Решение № 11502 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11502 гр. София, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110143936 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците И. И. М.а и Б. А. М. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки.

Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава, като сумите се разпределят, както следва: по отношение на И. И. М.а – 3/4, а именно: 589,98 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното плащане, както и 94,59 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.06.2021 г.; по отношение на Б. А. М. – 1/4, а именно: 196,66 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното плащане, както и 31,53 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.06.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците И. И. М.а и Б. А. М. са подали отговор на 1 исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че същите са недопустими.

Оспорват ползването на топлинна енергия, както и получаването на покана за плащане с публикуване на фактурата, поради което по същество ги считат за неоснователни.

Поддържат, че вземанията за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. са били заплатени от тяхна страна, ведно със законната лихва, в подкрепа на което представят платежно нареждане от 30.09.2021 г., като навеждат довод за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за периода м.05.2017 г. – м.05.2018 г. Оспорват действието на договорите между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение, както и между ищеца и фирмата за дялово разпределение, тъй като сроковете им са изтекли. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците И. И. А. и Б. А. М. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том I, нот. дело № 57/13.02.2001 г. /л. 11 от делото/ се установява, че ответникът Б. А. М. е надарил родителите си А. М. А. и И. И. А. с процесния апартамент № 38, находящ се в .... заедно с мазе № 38 и 1,349 % идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, поради което следва да се приеме, че считано от осъществяването на горепосочената безвъзмездна разпоредителна сделка – 13.02.2001 г. всяко едно от надарените лица е станало носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. Това е така, доколкото от една страна по делото не са агажирани доказателства, че към 13.02.2001 г. те са били съпрузи, а от друга страна дори това да е било така, вещните права, придобити по време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил – арг. чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г.

/отм., но действащ към релевантния период/, поради което в случая те са придобили равни права върху дарения им имот – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. На следващо място, видно от 2 представеното удостоверение за наследници с изх. № РИЛ21-ТД26-566/12.08.2021 г. /л. 41 от делото/ А. М. А. е починал на 22.09.2017 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците И. И. А. /съпруга/ и Б. А. М. /син/, с оглед на което по силата на наследствено правоприемство всеки един от тях е придобил половината от притежаваната от наследодателя им 1/2 идеална част от процесния апартамент № 38, т. е. по 1/4 – арг. чл. 9, ал.

1 ЗН. Ето защо, съдът приема, че след смъртта на наследодателя им на 22.09.2017 г. двамата ответници се легитимират като носители на съответна идеална част от правото на собственост върху имота, за който се отнася исковата претенция, както следва: за И. И. А. – общо 3/4 идеални части /1/2 идеална част, придобита в лично качеството по силата на дарението от 13.02.2001 г. и 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на съпруга /, а за Б. А. М. – 1/4 идеална част, придобита по наследяване след смъртта на баща му/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба твърдения. Нещо повече, в тази насока липсва изрично оспорване от тяхна страна с отговора на исковата молба още повече, че същите са навели довод за извършено погасяване на част от процесните вземания за цена на топлинна енергия, с което принципно са потвърдили пасивната си легитимация да отговарят за тях. По делото не се твърди, а и не се доказва да са се осъществили последващи прехвърлителни сделки с процесния имот, или да са настъпили други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. негови собственици се явяват именно ответниците. Ето защо, именно те се явяват и потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което са и задължени лица за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – 3/4 /по отношение на И. И. А./ и 1/4 /по отношение на Б. А. М./, като ирелевантно се явява обстоятелството кой реално е ползвал имота, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 304492, както и налице ли е сключен писмен договор с ищеца, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката не поставя такова изискване.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва двамата ответници или техният наследодател да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 38 съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се 3 определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 27.08.2002 г. и списък към него, договор от 11.09.2002 г. /л. 15-19 от делото/, договор при общи условия за извършване на услугата за дялово разпределение от 02.11.2007 г., индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за реален отчет /л. 100-103 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ...1, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „... /тогава „.../. Съдът намира за неоснователно наведеното с отговора на исковата молба възражение, че договорът между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение няма обвързващо действие, тъй като е сключен от лице без представителна власт и срокът му е изтекъл. Представеният в заверен препис списък на етажните собственици /л. 18-19 от делото/ е подписан от тях, включително и от наследодателя им – А. М. А., като ответниците нито твърдят, нито доказват решението на общото събрание да е било атакувано от него по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни собственици, вкл. и ответниците по делото предвид установеното титулярство на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В случая, касае се за сделка – решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по отношение на всички субекти в общността, вкл. и ответниците. Нещо повече, по делото се установява, че за процесния период услугата дялово разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от третото лице – помагач „..., като видно от приетите документи за връчване на изравнителни сметки и формуляри за реален отчет, подписани от името на абоната, страните са изпълнявали поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на третото лице – помагач за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили обвързаността си от договора за топлинно счетоводство и след изтичане на уговорения в него срок. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната собственост да е избрало друго, различно от посоченото в договора от 11.09.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение.