правно тълкуване на развитието на отношенията между страните, като сочи, че трудовият договор на Х. Г. бил сключен до завършване на определена работа, като работодателят не следял нивото на изпълнение, качеството на работа или на момента на завършване на последното обаждане - всички тези елементи били част от вътрешните оперативни отношения на ищеца с клиента на ответника, поради което за момент на изтичане на срока следвало да се вземе първият, в който ползвателят е заявил завършването й, т.е. 04.01.2024 г. Ответникът възразява, че чл. 69, ал. 1 от КТ касаела само и единствено договорите по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Освен това твърди, че моментът на настъпване на крайния срок е датата, на която е установено завършване на първоначално възложената работа, което на практика било краят на месец май 2023 г., към който момент е било налице прекратително основание по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, но завършването на работата е отбелязано и съобщено на работодателя едва на 04.01.2024 г., по имейл. Именно този този най-късен момент бил от значение при разглеждането на давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ и тъй като спорът бил за прекратяване трудов договор, давностния срок бил изтекъл на 05.03.2024 г., когато бил последния възможен момент за предявяване на иска. Основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ било обективно и безусловно и не било необходимо оформянето на писмена заповед и иницииране на процедура по предизвестяване. Искът за обезщетение за 6месечен период следвало да се отхвърли като недоказан, т.к. ответникът не сочел доказателства за това , че е останал без работа. Оспорват иска и за поправка на основанието.

Оспорва кореспонденцията по Viber от страна на М.М.. Оспорва и иска за обезщетение за недопускане до работа. Сочи, че в периода 02-05.01.2024 г., било установено с констативни протоколи че ищецът отсъствал, а 06.01.2024 изобщо не била включена в графика дата.

Поддържа, че предвид незаконността на прекратяването, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КТ също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с предвидените в процесуалния закон последици от това.

На основание чл.219, ал.1 и ал.2 ГПК по делото е конституирано „***“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ“ ООД. Подпомагащата страна не взема становище, не изпраща законен или процесуален представител в ОСЗ, заема пасивна позиция в процеса.

Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК и представените по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа страна:

По делото е безспорно установено, че страните, “Менпауър България” в качеството си на работодател и Х. Г. Г. в качеството си на служител, са сключили трудов договор от 17020 от 3

26.10.2022 г., на основание чл. 107р вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 и чл. 70 КТ, по силата на който ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност "служител информация", с посочен срок съгл. чл. 2, ал. 1 от ТД - до завършване на определена работа, а именно "приемане и обработване на 2 000 обаждания" и при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 650 лева. Не е спорно, че ТД е бил сключен със срок за изпитване в размер на 6 м. в полза на работодателя, който е изтекъл на 26.03.2023 г. и договорът се е трансформира съгл чл. 2, ал. 2 от същия в окончателен срочен трудов договор за извършване на определена работа на основание чл. 107р, ал. 4, т. 1 от КТ вр. чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. В чл. 7 от ТД е уговорено, че последният се прекратява със завършване на работата без предизвестие от която и да е от страните или по взаино писмено съгласие, или с 3-месечно писмено предизвестие, или на всички други основания, предвидени в КТ.

Не е спорно също така, а и се установява от приложения договор №1565 от 08.12.2020 г. (л.

61-69 вкл.), че ответникът е сключил договора в качеството си на предприятие, което осигурява временна работа, а ищецът е бил изпратен за изпълнение на временната работа при предприятие ползвател – "***" ЕООД. Съгл. въпросния договор (л. 61-69 вкл.) ответникът, в качеството си предприятие, което осигурява временна работа, се съгласява да поеме задължение да предостави на предприятието – ползвател (третата подпомагаща страна), услуги по осигуряване на временна работа чрез изпращане на наети от ищеца работници и/или служители / по трудов договор до завършване на определена работа и/или за заместване на работник или служител, който предприятието, което осигурява временна работа, при условията на трудов договор по чл. 107р, ал. 4 КТ и доколкото друго не е предвидено, остават такива за времето на действие на този договор – чл. 1, ал. 1 от договора.

Алинея 2 от същата норма предвижда договорът да има срок на действие от 12 месеца, считано от датата на неговото подписване, а ал. 3, предвижда неограничена възможност за автоматично продължаване на този срок, без ограничения, ако не са настъпили условията за неговото прекратяване, поради което се приема, че въпросното съглашение има действие и за процесния период. В чл. 1, ал. 3 от договора е посочено, че продължителността на времето, за което опр. служител е изпратен от предприятието, осигуряващо временна работа в предприятието ползвател се определя от съответна заявка на последното. Уговорено е още, ч е при поискване от предприятието, което осигурява временна работа, предприятието ползвател е длъжно да съдейства за надлежното документиране и удостоверяване на приключване на работата, за която съотв. служител е изпратен (…) чрез съставяне на двустранен протокол или по друг приемлив начин. В раздел III от договора, глава "Права и задължения на предприятието ползвател", с нормата на чл. 5, ал. 1 е псоочено, че предприятието ползвател е длъжно да определи видът на работата и да връчи срещу подпис на служителя длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването; в ал.

10, страните са регламентирали, че предприятието ползвател се задължава да обезщети предприятието, което осигурява временна работа, за изплатените от последното суми на изпратен за изпълнение на временна работа работник или служител за законоустановени обезщетения и подобни плащания, свързани с възникването, периода на действието и 4 прекратяване на трудовото правоотношение, включително оставане без работа, както и такива в следствие на вреди от трудова злополука или професионална заболяване на работника или служителя по повод изпълнение на работа за предприятието ползвател. С нормата на чл. 6 от договора страните са се съгласили, че за предоставените услуги по този договор, предприятието ползвател ще заплаща на предприятието, което осигурява временна работа, възнаграждение в размерите и при условията на двустранно подписана търговска оферта-приложение № 2, което е неразделна част от договора, като ДДС се начислява съобразно ставката към датата на фактуриране- ал. 1. с ал. 2 е уговорен срок за заплащане на възнаграждение – 14-дневен срок от датата на издаване на фактурата, а при наличие на забава в плащането, с ал. 3 е уговорена неустойка в размер на 0,01% за всеки просрочен ден върху дължимата сума. В раздел V, глава "Права и задължения на работниците и служителите" е посочено с нормата на чл. 9, че изпълнението на задълженията на работника/служителя към предприятието ползвател започва с постъпване на работа при него, а чл. 12 урежда правото на работника/служителя, изпратен за изпълнение на работа в предприятието ползвате, през времето докато работи към него да има правата посочени в т.