Акт от 10.12.2018, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№

10.12.2018г., град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар:

МАРИЯНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2205 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №16-0938-003968/28.10.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Д.С.Ч.-И.

ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП;

- на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: връчен й е екземпляр от Наказателното постановление, който не е подписан; отбелязва, че неправилно е посочено предложението в чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, а именно – първо предложение, вместо – второто такова, с което е ограничено правото й на защита.

Отделно от това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка във връзка с нарушенията по чл.137а ал.1 ЗДвП и чл.103 ЗДвП, като твърди, че отразеното в съставения АУАН и издаденото НП не отговаря на истината. Заявява, че не обжалва НП в частта, в която й е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, а в останалата част – моли за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна - ОД на МВР -

ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 3968/15.10.2016г. от страна на Д.А.Х. – *** при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.З.И., както и на нарушителя – Д.С.Ч.-И.. Съставен е за това, че на 15.10.2016 г. около 09:30 часа в гр. Плевен, ул. „ЦАР САМУИЛ“ срещу № 139, посока ул. „ХАДЖИ Д.“, като водач на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № ***, управлява МПС без поставен обезопасителен колан – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; при подаден ясно разбран сигнал със стоп-палка по образец не спира вдясно, рязко увеличава скоростта като не изпълнява разпореждане на контролен орган - нарушение по чл.103 ЗДвП; лекият автомобил е застигнат и спрян на ул. „Цар Самуил“ срещу ПГХТ „А.

Златаров“, при което е изяснено, че нарушителят не притежава свидетелство за управление на МПС /същото е с изтекъл срок на 25.03.2013 г./ - нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; не представя свидетелство за регистрация на МПС част 2 - нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения. Такива не са постъпили и в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на Д.С.Ч.-И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление - издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/.

Както законосъобразността, така и правилността на обжалваното Наказателно постановление следва да бъдат обсъдени в цялост. В тази връзка Съдът преценява, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, Ч.-И. посочва, че й е връчен екземпляр от Наказателното постановление, който не е подписан. Към жалбата е приложен заверен препис от Наказателно постановление без подпис на неговия издател /л.5/, но същевременно, по делото е налице и друг екземпляр от издаденото Наказателно постановление /л.16-17/, който е подписан от административнонаказващия орган и наказаното лице. Следователно, по административнонаказателната преписка /и по настоящото дело/ е налице редовно подписано както от издателя, така и от адресата, Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя и няма как да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в т.ч. – такова по чл.57 ал.2 ЗАНН.

На второ място, Ч.-И. изтъква, че в издаденото НП неправилно е посочено предложението в чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, а именно – първо предложение, вместо – второто такова, с което е ограничено правото й на защита. Следва да бъде отбелязано, че поставеният въпрос в действителност касае правилното приложение на закона, но както от този ракурс, така и от гледна точка на процесуалните правила, нарушение в случая, не е допуснато. Следва да бъде подчертано, че евентуалното некоректно посочване на предложенията в разпоредбите, както и изобщо липсата на посочване на конкретно предложение, не може да обуслови извод за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се съдържат в диспозицията на една и съща правна разпоредба. В този смисъл, от основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая.

Следва да бъде подчертано, че „предложенията”, макар и използвани като понятие в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт.

Тъй като служебната проверка за законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива и други допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, Съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.А.Х. и Н.З.И., както и писмени доказателства /л.7 – 14, л.40 - 41 от делото/. Следва да бъде отбелязано, че показанията и на двамата свидетели са относително подробни, особено – тези на свидетеля Х. - въпреки изминалия период от време и не оставят каквито и да било съмнения за тенденциозност при тяхното депозиране. Съдът не намира никакво основание да приеме, че разпитаните полицейски служители съзнателно излагат неистини във връзка с процесния случай. Напротив, показанията им са убедителни, достоверни и взаимно се подкрепят и поради това, Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на Х. и И., както и от представената по делото справка за нарушител се установява по убедителен начин изложената в съставения АУАН и издаденото НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена. Заслужава да бъде отбелязано, че и двамата свидетели са категорични, че причината за даване на разпореждане на водача да спре за проверка е било именно обстоятелството, че Ч.-И. е управлявала превозното средство без поставен обезопасителен колан. Въпреки че явно възприела подадения й сигнал със стоп-палка по образец, жалбоподателката увеличила скоростта и това наложило свидетелите Х. и И. да я последват със служебния автомобил. Именно след спирането на управлявания от жалбоподателката автомобил се изяснило, че Ч.-И. е с изтекъл срок на СУМПС, както и не представила свидетелство за регистрация на МПС част 2.

Съобразно разпоредбата на чл.103 ЗДвП,

„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“, а съобразно чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.“. Същевременно, според чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке…“. В съответствие с приетите по-горе факти и обстоятелства на случая Съдът намира, че е доказано по несъмнен начин, че като водач, Ч.-И. не е съобразила поведението си със задълженията, възложени й от цитираните три законови разпоредби. И в трите случая е налице бездействие, при дължимо по Закон действие; касае се за формални по характера си нарушения.

Въз основа на изложените дотук съображения Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на съответни административни наказания:

- на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева. Касае се за абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна на административнонаказващия орган и не следва повече да бъде обсъждан; налага се да бъде обърнато внимание обаче, че разгледаното нарушение не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира, че определеният от страна на административнонаказващия орган размер на административните наказания - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца – съответства на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Следва да бъде отбелязано, че видно от представената справка за нарушител, Ч.-И. е многократно наказвана в миналото за различни нарушения на ЗДвП. Следователно, за постигане целите на административното наказание е необходимо по-интензивно санкционно въздействие, което е правилно преценено от страна на административнонаказващия органи и се споделя от страна на Съда;

- на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Касае се за абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна на административнонаказващия орган; разгледаното нарушение не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушения по чл. чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП;