Решение № 53 от 25.01.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1992/2021
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 02.02.2022
- Състав
- Мария Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 10 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 1 · Търговски закон
- чл. 1, ал. 2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал. 1, т. 4 · Търговски закон
- чл. 613 · Търговски закон
- чл. 622 · Търговски закон
- чл. 624 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 629б · Търговски закон
- чл. 631 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 632, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 742 · Търговски закон
- чл. 742, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 742, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20211100901992 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно и няма средства, с които да заплати дължимите парични суми. Твърди, че по партидата на дружеството в търговския регистър има вписани тежести, като дружеството не притежава активи и парични средства, с които би могло да удовлетвори изискуемите вземания. Твърди, че задълженията му са към “О.Б.Б.” АД в размер на 6 092,66 лева – главница, както и лихви и разноски, посочени в молбата, към “Банка ДСК” АД в размер на 147 673 лева, към “У.Б.” АД в размер на 8 313 лева.
Молителят претендира да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и поради свръхзадълженост, с предвидените от закона последици за това.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2020 г. и счетоводен баланс на дружеството към 11.10.2021 г., в които има вписвания на ръка и поправки.
1
Поради това съдът не кредитира същите, а отчита изследванията в заключението на експертизата.
Представени са от молителя счетоводни справки.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп по партидата на молителя относно притежавани от дружеството недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че за дружеството не са налични извършени вписвания, отбелязвания и заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база на АИС КАТ, че към 24.11.2021 г. няма данни за регистрирани МПС на името на дружеството молител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и е представена информация, че срещу дружеството няма наложени обезпечителни мерки и/или започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК към 26.11.2021 г.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. На вещото лице е възложено да анализира периода 2017 г. – 2020 г. вкл. и към 11.10.2021 г., като в съдебно заседание вещото лице посочва, че няма данни преди 2019 г.
Анализиран е периодът 2019 г. – 2020 г. и към 11.10.2021 г., като вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва, че “К.-Г.” ООД не отчита в баланса си към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. дълготрайни материални активи и дълготрайни нематериални активи, не отчита и наличие на краткотрайни материални активи и на краткосрочни финансови активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството за 2019 г., 2020 г. и към 11.10.2021 г. са задължения към финансови предприятия, които към 31.12.2019 г. са в размер на 304 хил. лева, представляващи 100% от всички пасиви; към 31.12.2020 г. са в размер на 304 хил. лева, представляващи 100% от всички пасиви; към 11.10.2021 г. са в размер на 304 хил. лева, представляващи 100% от всички пасиви.
Вещото лице посочва, че молителят не отчита в баланса си публичноправни задължения. Отчита единствено задължения към финансови предприятия в размер на 304 хил. лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между 2 бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент е със следните стойности: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност имат нулеви стойности, поради липса на краткотрайни активи.
Вещото лице посочва, че за анализирания период 2019 г., 2020 г. и към 11.10.2021 г. молителят не отчита приходи и разходи съгласно Закона за счетоводството, поради което не са изчислени показателите за рентабилност и ефективност на приходите и разходитге и финансовия резултат от дейността на дружеството молител. Посочва също, че в Търговския регистър не е обявено, че дружеството не извършва дейност.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. коефициентът на финансова автономност има нулева стойност, тъй като дружеството не отчита в баланса си наличие на собствен капитал, а отчита само привлечен капитал – задължения.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. дружеството не притежава дълготрайни и краткотрайни активи и не е в състояние да покрие всички свои задължения – текущи и нетекущи, като недостигът е 304 хил. лева.
Вещото лице посочва, че задълженията на дружеството към финансови предприятия са формирани, както следва: към “О.Б.Б.” АД в размер на 8 552,44 лева; към “У.Б.” АД в размер на 8 313 лева; към “Българска пощенска банка” АД в размер на 140 000 лева; към “Банка ДСК” АД в размер на 147 673 лева.
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на дружеството по последния годишен баланс към 31.12.2020 г. (към 11.10.2021 г. е идентичен) възлиза на 0 лева.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на 3 ликвидност към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. молителят не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, тъй като не отчита в баланса си наличие на краткотрайни активи. Към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. “К.-Г.” ООД обективно не е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения към кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че от управителя П.К.А. е предоставено последно плащане с вносна бележка в разплащателна сметка, извършено от дружеството на 12.02.2009 г. в размер на 700 лева, с основание “захранване на сметка”.
Вещото лице дава заключение, че “К.-Г.” ООД не отчита в баланса си към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. наличие на дълготрайни материални и финансови активи и на краткотрайни материални активи, както и не отчита наличие на вземания и на парични средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
4
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “К.-Г.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Разпечатката съдържа 47 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0c3d364-9b3f-4bf6-b996-8f82a9d46e42