Решение № 267 от 13.10.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. гр. Добрич, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500302 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№21461/07.12.2022г., подадена от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр.С., и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С., чрез адв.В. В.-САК, срещу решение №1082/21.11.2022г. по гр.д.№859/2022г. на РС-Добрич, с което са отхвърлени предявените от тях срещу В. П. Д. ЕГН ********** искове по чл.30 от ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот в гр.Д. с площ 69,10 кв.м и идентификатор *** по нотариален акт за покупко – продажба № 167 , том II , рег.№ 3373 , дело № 260/2021г. на нотариус с рег.

№177 на НК , вписан под № 116 , том XXIV, дело № 4283/2021г. по описа на РС Добрич.

Оплакванията са за неправилност на съдебното решение поради неправилно прилагане на материалния закон, аргументирани с доводи относно приложението на правилото на чл.17, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД когато съдът не е сезиран с иск за разкриване на прикритото съглашение. Считат, че и при липсата на предявен иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД по спора относно възстановяване на запазена част от наследството следва да 1 се приложат правилата на прикритата сделка-дарение, наличието на каквото прикрито съглашение считат да е установено от събраните доказателства.

Искат отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на исковете им по чл.30 от ЗН.

В писмен отговор в срока чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна В. П.

Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита правилата относно прикритото съглашение да следва да се приложат при наличие на сезиране с иск по чл. 17 ЗЗД. Счита и да не е установена твърдяната от ищците симулативност на договора за продажба. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 23.11.2022г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващи те, и край 07.12.2022г., чрез ипращането и по пощата на 05.12.2022г., от активно легитимирани лица, страна-ищци в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за всеки от тях решение, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК и е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исканията, като приема за установено следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№4878/23.03.2022г. на от Г. В. В. с ЕГН ********** от гр.С. и С. В. В. с ЕГН ********** от гр.С., с която срещу В. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Д., е предявен иск с правно основание чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част на всеки от ищците от наследството на В. Г.ев В., б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г., чрез намаляване на извършеното в полза на В. П. Д. дарение на недвижим имот-апартамент №3 в гр.Добрич, бул.“***“№16, вх.А, ет.1, с площ от 69.10кв.м., с идентификатор № ***, прикрито с договор за продажба от 13.10.2021г., обективиран в нотариален акт №167, т.ІІ, рег.

№3373, дело №260/2021г. на нотариус с рег.№177 И.П..

Изложени са обстоятелства, че страните са наследници по закон на В.

Г.ев В., б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г.- ищците негови синове, 2 ответицата негова съпруга. След откриване на наследството на общия наследодател ищците установили, че неговия апартамент №3 в гр.Добрич на 13.10.2021г. бил продаден на съпругата му-ответницата по делото.

Продажбата била нищожна на основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД във вр.с чл.17, ал.1 от ЗЗД, тъй като прикривала дарение. Привидност на покупкопродажбата на апартамента, като прикриваща дарение, се обосновава с твърдения, свеждащи се до липсата на насрещна парична престация, тъй като продавачът предоставил на купувачката сумата, която следвало да му бъде платена като продажна цена. В исковата молба и в последваща молба вх.

№11829/08.07.2022г. ищците са изложили твърдения, че имотът бил с данъчна оценка 29 954.70лева, а е продаден за 30 000лева при пазарна цена от 90 000лева; че на 12.10.2021г. наследодателят им превел по сметка на ответницата без посочено основание сумата от 8000лева. На същата дата дъщерята на ответницата Т.К. и превела сумата от 29 000лева. Така ден преди сделката били осигурени на ответницата средствата за продажната цена на имота. В деня на сделката 13.10.2021г. наследодателят изтеглил от банкомат сумата от 1500лева, същият ден, веднага след като получил сумата от 30 000лева като продажна цена за апартамента, превел на дъщерята на ответницата сумата от 28 000лева с основание „покупка на мебели“, каквато покупка никога не била осъществена. Всички посочени лица били клиенти на една и съща банка „Уникредит Булбанк“АД, което позволило бързото извършване на вътрешнобанковите преводи. С парите на продавача, изтеглени от банкомат били платени нотариалните такси и данъци. Продаден бил напълно обзаведен апартамент, в който продавачът живеел, като си запазил правото на ползване. Продажната цена била три пъти по-ниска от пазарната. Продавачът бил с онкологично заболяване в напреднал стадий, в тежко състояние през последните два месеца от живота му.Съзнавайки опасността за живота си искал да дари имота на съпругата си, която полагала грижи за него, но и двамата знаели, че ако собствеността се прехвърли чрез дарение, сделката ще се атакува от останалите наследници. Прехвърлили помежду си чрез свързани лица продажната цена и сключили привиден договор. Още една индиция за симулативния характер на договора бил фактът, че на 12.10.2021 г. продавачът и купувачът променили режима си на съпружески имуществени отношение от законов режим на общност в законов режим на разделност, по който начин преодоляли възможността имотът да 3 стане съпружеска имуществена общност и по този начин имотът бил изцяло изключен от наследствената маса на наследодателя. Същият ефект щял да бъде постигнат и чрез дарение, но страните знаейки, че е атакуемо по чл.30 от ЗН са решили да променят режима на съпружеските си имуществени отношения и да прикрият дарението с продажба. От съвкупната преценка на фактите-продажба между съпрузи на цена три пъти по-ниска от действителната, промяната на имуществения режим между съпрузите, плащане на цената и в същия ден превеждане на сумата в полза на дъщерята на съпругата-купувач, смъртоносното заболяване на продавача в напреднал стадий, наличието на деца от предходен брак, била видна волята за извършване на относително симулативна продажба.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска като неоснователен. Заплатила реално цената по договора за покупко-продажба при запазено право на ползване от продавача върху имота, който бил ремонтиран и обзаведен изцяло с нейни средства.

Няма спор между страните, установява се от доказателствата по делото, че и ищците и ответницата са наследници по закон на В. Г.ев В., б.ж. на гр.Добрич, починал на ***г.- ищците са негови низходящи от първа степенсинове от предходен брак, с право на запазена част от наследството му, ответницата е негова преживяла съпруга, също с право на запазена част от наследството. Няма спор, установява се и от представеното удостоерение, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №0272/20.07.2018г.на община Добрич и удостоверение изх.№20220307153257/07.03.2022г. на Агенцията по вписванията, че прилагания законовият режим на общност на имуществото на съпрузите В. Г.ев В. и ответницата В. П. Д. е променен през време на брака им, който датира от 20.07.2018г., като съпрузите са избрали и вписали в Регистъра на имуществените отношения между съпрузите към Агенцията по вписванията законов режим на разделност. Избраният от съпрузите по време на брака им режим на разделност на имуществото има действие от датата на вписване в Регистъра - датата 12.10.2021г., при което придобитото преди тази дата имущество от съпрузите остава съпружеска имуществена общност, но имуществото, което ще се придобие за в бъдеще само от единия съпруг, ще стане негова лична собственост, а ако двамата съпрузи заедно придобият имущество, те ще станат обикновени съсобственици.

4

Установява се, няма и спор, че преди бракът, сключен на 20.07.2018г., с договор за покупко-продажба от 27.08.2015г., сключен с нот.акт №138/2015г. съпругът е придобил апартамент №3 в гр.Д., с площ от 69.10кв.м., самостоятелен обект с идентификатор № ***, попадащ в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.Добрич. На 13.10.2021г. между съпруга като продавач и съпругата като купувач е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №167, т.ІІ, рег.№3373, дело №260/2021г. на нотариус с рег.

№177 И.П., с който съпругът продава на съпругата си собствения си апартамент за сумата от 30 000лева при запазено право на ползване до края на живота си, в резултат на което, при вписан законов режим на разделност, личният имот на съпруга става лична собственост на съпругата .

Спори се относно действителността на т о з и договор за покупкопродажба от 13.10.2021г. , като се твърди от ищците, че той е симулативна сделка, прикриваща договор за дарение, с който са накърнени запазените им части от наследството на баща им, чието възстановяване чрез намаляването му искат.

Привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД са сделките, сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са желаните от страните. Явната сделка е привидна и поради това е нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва страните.

Установяването, че договора за покупко-продажба сключен между двамата съпрузи е привиден и прикрива договор за дарение, респ. че целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена с нотариалния акт, е в тежест на ищците, тъй като само при евентуално успешно провеждане на доказването на твърдяната привидност биха могли да упражнят правото си на наследници по закон да искат намаляване на дарението до размера на запазената им част. Ако продажбата е действителна, тя не може да бъде атакувана по реда на чл.30 от ЗН, тъй като възмездното разпореждане не накърнява запазената част на наследниците, които имат право на такава, защото срещу правото на собственост, което прехвърля, наследодателя получава нещо равностойно в замяна, което остава в 5 наследствената маса. При упражнено право на иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част, накърнена чрез дарение, прикрито с продажба, подлежат на установяване действителните отношения между страните по сделката, които следва да бъдат съобразени при решаване на спора. Правното действие на оспорения от заинтеросаваните ищци като привиден договор за продажба е от значение за претендираната от тях защита, при което и без да е сезиран с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи и зачете установените действителни отношения между страните по сделката и да приложи последците на прикритата сделка.

Доказването на относителната симулативност на продажбата освен, че е в тежест на ищците, следва и да бъде пълно, т. е. от събраните по делото доказателства трябва да се създаде сигурно убеждение у съда, че целената сделка е различна от тази, която външно е манифестирана, и че действителната воля на страните е съглашение за дарение. Доколкото субективните намерения, целта и волята на страните намират външно проявление чрез осъществяване на определено поведение – действия или бездействия, за да се осъществи доказване на относителната симулация е необходимо да се ангажират такива преки или косвени доказателства, при които съвкупния анализ на доказаните обективни факти, съпоставени помежду си, да сочи еднозначно на извода за действителната воля на договарящите - съзнателно постигнатото съгласие за сключване на договор за дарение.