Определение № 2213 от 13.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2213 гр. Варна, 13.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500148 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на член 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 11559/22.04.2025 г. от адв. Р. И. в лично качество за поправяне на решение № 412/14.04.2025 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските, като бъде изменен размера на определеното адвокатско възнаграждение по член 38, алинея 2 от Закона за адвокатурата размер за безплатно оказана правна помощ от 600 лева на 1300 лева. Искането страната обосновава с твърдение, че според практиката на ВКС в аналогични случаи размерът на възнаграждението се определя въз основа на размера, до който е преценено, че искът е основателен – изцяло, като не се намалява възнаграждението по съразмерност с уважената и отхвърлената част от иска. Предвид обстоятелството, че съдът е стигнал до правен извод за основателност на иска до 10 000 лева, то възнаграждението следва да бъде в размер на 1300 лева.

Извън срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна с вх. № 12822/07.05.2025 г., (п. к. 05.05.2025 г.), който не следва да бъде взет под внимание при преценка на основателността на искането.

Молбата е процесуално допустима. Заявена е в законоустановения срок от страна с присъщ правен интерес, която е представила списък по чл. 80 от ГПК (л. 28).От фактическа страна се установява следното:

С решение № 412/14.04.2025 г., постановено по настоящото дело съдът е приел, че въззивната жалба на Община Варна, с която е сезиран е частично основателна. Отменил е решение № 3531 от 10.10.2024 г., постановено по гр.

1 д. № 12783 по описа за 2023 г. на ВРС, в частта, с която е осъдена Община Варна да заплати на В. И. Г. сумата за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от счупване на долна част на лъчева кост на дясната ръка и мозъчно сътресение, настъпили от падане върху неравна тротоарна настилка на ул.

„Драва Соболч“ в град Варна, датиращо от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание член 49, алинея 1 от ЗЗД и вместо това е отхвърлил иска за присъждане на неимуществени вреди за горницата над 10 000 лева до сумата от 15 000 лева.

Във връзка с този изход от спора, ВОС е формирал правен извод, че за оказаната безплатна правна помощ на процесуалният представител на въззиваемата страна се дължи адвокатско възнаграждение за положения труд.

Съдът е взел под внимание посочения в член 38, алинея 2 във връзка с член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата и член 7, алинея 2, точки 2 и 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа размер от 1300 лева, като ориентировъчна ставка за възмездяване на труда на процесуалният представител.

При съобразяване на ниската фактическа и правна сложност на делото и като е приел, че посочените размери не ограничават дискреционната власт на съда да редуцира посочения размер справедливо - за всеки конкретен случай, съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде определено на сумата от 900 лева, а при съобразяване на изхода от правния спор по съразмерност на основание член 78, алинея 3 от ГПК – че на процесуалния представител на въззиваемия следва да бъде присъдена сума в размер на 600 лева.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Молбата е неоснователна.

Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Извън 2 горните хипотези страна не може чрез средството по чл. 248 от ГПК да се домогва съдът да промени вече формиран правен извод за дължимост на разноски и за техния размер.

В случая не е налице нито една от визираните хипотези.

Изложението на искането по чл. 248 от ГПК сочи на това, че процесуалният представител е останал недоволен от размера на определеното му адвокатско възнаграждение и иска от съда пререшаване на вече формирани и изразени с акта по същество правни изводи. Не се сочи конкретно - коя правна норма е нарушена или не е взета предвид от решаващия състав. Не се аргументира допускане на грешка при пресмятане или изчисление. Не се сочи погрешна оценка на доказателствата, относими към разрешаване на въпроса за разноските. В този смисъл съставът на ВОС не е допуснал опущение, което да бъде поправено чрез правното средство по чл. 248 от ГПК за изменение на въззивното решение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11559/22.04.2025 г. от адв. Р.

И. в лично качество за поправяне на решение № 412/14.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 148/2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3