Определение № 375 от 15.05.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. гр. Добрич, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500248 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на А.

Й. М. от гр.Добрич, чрез адвокат Т. Г., срещу определение №260006/22.03.2023г. по гр.д.№356/2020г. на Тервелския районен съд, с което производството по делото е прекратено и частната жалбоподателка е осъдена да заплати на С. А. Д. от с.Балик, общ.Тервел, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева.

В жалбата са изложени възражения срещу извършеното от насрещната страна оспорване на подписа на ищцата /и частна жалбоподателка/ А. Й. М. върху пълномощното на адвоката, предявил исковата молба. Посочено е, че проверката на съда за процесуалната представителна власт на адвоката на страната се свежда до наличието на пълномощно, неговото съответствие с изискванията на чл.33 от ГПК и неговото съдържание, но не и до това дали упълномощителното изявление действително е извършено от упълномощителя. Първоинстанционният съд не съобразил това и по недопустимо извършено от насрещната страна оспорване, приел, че, тъй като ищцата не е доказала обратното, подписът върху пълномощното на адвоката й не е положен от нея и процесуалните действия за ищцата са извършени от лице без представителна власт. Постановеното по тези съображения прекратяване на производството било неправилно, като се настоява за неговата отмяна и за връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците С. А. Д., С. А. С, А. Б. Б., С. С. М., С С. А., Н. А. Ю., С. М. А., Г.

М. А., З. Ю. Ю. и Н. Л. Ю., всичките чрез упълномощения адвокат Е. Ф., оспорват частната жалба като нередовна, недопустима, неоснователна. В писмения им отговор е 1 застъпено, че на липсата на представителна власт може да се позове не само ненадлежно представляваното лице, но и всяко трето лице, което има правен интерес от това. Такъв правен интерес съществувал за ответник, привлечен да отговаря по иск, предявен от пълномощник без учредена от ищеца представителна власт, както било в случая. Както било установено от първоинстанционния съд, пълномощното на адвоката на ищцата не било подписано от нея и от него не произтичала представителна власт за адвоката, а друго пълномощно не било представено. Следователно частната жалба, като подадена от лице без представителна власт, била недопустима, евентуално – нередовна, поради липса на пълномощно за подалия жалбата адвокат, както недопустими били и исковете, предявени от адвокат без представителна власт за ищцата.

След като обсъди съображенията на страните и провери делото, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх.

№260625/20.11.2020г., поправена с допълнителна молба вх.№260055/15.02.2022г., на А. Й. М. и Н. Е. Р. срещу С. А. Д., С. А. С, А. Б. Б., С. С. М., С С. А., Н. А. Ю., С. М.

А., Г. М. А., З. Ю. Ю. и Н. Л. Ю..

С определение в открито съдебно заседание на 07.02.2023г. съдът е прекратил производството по предявените от Н. Е. Р. искове. Това определение не е предмет на обжалване в настоящото производство, но въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че същото не е влязло в сила. В съдебното заседание на 07.02.2023г. Н. Е. Р. е допуснато да бъде представляван от адвокат Т. Г., но, без да се вземе предвид, че с молба вх.№260053/07.02.2023г. ищецът е оттеглил дадените от него пълномощия за този адвокат. Следователно постановеното в присъствието на адвокат, чиито пълномощия са оттеглени, определение за прекратяване на производството би следвало да бъде съобщено лично на ищеца Н. Е. Р..

С обжалваното сега определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.03.2023г., първоинстанционният съд прекратил производството по делото по предявените от А. Й. М. /останали на разглеждане след постановеното прекратяване на производството по исковете на Н. Е. Р./.

За А. Й. М. исковата молба и уточняващата са предявени чрез адвокат Т. И. Г., като пълномощник на ищцата. С първоначалната искова молба е представено пълномощно, с което А. Й. М. е упълномощила посочения адвокат за процесуално представителство до свършване на делото във всички инстанции. Всички процесуални действия в първоинстанционното производство за ищцата са извършени от адвокат Т.

Г., като нейн пълномощник.

По повод въведено от ответниците оспорване на истинността – автентичността на документа, първоинстанционният съд разпоредил проверка по чл.193 от ГПК на 2 подписа на А. Й. М. върху пълномощното. При липсата на представени от страна на ищцата доказателства, че подписът върху адвокатското пълномощно е поставен от нея, първоинстанционният съд приел, че пълномощното не е подписано от А. Й. М., за адвоката липсва представителна власт и е постановен обжалваният прекратителен резултат.

Приетото от първоинстанционния съд относно представителната власт на адвоката на ищцата е неправилно. В исковия процес пълномощникът се легитимира като такъв с писмено пълномощно, съобразно чл.33 от ГПК, а съдът следи за представителната власт на пълномощника, като контролира съответствието на пълномощното с изискванията на посочената разпоредба и следващия от самото съдържание на пълномощното обем на представителната власт. Извън правомощията на съда е да проверява /служебно или по възражение на насрещната страна/ дали съдържащото се в пълномощното волеизявление за упълномощаване действително е направено от упълномощителя.

От една страна - волеизявлението за упълномощаване на страната по делото е предназначено да даде представителна власт на пълномощник, то няма значение за съществуването на спорното право и не е елемент от предмета на спора; съответно и документът – пълномощно, който обективира упълномощителното изявление, не е писмено доказателство, което има значение за предмета на спора и, което да подлежи на оспорване и проверка по чл.193 от ГПК.

От друга страна – на липсата на представителна власт може да се позове само този, който е ненадлежно представляван /правоприемниците му/. Правните действия, извършени от пълномощник без представителна власт, са в състояние на висяща недействителност и могат да бъдат потвърдени от ненадлежно представлявания. Да се приеме, че други лица, различни от ненадлежно представлявания, могат да се позоват на това, означава последиците на липсата на представителна власт да се приложат по волята на други лица и да се отнеме възможността на ненадлежно представлявания да потвърди действията.

От изложеното следва, че въведеното от ответниците оспорване на подписа на ищцата А. Й. М. върху пълномощното на адвокат Т. И. Г. е неотносимо към спора, предмет на разглеждане по делото и първоинстанционният съд не е следвало да предприема процесуални действия по него.

С исковата молба е представено изискуемото по чл.33 от ГПК пълномощно от ищцата за адвоката за извършване на всички процесуални действия по делото до свършването му във всички инстанции. Следователно исковата молба и частната жалба съответстват на изискванията на чл.128 т.1 от ГПК, съответно на чл.275 ал.2 във вр. с чл.261 т.2 от ГПК.

Представеното пълномощно е доказателство за наличието на представителната 3 власт и, съобразно изложеното по-горе, проверката за надлежно учредяване на представителната власт на адвоката на ищцата е недопустима, както по служебен почин на съда, така и по възражение на ответниците. При липсата на позоваване от страна на ищцата за липса на представителна власт на адвоката й, подадените от него искова молба и частната жалба са процусални действия, извършени от надлежен пълномощник с представителна власт.

От изложеното следва, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е редовна и допустима. Наред с това тя е подадена и в установения в чл.275 ал.1 от ГПК срок.

Разгледана по същество, тя е основателна. Както се установи, исковата молба на ищцата А. Й. М. е редовна, с оглед формалните изисквания на чл.128 т.1 от ГПК и е подадена от надлежно упълномощен адвокат. Следователно основанието, на което първоинстанционния съд е прекратил производството, не е налице.

Наред с горното, следва да се обърне внимание и на разпоредбите на чл.101 от ГПК, изискващи, при констатация за извършване на процесуалните действия от ненадлежен пълномощник, съдът да даде на страната указания и срок за поправяне на този недостатък – като представи пълномощно или потвърди извършените от ненадлежния пълномощник действия. В случая това не е изпълнено. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че съдът бил указал на ищцата да потвърди всички извършени по делото правни действия от процесуалния представител. Но единствените указания към ищцата са да докаже истинността на подписа си върху пълномощното на адвоката. Указания за необходимостта да поправи извършените от ненадлежен пълномощник процесуални действия, начина и срока, в който да извърши това, първоинстанционният съд не е дал на ищцата.

Прекратяването на производството поради липса на представителна власт за предявяване на исковете, без на ищцата да е дадена надлежна възможност за поправяне на това, е само по себе си неправилно. Дори и да би се приело, че исковата молба наистина е подадена от нанадлежен пълномощник, то само, ако ищцата не изпълни в срок дадените й от съда указания за поправяне на този недостатък, производството по делото би могло да бъде прекратено.

Що се отнА. до останалите процесуални действия, дори и да са били извършени от ненадлежен пълномощник на ищцата и при дадени от съда указания да не са били поправени, то изобщо не е основание за прекратяване на производството по предявените искове, а е основание само тези нередовни и непоправени действия да се считат за неизвършени – чл.101 ал.3 от ГПК.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, вкл. с присъдените в тежест на ищцата и в полза на ответника разноски, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените 4 действия.

С оглед този резултат, претендираните от ответниците разноски за адвокатска защита в настоящото производство не подлежат на присъждане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260006/22.03.2023г. по гр.д.№356/2020г. на Тервелския районен съд, с което производството по делото е прекратено и А. Й. М. е осъдена да заплати на С. А. Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, като

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от А. Й. М. срещу С. А. Д., С. А. С, А. Б. Б., С. С. М., С С. А., Н. А. Ю., С. М. А., Г. М. А., З. Ю. Ю. и Н. Л. Ю. искове.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5