Решение № 61 от 02.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Велико Търново, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500441 по описа за 2025 година

С Решение № 284/17.06.2025 г. по гр. д. № 135/2025 г. Русенският окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да плати на Е. В. К. от гр. Русе сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 1003/15 г. по описа на ОД на МВР-Русе с Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2021 г., предявено му на 01.12.2021 г., за извършени от него престъпления по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 4 НК; чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК; чл.

253, ал. 5 вр. ал. 4 пр. 1, пр. 2 НК и чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, пр. 2 и пр. 4 НК, по което с Присъда № 1/23.01.2023 г. по ВНОХД № 255/22 г. по описа на ВТАС е отменена изцяло Присъда № 31/06.07.2022 г. на РОС и подсъдимият Е. В. К. е признат за невинен и оправдан по описаните по-горе престъпления, а с Решение № 84 от 31.01.2024 г. по НД № 395/23 г. по описа на ВКС е потвърдена Присъда № 1/23.01.2023 г. по ВНОХД № 255/22 г. по описа на ВТАС, ведно със законната лихва върху главницата от 23.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 910 лв. разноски в производството, съразмерно с уважената част от предявения иск.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 10 000 лв. до 60 000 лв., както и за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 01.12.2021 г. до 23.01.2023 г.

1

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., е подадена от ищеца Е. В.

К. чрез пълномощника адв. Н. Д.. Счита го за неправилно в тази част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Присъденото обезщетение е недопустимо занижено и унизително. То не отговаря на размера и вида на претърпените неимуществени вреди в доказания дълъг период от време (8 г.). По делото е доказано, че в резултат на неправомерното наказателно преследване животът на ищеца е бил преобърнат изцяло. При определяне на обезщетението следва да се съобразят още стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите в страната към датата на увреждането, както и възрастта на ищеца към същата дата.

Присъденото обезщетение не съответства на обществените критерии за справедливост.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска до пълния размер от 60 000 лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Д.. Направено е искане за присъждане на разноски.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното изплащане, е подадена от Прокуратурата на Република България. Счита решението за неправилно в тази част. Твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Наказателното производство не е било образувано срещу ищеца. В досъдебната фаза то е продължило спрямо него 14 дни. Неправилно съдът е приел, че ищецът е търпял вреди от момента на извършеното претърсване. Отговорността на държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е от момента на предявяване на обвинението, в случая – от 01.12.2021 г. При това, продължителността на процеса спрямо ищеца е около 2 г. в двете му фази. Разследването е проведено в разумни срокове и не са нарушени правата на ищеца по чл. 6, параграф 1 от ЕКПЧОС.

Прокуратурата не носи отговорност за продължителността на делото в съдебната му фаза. Ищецът не е дал обяснения по предявените обвинения, с което е попречил на органите на ДП да извършат съответен анализ на доказателствата и по този начин е станал причина за внасяне на обвинителен акт. С недобросъвестното си поведение и пасивното си процесуално поведение ищецът е станал причина за воденото срещу него наказателно производство, поради което са налице основанията по чл. 5 от ЗОДОВ. Претърпените вреди са недоказани. Обезщетението е завишено и несъответства на претендираните вреди. Неправилно съдът е присъдил законната лихва върху обезщетението от 23.01.2023 г., тъй като оправдателната присъда е влязла в сила на 31.01.2024 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да отхвърли иска, при условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново.

С Определение № 806/25.07.2025 г., постановено по същото дело в производство 2 по чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането на Прокуратурата на Република България за изменение на Решение № 284/17.06.2025 г. по гр. д. № 135/2025 г. в частта за разноските.

Частна жалба против определението е подадена от Прокуратурата на Република България. Счита определението за неправилно. Съдът безкритично е приел представения договор за правна защита и съдействие, без да съобрази реалната правна и фактическа сложност на делото, конкретния принос на адвоката, броя и продължителността на съдебните заседания, както и Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. Моли съда да отмени като неправилно определението и да намали претендираните разноски за адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Е. В.

К. сумата от 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 585/2015г по описа на ОП – Русе (ДП № 1003/15 г. по описа на ОД на МВР-Русе), по което ищецът е бил оправдан с Присъда № 1/23.01.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД № 255/2022 г., влязла в сила на 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от 01.12.2021 г. – датата на привличане на ищеца в качеството му на обвиняем, до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че от 04.05.2015 г. по образувано ДП № 585/2015 г. по отношение на него е започнала експлоатация на СРС, включващи подслушване, проследяване и наблюдение. На 13.08.2015 г. било извършено претърсване и изземване на компютърна конфигурация и запаметяващи устройства, съдържащи лична информация, множество документи, мобилни телефони и др.

Станало ясно, че срещу него се събират данни за престъпление за тежко умишлено престъпление, което той не е извършил. Изпитал страх, изцяло се променил живота му.

Наказателното преследване станало достояние на широк кръг от неговите познати и приятели, на които трябвало да обяснява, че не е извършил престъпление. Страховете се задълбочили след повдигане на обвинението, в съдебното производство пред три инстанции. В период от 8 г. търпял притеснения, психически атаки, страх и неудобства, които не давали възможност да се развива. С отнемането на иззетите вещи бил лишен от възможността да работи и да повишава квалификацията си. Наложило се да вземе заем и да купи нови компютърни устройства. Не можел да се храни и да спи, отслабнал с 10 кг.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил исковете като 3 неоснователни. Досъдебното производство не е било образувано срещу определено лице. Привличането на ищеца като обвиняем е станало на 01.12.2021 г. В досъдебната фаза наказателното производство е продължило около 3 месеца, а общо около 2 г. и 2 м. Ищецът не е претърпял вреди, повече от допустимите при водене на наказателно производство. С оглед естеството на обвинението, разследването е протекло в разумни срокове. Твърдените неимуществени вреди не са доказани, а претендираното обезщетение е завишено. Прокуратурата не следва да носи отговорност за продължителността на делото в съдебната му фаза. Ищецът сам е допринесъл за настъпилите последици с неправомерното си поведение и с пасивното си процесуално поведение при събиране на доказателства, поради което е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

ДП № 585/2015 г. по описа на ОП – Русе е образувано на 05.06.2014 г. срещу неизвестен извършител за извършени престъпления по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

През м. юни 2015 г. е разрешено използване на СРС спрямо ищеца Е. В. К., а на 13.08.2015 г. е извършено претърсване и изземване в жилище в гр. Русе, обитавано от ищеца, от което са иззети вещи, предмети и книжа (папки, кочани с фактури, сметки за изплатени суми, договори, компютър, мобилни телефони). Ищецът е заявил, че не желае да даде обяснения.

Видно от досъдебното производство, разследващият орган е извършил редица действия за установяване съпричастността на Е. К. към изследваната престъпна дейност (изискани са данни за движението по банковите му сметки, експлоатирани са СРС).

С Постановление от 17.11.2021 г. Е. В. К. е привлечен като обвиняем по ДП № 585/2015 г. по описа на ОП – Русе за извършени престъпления по чл. 253, ал. 5 вр. ал.

4, вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 4 НК; чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4 вр. ал. 3, пр. 2 вр. ал. 1, пр.

2 НК; чл. 253, ал.5 вр. ал. 4 пр. 1, пр. 2 НК и чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал.

2, пр. 2 и пр. 4 НК. Взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка“.

Разследването е предявено на 13.12.2021 г., а обвинителният акт е внесен в Окръжен съд – Русе на 15.03.2022 г.

С Присъда № 31/06.07.2022 г. на РОС по НОХД № 197/2022 г. Е. В. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 4 НК; чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 пр. 2 от НК; чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 1 пр. 2 от НК и чл. 253, ал. 5 вр. ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 пр. 2 и пр. 4 от НК. Определено е общо наказание лишаване от свобода за срок 7 г. при първоначален строг режим на изтърпяване, към което са присъединени и наказанията от 100 000 лв. глоба и лишаване от правото да заема материално-отчетническа 4 длъжност за срок от 7 г. и правото да упражнява посредническа и пълномощническа дейност за срок от 7 г., както и отнемане в полза на държавата на част от равностойността на предмета на престъплението - до размер на 44 500 лв.

Тази присъда е била изцяло отменена от Апелативен съд – Велико Търново с Присъда № 1/23.01.2023 г. по ВНОХД № 255/2022 г. и подсъдимият Е. В. К. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите обвинения.

Присъдата на ВТАС е потвърдена от ВКС с Решение № 84/31.01.2024 г. по нак. дело № 395/2023 г.

Свидетелката С. Й. И. е приятелка на ищеца от 2011 – 2012 г. Бил контактен и забавен, „душата“ на компанията. В края на лятото на 2015 г. спрял да си вдига телефона, отказвал да присъства на събирания. Поискал от свидетелката захранване от стар компютър, като обяснил, че при обиск неговият компютър бил иззет. Отслабнал, станал нервен. През 2018 - 2020 г. имал проблеми със зъбите. Станал съвсем некомуникативен. В началото на пандемията споделил за наказателно преследване срещу него, ставало въпрос за големи пари, а той никога не бил демонстрирал някакво значително материално състояние. В периода на пандемията многократно искал пари от свидетелката, основно за лекарства. Познати на свидетелката й подмятали да не общува с него, защото е престъпник. Отдръпнали се от него. Спрял да се занимава с поддръжка на компютри, каквато била работата му до тогава. Разбрала от него, че има присъда, голяма присъда, за някакви големи пари.

Обжалвал и пътувал до Велико Търново и София. Бил изнервен, защото е обвинен в нещо, което не е извършил и притеснен, защото не знаел как ще се развият събитията.