Решение № 268 от 10.04.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Пещера, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100707 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявен е иск за собственост, с правно основание чл.124 от ГПК.

В исковата си молба ищцата Н. Т. Н. от гр. Брацигово чрез пълномощника си адв.М. З. против ответниците Д. Т. Ц., Г. К. Ц.О и Д. Н.

З., действаща чрез своите родители и законни представители Т. Д. З. и Н. И. З. всички от гр. Пловдив твърди, че ищцата и ответникът Д. Ц. са законни наследници на М. А. Ц. –б.ж. на гр.Брацигово,починала на 12.07.1992 година и на Т. Д.ОВ Ц. б.ж. на гр.Брацигово ,починал на 10.09.1977 година.Сочи още ,че приживе наследодателите им били собственици на следния недвижим имот:поземлен имот с идентификатор *** с площ от 574 кв.м.,ведно с построената в имота сграда с идентификатор

*** със застроена площ от

72 кв.м.,брой етажи 2 с предназначение жилищна сграда –еднофамилна при съседи на имота:***;***;***.В качеството на наследници на посочените лица ищцата и първият ответник били съсобственици на имота при квоти по ½ идеална част за всеки. На 31.12.2020 година с нотариален акт № 150,том ІІІ,регистър 4370, нотариално дело 543/2020 година на нотариус Г.В., вписан в Нотариалната камара под № 545 1 ответникът Ц. е признат за собственик по давност и наследство на процесния имот като впоследствие на същата дата ответникът Ц. и съпругата му Г. Ц. с нотариален акт № 151,том ІІІ,рег.№ 4371,нотариално дело № 4371/2020 година на същия нотариус продават имота на малолетната Д. Н. З. чрез нейната майка и законна представителка Т. Д. З..

Счита, че ответникът Д. Т. Ц. не е владял този имот трайно ,спокойно,непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години ,след смъртта на общите наследодатели,тъй като в имота трайно никой не се установил да живее. Ищцата живеела в гр.Брацигово в друг имот като полагала грижи за процесния -обработвала градината ,а ответникът не посещавал имота с месеци и години.През месец март 2020 година ответниците Ц.и поискали съгласие от ищцата ,за това племенницата й Т.

З. да се регистрира по настоящ адрес на процесния имот по време на пандемията в Република България и да го ползва ,за което ищцата дала съгласие и на основание чл.92,ал.3 от ЗГР като лицата Д. Ц.,Г. Ц. ,Т. З.,Н. З. и Д. З. са регистрирани на адреса

Твърди се още ,че ищцата винаги заплащала дължимите данъци и такси за имота ,като през 2021 година отново посетила данъчната служба ,за да заплати дължимите данъци ,при което узнала ,че имотът е прехвърлен на малолетното дете Д. З..Оспорва обстоятелството ответницата Д. Н. З. да е станала собственик на имота чрез посочената покупко-продажба,тъй като е придобила имота от несобственик. Освен това е направено е и възражение по чл.33 от ЗС за това ,че продавачът не е предложил на ищцата като съсобственик да изкупи имота.

Предвид гореизложеното моли да се постанови решение ,с което да се приеме за установено ,че ищцата е собственик на ½ идеална част от описания имот ;да се отмени констативен нотариален акт № 150, том ІІІ,рег.№ 4370,нотариално дело № 543/2020 година на нотариус Г. В. до размера на ½ идеална част от процесния имот и да се обяви за относително недействителна по отношение на ответниците сделката обективирана в нотариален акт№ 151/2020 година до размера на ½ идеална част.

Претендират се и направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.

В указания от съда срок ответниците Д. Ц., Г. Ц. и Д. З., действаща 2 чрез своите родители и законни представители Н. И. З. и Т. Д. З. всички чрез адв. Х. са депозирали писмен отговор,с който оспорват предявения иск като твърдят,че процесният имот е бил собственост на родителите на ищцата и първия ответник,в който те живеели до смъртта си.Сочи се още ,че след като сключила брак ищцата получила от родителите им пари ,с които да закупи дворно място и да построи къща на друг адрес ,където живеела и по настояще, а процесният имот определили за сина си – ответника Д. Ц. ,за да имало справедливо разпределение. Ищцата посещавала процесния имот само като гостенка ,за да посещава родителите си ,а и след тяхната смърт отново посещавала имота около веднъж годишно отново като гостенка.Твърди се още ,че след смъртта на наследодателката М. Ц. имотът останал изцяло във владението на ответника Д. Ц. и съпругата му като само те единствено имали ключове за него от 20 години. Ищцата нямала свои вещи в имота ,нито ключове в същия като не участвала и в ремонтните дейности на същия.Сочи ,че е владял и се е грижил за имота явно и необезпокоявано повече от 20 години.Молят да се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства: нотариален акт за собственост придобит по обстоятелствена проверка №150,том ІІІ,рег.

№4370,дело 543/2020 година; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151,том ІІІ,рег.№ 4371,дело № 4371/2020 година; нотариален акт № 111/52 година; удостоверение за наследници № 358 от 24.09.2021 година; скици; писмо с изх.№ 94Н-48-2#1/16.04.2021 година ,ведно с декларация; удостоверение за раждане ,издадено въз основа на акт за раждане № 0643 от 14.08.2017 година; вносни бележки се установява, че лицето М. А. Ц. с ЕГН-********** е починало на 12.07.1992 година като е оставило за свои наследници:Н. Т. Н. – дъщеря и Д. Т. Ц. – син, а лицето Т.

Д.ОВ Ц., роден на 21.07.1913 година е починало на 10.09.1977 година като е оставило за сови наследници:М. А. Ц.- съпруга(починала),Н. Т. Н.-дъщеря и Д. Т. Ц.- син.Установява се още ,че с договор за покупко-продажба 3 изповядан с нотариален акт № 111/52 година наследодателят Т. Д.ов Ц. е придобил недвижим имот находящ се в гр.Брацигово, а именно:дворищен парцел № І, пл. №12 в кв.2 по плана на гр.Брацигово с площ от 500 кв.м., при съседи: И. К., шосе и Т. К..

Видно от удостоверение за раждане ,издадено въз основа на акт за раждане № 0643 от 14.08.2017 година детето Д. Н. З. е родено на 10.08.2017 година с ЕГН-********** и е при родители :Т. Д. З.-майка и Н. И. З.-баща.

С нотариален акт №150 /2020 от 31.12.2020 година на нотариус Г.В. вписан под № 545 на Нотариална камара и с район на действие ПщРС ,въз основа на обстоятелствена проверка по нотариално дело № 543/2020 година ответникът Д. Т. Ц. е признат за собственик по наследство и давностно владение ,продължило повече от 10 години на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Брацигово, ул. “*****“ № 65 с площ на поземления имот от 574 кв.м. с трайно предназначение на територията:урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор :няма номер по предходен план 35,св.20, парцел І, при съседи на имота: ***, ***, ***,ведно с ½ идеална част от построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи 2 с предназначение -жилищна сграда (еднофамилна)и ведно с ½ идеална част от всички подобрения и приращения в поземления имот.С договор за покупко-продажба ,изповядан с нотариален акт № 151/2020 година Д. Т. Ц. и Г. К. Ц. са продали на Д. Н. З. ,действаща чрез своята майка и законна представителка Т. Д. З. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** ,находящ се в гр.Брацигово, ул.“*****“№ 65 с площ на поземления имот от 574 кв.м. с трайно предназначение на територията :урбанизирана и с начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма номер по предходен план 35,св.20,парцел І, при съседи на имота: ***, ***, ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 72 кв.м.,брой етажи 2 с предназначение - жилищна сграда (еднофамилна) и ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот.

Видно от останалите писмени доказателства по кадастралната карта и 4 кадастралните регистри на гр.Брацигово поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 574 кв.м. и е при граници: ***,

***, ***, върху който е разположена сграда – еднофамилно жилище с площ от 72 кв.м. с идентификатор *** декларирани като собственост на Д. Н. З. .С писмена декларация от 22.03.2020 година ищцата Н. Т. Н. е декларирала съгласие пред Община – Брацигово на основание чл.92,ал.3 от ЗГР лицата: Д. Т. Ц.,Г. К. Ц., Т. Д. З., Н. И. З. и Д. Н. З. да бъдат адресно регистрирани в собствения на декларатора имот ,находящ се в гр.Брацигово,ул.“*****“ № 63.Установява се още, че ищцата Н. Т. Н. е заплащала дължим данък недвижим имот и такса битови отпадъци по партиден номер № **********002 с адрес: гр. Брацигово, ул.“*****“ № 65 в периода от 1999 година до 2020 година,а ответникът Ц. е заплащал ВиК услуги .

По делото са разпитани като свидетели Й. И.а Б.,М. Д. П.,Д. В. Ц. и А. Н. Х..

СВ. Б. –дъщеря на ищцата в показанията си сочи,че вуйчо й Д. Ц. без знанието на майка й е прехвърлил целият им бащин имот на себе си. Това е имот, който се намира в гр. Брацигово и е къща с двор. Наследствен е тъй като е от родителите им – така поне знаела свидетелката. Самата свидетелка израснала там и от целия си съзнателен живот го знае. Това е първата къща след стадиона в града. Имотът бил на дядо й и баба й- Т. Ц. и М. Ц. като свидетелката знаела, че те са строили къщата и те си живеели там.Първо починал дядо й, а баба й останала да живее в имота и тя си го поддържала.

Нито майката на свидетелката ,нито вуйчо й живеели в него, защото майка й след брака живее в заедно със съпруга си,а вуйчо й след казармата на 21 г., напуснал бащиния си дом и заминал за Съветския Съюз. Там пребивавал почти 10-15 г. След завръщането си в родината се установил в гр. Пловдив и изобщо не е живял в бащината си къща. Баба й си живяла до последно сама в жилището , като се подпомагала от свидетелката и майка й при нужда за пазаруване ,да я наглеждат. Според свидетелката майка й не е влизала да живее в къщата, но ползвала двора,грижела се за него, за асмата, смокинята, крушата. Тя не обирала всичко до край и винаги оставяла за вуйчо й като освен това заплащала и данъците на имота. Така било, докато починал бащата на свидетелката. След ,това кавгите между майка й и вуйчо й станали още по-големи. Той забранил на майка й да ползва двора. Дори имало случай 5 когато след като вуйчо й разбирал, че майка й е обрала смокинята двамата се скарвали и това довело до влошаване на здравето на майка й и до постъпването й в болнично заведение. През 2020 г. ищцата се разболяла от рак, оперирали я и свидетелката поканила вуйчо си да отиде да види сестра си. След седмица ищцата била потърсена, за да даде съгласие племенницата й да получи адресна регистрация в гр.Брацигово на процесния имот и такова разрешение било получено. Според свидетелката майка й възприема имота като бащин имот с права върху него тъй като плащала данъци.Искала да разделят етажите – за вуйчо й да е горния етаж, а за нея - долния, но той не бил съгласен.Тогава майка й предложила да й повърне пари, но брат й пак не бил съгласен. Никога майка й не била заявявала , че този имот е само на брат й . Никога не е заявявала, че няма права върху имота. Винаги си е претендирала правата. Последните 5-6 години имали уговорка,според която брат й следвало да й повърне дял, парична сума, за да остане имотът на него.

Това обстоятелство свидетелката заяви ,че го знае от майка си и от вуйчо си.

Според свидетелката вуйчо й никога не е живял постоянно в къщата. Повече от 2-3 дни да използват имота като вила за почивка не го е виждала и това е последните години, откакто имат внучка. Иначе през останалото време 2-3 пъти в годината посещавали имота. Майка й от доста отдавна нямала ключ за имота, заради тези кавги, защото вуйчо й го иззел. Вещи на майка й нямало в къщата. Баба й, когато починала, майка й била допусната да си вземе нещата от там. Защото първо вуйчо й претършувал имота , а после пуснал майка й, и след това свидетелката да си избере нещо за спомен от баба й. Винаги се чувствал като пълен собственик на всичко. Той се правел на бабаит от самото начало.На свидетелката й било известно ,че са правени ремонти в имота ,за които не са давани пари от майки й ,защото уговорката била ,че горният етаж ще е на него,като свидетелката присъствала на този разговор.Вуйчо й казал,че ще си прави тоалетна ,с което майка й се съгласила , но казала, че си иска нейното. Правен е ремонт само на горния етаж,а долният етаж в момента е прогизнал от вода.