Решение № 141 от 29.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600259 по описа за 2025 година С присъда № 200 от 05.12.2024г., постановена по НОХД 3409/2024г., Районен съдБургас признал подсъдимия Д. В. Л., ЕГН **********, за виновен в това, че на 10.08.2023г., в гр. Бургас, по бул. „Никола Петков“, на пешеходна пътека от страната на ж.к. „***“ срещу блок 16, при управление на индивидуално електрическо превозно средство - велосипед марка Е. с номер на рама № **********, собственост на фирма „Х.“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, не пропуснал движещата се от дясно наляво пешеходка - Д. Д. К., при което последвал сблъсък и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. К., родена на ******** г. от гр. Бургас, поради което и на основание чл.122, ал.1 от НК, вр. чл.58а, вр. чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпимо на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим, като на основание чл.68, ал.2 от НК не привел в изпълнение наложеното на подс. Л. по НОХД 1364/2022г. по описа на РСКазанлък наказание „Лишаване от свобода“.

Със същия съдебен акт съдът възложил в тежест на подс. Л. сторените по делото разноски, като го осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 1031.21 лева, представляващи направените в досъдебното производство разноски, както и сумата от 1 000.00 лева – разноски за повереник, платими на частния обвинител П. И., ЕГН **********.

Накрая съдът се произнесъл и относно веществените доказателства по делото, като постановил 1 бр. велосипед, *** на цвят, с надпис „Т.“ марка „Е.“ с номер на рама № ********** - на съхранение в 05 РУ на МВР – Бургас, да се върне на правоимащото лице „Х.“ ЕООД гр. Бургас, ЕИК *********, а 1 бр. тест-касета от изпробване с техническо средство „Дрегер“ и обтривка (плик на л. 51, том 1 ДП) да останат по делото до изтичане срока на съхранение, след което да се унищожат заедно с делото по реда, предвиден в ПАС.

Така посоченият съдебен акт бил атакуван с протест от прокурор при РП-Бургас. В 1 протеста са изложени доводи за несправедливост на наложеното на подс. Л. наказание „лишаване от свобода“, поради което се предлага то да бъде определено по реда чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като на подсъдимия се наложи наказание „пробация“ за срок от 3 години, с приложението на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. Според прокурора по делото били налице достатъчно смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – подс. Л. бил направил всичко възможно, за да предотврати настъпилото произшествие, оказал е помощ на пострадалата, имал е добро процесуално поведение, бил трудово ангажиран и полагал грижи за детето си, и е изразил дълбоко съжаление и критичност към инцидента, които в своята съвкупност изключвали определянето на наказанието „лишаване от свобода“ като най-подходящо по вид и съответно на стореното.

Недоволна от присъдата останала П. И. - частен обвинител по делото, която чрез повереника си – адв. Веселин Желязков от АК-Бургас я обжалва с въззивна жалба. С жалбата също са изложени доводи за несправедливост на наложеното на подс. Л. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, но се иска неговото увеличаване, тъй като подсъдимият бил с обременено съдебно минало, настоящото деяние било извършено след нарушаване на множество правила за движението по пътищата, а отделно от това за период от около 1 година и половина той бил санкциониран 5 пъти за нарушения по ЗДвП.

По делото е постъпила и въззивна жалба от подс. Л., чрез защитника му – адв.

Веселина Василева от АК-Бургас, съдържаща бланкетно оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, без да е конкретизирано искане към въззивния съд.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас не поддържа протеста, тъй като счита, че наказанието „лишаване от свобода“ било правилно индивидуализирано, а евентуалното му изменение, чрез налагане на наказание „пробация“, би било несъответно на стореното и тежестта на последиците от деянието.

Поради изложеното се предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция частният обвинител, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник – адв.Желязков от АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и искания. Не оспорва наличието на смекчаващи отговорността на подс. Л. обстоятелства, но отмереното от районния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца било прекалено ниско.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Л., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Василева от АК-Бургас, която счита, че били налице множество обстоятелства, изискващи на подс. Л. да бъде наложено наказание „пробация“, а не „лишаване от свобода“, както е сторил районният съд. Деянието било осъществено по непредпазливост, от което следвало, че подсъдимият не желаел настъпването на резултата от стореното, полагал грижи за детето си, работел, с което осигурявал прехрана за семейството си, поради което наказанието му следвало да бъде „пробация“, определена в максимален размер.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста и жалбите на частния обвинител и на подсъдимия за процесуално допустими - подадени са в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15дневен срок от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивно обжалване 2 съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледани по същество, протестът и въззивните жалби са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след направено от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т. 2 от НПК – признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След направен обстоен анализ на доказателствения материал, съобразен с диференцираната процедура, по която се е провело съдебното производство, съдът правилно преценил, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и съблюдавайки правилата на чл.372, ал.1 от НПК се произнесъл с определение по ал.4 на същия член.

Настоящият състав възприема фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на признатите от подсъдимия факти, съгласно изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. Д. В. Л., ЕГН **********, е роден в гр. К., но живее в гр. Бургас, на адрес: ж.к.

„***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, ***** и е ***.

Към 10.08.2023г. подс. Л. работел като *** към „Х.“, ЕИК *********, като дейността му се изразявала в ****** със служебен велосипед (собственост на дружеството), *** на цвят, с надпис „Т.”, снабден с електродвигател с мощност 250 W, с рама № **********. На 10.08.2023г. в гр. Бургас, той управлявал посоченото превозно средство, придвижвайки се по бул. „Н. Петков“. Около 14:17 часа, пешеходката Д. К., родена през ****г., предприела пресичане на пешеходната пътека от страната на ж.к. „***“, срещу блок 16. Подс. Л. не пропуснал движещата се от ляво надясно пешеходка, при което върху пешеходната пътека последвал удар между К. и управлявания от него велосипед. В резултат от удара в най-дясна пътна лента за движение К. паднала на земята и ударила главата си на терена. В същия момент свид. Д. преминавал в непосредствена близост до пешеходната пътека и след като видял, че подс. Л. паднал на земята, а до него лежала възрастна жена, незабавно се притекъл на помощ и сигнализирал за случилото се на ЕЕН 112. По същото време в близост до мястото на инцидента, но движейки се по намиращата се встрани от него велоалея, преминал и свид. М., който също възприел лежащата на земята на възрастна жена, разпозната от него като съседката му Д. К.. Свид. М. не установил пострадалата да проявява признаци на съзнание. Подс. Л. придържал главата на пострадалата, докато на място пристигнал екип на спешна помощ. Пострадалата К. била отведена и приета в УМБАЛгр.Бургас, с диагноза „черепно-мозъчна травма, фрактура на дясна темпорална кост и базата на черепа, травматичен САХ, дифузна аксонална травма, мозъчен оток“.

Междувременно на място пристигнали полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас – свидетелите Н. К. и Х. К.. На подс. Л. била извършена проверка с техническо средство „Дрегер Дръг Тест“ с фабричен № ARLB 0021, в хода на която уредът отчел наличие на наркотично вещество „канабис“ в организма на подсъдимия.

На подс. Л. бил съставен АУАН бл. № 0537734 серия АД от 10.08.2023 г. за нарушение на ЗДвП. Впоследствие на място пристигнал и разследващ полицай при Пето РУ-Бургас, който 3 извършил оглед на местопроизшествието. При посоченото следствено действие била иззета обтривка от червено на цвят петно с неправилна форма, както и велосипеда, управляван от подс. Л.. Обтривката от червено петно била обект на ДНК експертиза (протокол № 23/ДНК403 от 22.08.2023 г.), от заключението по която е видно, че е налице пълно съвпадение между кръвната проба от К. и ДНК-профила, извлечен от така посочената обтривка.

На 15.08.2023 г. Д. К. починала. В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-медицинската експертиза на труп № 175/16.05.2023 г., при която вещото лице идентифицирало тежката черепно-мозъчна травма, и образувалия се тромб в белодробната артерия, като усложнение на общото й състояние като непосредствена причина за смъртта на К., които увреждания са получени в резултат на падането на К. на неравен терен (на земята), при предварително придадено ускорение на тялото й при сблъсъка между нея и велосипедиста Л.. В кръвната проба от трупа на починалата не било установено наличие на алкохол съгласно протокол № 363 от 17.08.2023г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта.

По делото е приложена и съдебна автотехническа експертиза, от която се установява, че управляваното от подсъдимия Л. пътно превозно средство, е велосипед марка „Е.“, с номер на рама № **********, снабден с електродвигател с мощност 250 W, с максимална скорост от 25 км/час. Така описаното превозно средство отговаряло на техническите характеристики на „индивидуално електрическо превозно средство“ и не се определяло като моторно превозно средство.

Изложената по-горе фактическа обстановка, идентична с тази, възприета от първоинстанционния съд, се установява от направеното от подсъдимия Д. Л. самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от гласните и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите П. И., С. М., Н. К., Х. К., Г. П., Д. Д. и М. О.; от съдебномедицинска, автотехническа, ДНК, химическа и техническа експертизи; от протоколи за оглед на местопроизшествие и на труп, ведно с фотоалбуми към тях, протокол за изготвяне на веществени доказателствени средства, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него, протоколи за доброволно предаване, АУАН, талон за изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, протокол за сервизна проверка, протокол за проведено обучение, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, резултат от Дрегер Дръг тест 5000, извлечение от дневник, констативен протокол за ПТП, медицинска документация, трудов договор ведно с приложения, заповед за задържане на лице ведно с протокол за личен обиск и декларация, справки за нарушител/водач и за съдимост по отношение на подс. Л., разписки, докладни записки, писма и други, както и от веществените доказателства – обтривка, тест касета и оптични носители – дискове.

Разпечатката съдържа 29 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0c31609-6fff-44cf-98aa-7d60cd1011d6