Решение № 341 от 21.10.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Стара Загора, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20255500900402 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 12.06.2024 год. на път II- 55 km.

57+200 е настъпило ПТП от л.а. С. с ДК № СТ **** РН. Видно от съставения протокол за ПТП л.а. С. А. предприел маневра изпреварване, като не съобразил поведението си с маркировка М1, единична непрекъсната линия и се блъснал странично в л.а. Мерцедес 250 Д.

Длъжностни лица от РУ на МВР - гр. Казанлък посетили местопроизшествието и съставили АУАН № 1212147, според който вина за настъпилото ПТП има Д. С. Х..

Твърди се, че в следствие на ПТП са нанесени щети на л.а. Мерцедес 250 Д с ДК№ СВ **** СХ, който е бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” със застрахователен договор №00500100542538 от 14.11.2023 год., със срок на действие от 16.11.2023 год. до 16.11.2024 год. Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор.

След предявена претенция, в ищцовото дружеството е била образувана щета № 0500917581 от 13.06.2024 год. Експертите на застрахователя извършили оглед на 13.06.2024г. заедно с опис на нанесените щети на увредения автомобил, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП. Изготвен бил опис- протокол по процесната щета, като експерти на дружеството изчислили, размера на претърпените вреди в размер на 27 706,31 лева. След приспадане на 4- та вноска по процесната полица, ищецът изплатил на застрахованото лице сумата в размер на 27 194,47 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал.1 от Кодекса за 1 застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че като застраховател по имуществена застраховка, има право да претендира изплатеното обезщетение към ответника, тъй като вината за настъпилото произшествие била на водача, който към датата на процесното ПТП няма Гражданска отговорност.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „З.Е.“ АД исковата сума от 27 706,31 лева изплатено застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията на съда до датата на плащане, както и разноските, направени по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба особения представител на ответника адвокат Р. Генчева взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Заявява, че възразява срещу обстоятелствата на които се основава иска.

Не оспорва настъпилото ПТП на 12.06.2024 год. при което следствие на неправилна маневра от страна на ответника, същият ударил странично лек автомобил Мерцедес Ц 250Д и нанесъл щети по него, които ищеца е заплатил, но оспорва размера на претендираното обезщетение, което счита за завишено и неправилно изчислено.

Посочва, че изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ е определено по вътрешни правила на застрахователя и не отразява реалната пазарна стойност на вредата. Счита, че то е определено на база стойност на отделни части и труд с последваща редукция, което според ответника не е относимо в случая, тъй като автомобилът не подлежал на ремонт, а е „Тотал щета“. Същият е с прекратена регистрация на 27.06.2024 год. Счита, че в случая би следвало обезщетението да се изчисли, като се вземе предвид действителната пазарна стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП, намалена със стойността на остатъците /скрап/ запазени части/.

Посочва, че сумата от сбора на части и ремонт е необходим да се определи процента на увреждане на автомобила, но не и да се заплати като застрахователно обезщетение и да се дължи в пълен обем от ответника.

При липса на застраховка „Гражданска отговорност“ възниква регресно вземане, но същото е ограничено до реално дължимите вреди, а не до произволно определена от застрахователя сума.

Твърди, че в случая няма данни за пазарната стойност на автомобила към датата на произшествието, не е отчетена стойността на остатъците от увредения автомобил и от тук не става ясно дали изплатеното обезщетение не надвишава действителната стойност на МПС.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли така предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на 2 страните намира за установено следното:

По делото не е спорно, че на 12.06.2024 год. на път II- 55 km. 57+200 е настъпило ПТП от л.а. С. с ДК № СТ **** РН и л.а. Мерцедес 250 Д с ДК№ СВ **** СХ е реализирано ПТП, при което са нанесени щети на л.а. Мерцедес.

Местопроизшествието е посетено от длъжностни лица от РУ на МВР - гр.

Казанлък, които съставили АУАН № 1212147, видно от който вина за настъпилото ПТП има Д. С. Х..

Лек автомобил Мерцедес 250 Д с ДК№ СВ **** СХ е застрахован по застраховка „Каско на МПС” - застрахователен договор №00500100542538 от 14.11.2023 год., със срок на действие от 16.11.2023 год. до 16.11.2024 год.

Процесното ПТП е настъпило по време на действие на застрахователния договор.

Не се спори, че по предявена претенция в ищцовото дружеството е образувана щета № 0500917581 от 13.06.2024 год., по която е изготвен опис на нанесените щети на увредения автомобил от 13.06.2024г. Експерти на дружеството изчислили, размера на претърпените вреди в размер на 27 706,31 лева, която сума е изплатена на застрахованото лице.

Към датата на ПТП по отношение на л.а. С. с ДК № СТ **** РН не е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, към момента на настъпване на ПТП - 12.06.2024 г., л.а. Мерцедес 250 Д, рег. № СВ **** СХ, е на 8 г. Същият е напълно комплектован и в движение.

При определяне стойността на МПС вещото лице е използвало метода на сравнение с пазарни аналози, обяви за продажба на автомобили в подобно техническо състояние при същия срок на експлоатация с отчитане на обичайното договаряне на цената под обявената. Използван е метода, регламентиран с Методика към Наредба 24/08.03.2006 г., който е приет в застрахователната теория и практика за определяне на действителна стойност на автомобили. Съобразно посочения метод пазарната стойност на л.а.Мерцедес Ц 250Д, с рег.№ СВ****СХ е определена от експерта на 17500 евро (седемнадесет хиляди и петстотин евро).

Състоянието на автомобила след ПТП е установено от специалисти на застрахователната компания, след направения от тях оглед. При анализа на вида и степента на уврежданията щетата се определя като тотална по смисъла на КЗ. Освен това в материалите по делото има приложено копие на свидетелство за регистрация част - I , на автомобила, на което е отразено „прекратена регистрация, тотал щета“.

3

Видно от заключението на експертизата, по автомобила има запазени части –всички онези които не фигурират в списъка на увредените, съставен от застрахователя. Експертът е посочил, че когато са налице запазени части, обезщетението се изчислява, като действителната стойност се намалява със стойността на запазените части. В случай, че след приспадане на стойността на запазените части, се получи стойност по-малка от 75% от действителната стойност на МПС, то размерът на обезщетението се определя съгласно чл.22 ал.2 на Методика към Наредба 24/08.03.06г. „При установяване на запазени части, размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75% от размера на действителната стойност.

В случая запазени части са: двигател, скоростна кутия, диференциал, част от задното окачване, обзавеждане на купето. Стойността на изброените части, определена с отчитане на овехтяването, е по-висока от 25% от действителната стойност на автомобила. Това обезмисля оценяването на останалите по-дребногабаритни запазени части. Прилагайки нормата на споменатия чл.22 ал.2 на Методиката към Наредба 24, размера на щетите по л.а. Мерцедес Ц 250Д, с рег.№ СВ****СХ е: 17500 евро x 75% = 13 125 евро.

Следователно размерът на имуществените вреди, причинени на л.а. Мерцедес Ц 250Д, с рег.№ СВ****СХ, към датата на ПТП е - 13125 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения автомобил, заплащането на застрахователното обезщетение, както и наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.

Спорен е размерът на дължимото регресно вземане на застрахователя.

Обемът и съдържанието на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите са изрично определени в закона чл. 411 от КЗ, според който застрахователят по 4 имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то е равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.

В случая се касае за тотална щета на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета е налице, когато разходите за ремонт надвишават 70% от действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на събитието, или превозното средство е практически неремонтируемо. При това положение застрахователят по имуществената застраховка следва, да изплати обезщетение в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС, намалено със стойността на запазените части.

Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, действителната стойност на л.а.Мерцедес Ц 250Д, рег.№ СВ****СХ, е 17500 евро. В хипотезата на тотална щета на автомобила, когато по колата има здрави, годни за употреба детайли, съгласно чл. 22 ал.2 от Методика към Наредба 24/08.03.06г. стойността на тези запазени части се определя като процент от действителната стойност на превозното средство, но не може да надхвърля 25% от нея. Определено съобразно посочената методика, дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 17500 евро x 75% = 13 125 евро.

Застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава размера на действително претърпените вреди.

5

В настоящия случай, застрахователят е престирал обезщетение, надхвърлящо обема на действително претърпените вреди и след като отговорността на делинквента е ограничена до последните, това е и размерът на регресното вземане на застрахователя. Следователно предявеният иск за репариране на престираното обезщетение по застраховка „Каско“ е основателен за сумата от 13 125 евро.

С оглед изложеното, следва Д. С. Х. да заплати на „З.Е.“ АД сумата 13 125 евро - изплатено застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва върху исковата сума от датата на завеждане на исковата молба в канцеларията на съда до датата на плащане, като до претендираните 14 166,01 евро (27706,31 лева) искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.