Решение № 15868 от 03.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15868 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Гражданско дело № 20211110125665 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „...............“ ЕАД срещу М.Д.Д. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.

149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 97.04 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 12.62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 8.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г. , както и законната лихва върху главниците от деня на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ответниците А. М. Н. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по делото и не потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е собственик на процесното жилище още преди въпросния период.

С Определение № 29465/03.11.2022 г. като трето лице помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „............“ ЕООД, което изразява становище за основателност на 1 предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ.

Представен е Протокол от 17.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 4485/29.09.2002 г. По делото е пр eдставен Договор № 144/29.07.2015 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 009, том I, рег.№ 688, дело№ 008/05.06.2013 г. се установява, че процесния имот- апартамент №44, находящ се в гр. София, район „Люлин“, ж.к.“Люлин“, бл.5, вх.Б, ет.8 не е бил собственост на ответника през процесния период (от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.), като ответника А. М. Н. се е разпоредил с притежаваната от него 1/8 идеална част от него на 05.06.2013 г. в полза на другия съсобственик Мария М.а Христова, т.е. преди процесния период.

Предвид изложеното, съдът намери за недоказано, че топлоснабдения имот е собствен на ответника(през процесния период), поради което последният не се явява потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.

Този извод налага отхвърляне на исковата претенция за сумата от 97.04 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 12.62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., заедно със законната лихва от датата на 2 заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователна и недоказана.

По иска по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед приетия извод за неоснователност на главния иск, неоснователен остава и предявеният с исковата молба акцесорен иск за сумата от 8.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „...............“ ЕАД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, район „Красно село“, ж.к.“Лагера“, бл.51, вх.А, ет.3, ап.7, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за сумата от 97.04 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и за сумата от 12.62 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 07.11.2019 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата о т 8.69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.10.2019 г. и за сумата от 2.63 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 29.10.2019 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на страната на ищеца на трето лице помагач – „............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, ул.“ Проф. Георги Павлов“ № 3.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3