Акт № 6659 от 03.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6659 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Албена Александрова

Членове:Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20261100508134 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 7963 от 29.04.2026г., постановено по гр. дело № 19534/2025г. по описа на СРС, 52-ри състав са отхвърлени предявените от Е. Г. Г. - И. срещу Медицински университет София иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед № 10/31.01.2025г., за незаконно и неговата отмяна и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа на заеманата до уволнението длъжност „асистент“.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от Е. Г. Г.- И.. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционното решение било неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че неправилно СРС бил приел, че съобразно чл. 17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищцата било изменено от безсрочно в срочно. Твърди, че по делото било безспорно, че предложение за промяна на договора от безсрочен в срочен не било направено. Необосновано и неправилно съдът бил приел, че задължение за работодателя да предложи трансформация на правоотношението не съществувало.

Несъстоятелно било и твърдението, че уволнението на ищцата било съобразено с указанията, дадени от НАЦИД. Счита, че ЗРАСРБ и ЗВО не въвеждат автоматична срочност за заварените трудови правоотношения. Поддържа, че срочността може да възникне само след изрично предложение от работодателя и писмено съгласие от служителя по чл. 119 КТ.

При липса на такова предложение срочен договор не възниквал и прекратяването на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ било незаконосъобразно. Сочи, че съдът бил игнорирал 1 направените възражения от страна на ищцата за наличие на злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ и за неравно третиране. Поддържа, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено тенденциозно и се дължало единствено на желанието на ръководството на МУ- София, след избора на И.К. за ръководител на катедра, тя да няма каквито и да било отношения с висшето учебно заведение като така се препятствало възстановяването й на длъжност след обявяване на незаконността на уволнението й в учебната база „Майчин дом“ ЕАД. Това била причината ректорът изведнъж да пристъпи към процесното уволнение.

Излага съображения, че от хронологията на събитията се извеждал извод за наличие на злоупотреба с право. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Медицински университет – София, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че жалбата е неоснователна. Сочат, че трудовото правоотношение било възникнало въз основа на трудов договор за допълнителен труд при действието на ЗНСНЗ, отменен със ЗРАСРБ. В пар. 5, ал.

4, т. 1 от ЗРАСРБ било посочено, че заварените трудови правоотношения, сключени по реда на отменения ЗНСНЗ, на лицата, които заемат длъжността асистент, но не притежават научна степен, се запазват на академична длъжност „асистент“. Работодателят бил запазил трудовото правоотношения с ищцата съобразно пар. 5, ал. 4, т. 1 от ЗРАСРБ. Твърдят, че и към момента на прекратяване на трудовото правоотношения с ищцата същата не била изпълнила законово изискване и не притежавала ОНС „доктор“. Сочат, че трудовото правоотношение с д-р Г. не било преуредено в срочно, но към датата на прекратяване на правоотношението били изтекли повече от определените максимум 5 години- около 14 години от влизане в сила на ЗРАСРБ. По делото било доказано и че д-р Г. нямала клинична база, в която да извършва преподавателската си дейност по трудовия си договор за допълнителен труд в МУ- София. Намират, че съдебният спор със СБАЛАГ „Майчин дом“ не бил преюдициален по отношение на съществуването на трудовото правоотношение с МУ- София. Считат, че първоинстанционният съд бил изследвал задълбочено фактическата обстановка и бил установил, че били налице всички предпоставки на чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.

Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При съобразяване на посочените правомощия настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността му по изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил 2 законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: правоотношението по Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007г. е безсрочно и не са налице основания за прекратяване по чл. 328 КТ или по чл. 330 КТ; наличие на закрила по чл. 333 КТ /неподдържано във въззивното производство/ и наличие на злоупотреба с право по чл. 8 КТ.

На етапа на въззивното производство между страните не са спорни следните обстоятелства: че на 16.02.2007г. на основание чл. 111 и чл. 113 и чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и протокол № 33/08.02.2007г. от проведен избор от ФС на МФ между Медицински университет- София и д-р Е. Г. Г.- И., на основна месторабота в СБАЛ „Майчин дом“, е сключен договор № 130 за преподавателска и научно-изследователска дейност в съответствие с учебния план и програма като е назначена д-р Г.- И. да длъжност „асистент“ в катедра Анестезиология и интензивно лечение, считано от 19.02.2007г. В чл. 4 от договора е посочено, че срокът за предизвестие при прекратяване на договора е 15 дни и за двете страни, както и че при прекратяване на основния трудов договор със съответната УБ се прекратява и договора за допълнителен труд.

Не е спорно и че със Заповед № 10 от 31.01.2025г. на ректора на Медицински университет е прекратен трудов договор № 130/16.02.2007г. на д-р Е. Г. Г.- И. на длъжност асистент в Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ на Медицински факултет при МУ- София, считано от 01.02.2025г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ /прекратяване на трудов договор с изчитане на уговорения срок/.

Не е спорно между страните, че Е. Г.- И. е заемала длъжността „лекар анестезиолог-асистент“ в КАИЛ на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, както и че със Заповед № 39/18.05.2023г. трудовото й правоотношение е било прекратено, както и че с Решение № 551 от 02.10.2025г., постановено по гр. дело № 278/2025г. по описа на ВКС, Трето ГО, Трети състав е отменено въззивно решение № 5776/24.10.2024г., постановено по в. гр. дело № 936/2024г. по описа на СГС и вместо него е призната на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за незаконосъобразна и е отменена Заповед № 39/18.05.2023г. на изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. чл. 68, ал. 2 от ЗЛЗ е прекратено трудовото правоотношение на Е. Г. Г.- И.. С решението е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Е. Г. Г.- И. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „лекар анестезиолог- асистент“ в КАИЛ на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.

По делото е приета Заповед за отпуск № 6335 от 27.09.2023г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 30 дни, считано от 19.09.2023г. до 31.10.2023г. включително.

3

По делото е приета Заповед за отпуск № 7024 от 08.11.2023г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 30 дни, считано от 02.11.2023г. до 13.12.2023г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 8153 от 15.12.2023г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 30 дни, считано от 14.12.2023г. до 30.01.2024г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 449 от 31.01.2024г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 30 дни, считано от 31.01.2024г. до 13.03.2024г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 1899 от 18.04.2024г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 34 дни, считано от 14.03.2024г. до 30.04.2024г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 3186 от 13.06.2024г. на декана на МУ, с която на Е. Г.- И. е разрешен неплатен отпуск от 30 дни, считано от 02.05.2024г. до 17.06.2024г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 3349 от 20.06.2024г. на декана на МУ, с която на основание чл. 160, ал. 1 КТ е разрешен на Е. Г.- И. неплатен отпуск от 60 дни, считано от 18.06.2024г. до 10.09.2024г. включително.

По делото е приета Заповед за отпуск № 8084 от 28.10.2024г. на декана на Медицинския факултет, с която на основание чл. 160, ал. 1 КТ е разрешен на Е. Г. Г.- И. на длъжност асистент в Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ да ползва 76 дни неплатен отпуск, считано от 11.09.2024г. до 02.01.2025г. включително.

Приета е длъжностна характеристика за длъжност Асистент, висше училище, код по НКПД-2011:2310 7002, код по НИКД: 8542 Висше образование, връчена на д-р Е. Г.- И. на 31.03.2021г.

С протоколно определение от 01.10.2025г. СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че на ищеца не е предлагано трансформиране на трудово правоотношение от безсрочно в срочно след приемане на новия закон ЗРАСРБ – л. 105 и сл. от първоинстанционното дело.

Прието е писмо от МУ, Факултет по дентална медицина, с което е посочено, че във връзка с указания на НАЦИД, дадени с писмо от 01.09.2023г., във Факултета по дентална медицина, МУ- София няма безсрочни трудови договори за заемане на академичната длъжност „асистент“.

Прието е писмо от МУ, филиал „Проф. д-р Иван Митев“- Враца, в което е посочено, че във филиала няма безсрочни трудови договори за заемане на академична длъжност „асистент“ съгласно ЗВО.

Прието е писмо от МУ, Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, в което е посочено, че във факултета няма безсрочни трудови договори 4 за заемане на длъжността „асистент“.

Прието е писмо от МУ, Фармацевтичен факултет, в което е посочено, че във факултета няма асистенти на безсрочен трудов договор.

Прието е писмо от МУ, Медицински колеж „Й. Филаретова“, в което е посочено, че към 24.11.2025г. в колежа няма безсрочни трудови договори за заемане на академичната длъжност „асистент“.

Със Заповед № РД- РК36-223 от 02.02.2021г. на ректора на МУ д-р Е. Г. Г.- И. е зачислена като докторант на самостоятелна подготовка в област висше образование 7.

Здравеопазване и спорт, по професионално направление 7.1 Медицина и докторска програма Анестезиология и интензивно лечение към Катедра по анестезиология и интензивно лечение на Медицински факултет при Медицински университет- София с база за обучение Клиника по анестезиология и интензивно лечение- СБАЛ по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД. Посочен е срок за обучение на докторанта и довършване на дисертационния труд- до три години, считано от датата на издаване на заповедта. Тема на докторантурата- Предимства и недостатъци на комбинираната спинална/епидурална аналгезия в сравнение с епидуралната аналгезия за обезболяване на нормално раждане.

Със Заповед № РК36-605/14.03.2024г. на ректора на МУ е прекъсната за срок от 1 година докторантурата на самостоятелна подготовка на д-р Е. Г.- И..