Решение № 18 от 12.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2024
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 12.02.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.486 · Граждански процесуален кодекс
- чл.61 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, ал.1, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, ал.1, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.73 · Закон за собствеността
- чл.77 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.83 · Закон за собствеността
- чл.84 · Закон за собствеността
- чл.92 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Пeтрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Ж. като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500422 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. В. Е., чрез процесуалния й представител адв.Б.Ж., против решение №763/05.07.2024г., постановено по гр.д.№1845/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. В. Е. против П. П. С., Г.
Ж. Г., Г. П. Б., Ж. П. Г., З. П. В., О. П. Х. и Л. П. Г. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. В. Е. е собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор *** по КК на гр.Варна, със застроена площ от 108 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.„* *“№*, ет.*, ап.*, твърдян, че е придобит чрез давностно владение, вследствие трайно, явно и необезпокоявано давностно владение в периода от 26.07.2012г. до 31.10.2022г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и М. В. Е. осъдена да заплати на П. П. С. направени по делото разноски в размер на 5 000лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, и осъдена да заплати на З. П. В. направени по делото разноски в размер на 3 100лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.В жалбата се твърди, че решението е недопустимо до размера от ¼ ид.ч. от недвижимия имот, съответстваща на легитимацията на ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П.
Х. и Л. П. Г. по влязло в сила решение за допускане на делба, по отношение на които е следвало да бъде постановено неприсъствено решение за уважаване на иска, евентуално е неправилно за тази част и за останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот, като постановено в противоречие с материалния закон, при 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде обезсилено за размера от ¼ ид.ч. и делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на неприсъствено решение, евентуално отменено в тази част, както и отменено за останалите ¾ ид.ч. от недвижимия имот и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемите П. П. С., Г. Ж. Г., З. П. В. и Л. П. Г. в депозираните отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, всички чрез процесуалния си представител адв.Н.Б., поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Въззиваемите Г. П. Б., Ж. П. Г. и О. П. Х., редовно уведомени, не са депозирали отговори по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата М. В. Е. излага, че е влязла във владение на недвижим имот - апартамент №5, находящ се в гр.Варна, ул.„*“№*, ет.*, със застроена площ от 108 кв.м., при съответни граници, представляващ по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г. самостоятелен обект с идентификатор ***, при сключване, като купувач, на договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№35/30.11.2001г., вписан в СВ-Варна на 30.11.2001г.Праводателката й по този договор, който е сключен след вписване на исковата молба по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС/за което ищцата не е знаела/, по което е предявен иск за делба на този и други самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.„*“№*, е била изключена от делбата му.С решението по допускане на делбата е установено, че негови съсобственици, при посочени квоти, са ответниците в настоящото производство/за част наследодателите им, тогава живи/, а именно П. П. С. 16/36 ид.ч., Г. Ж. Г. - 3/36 ид.ч., З. П. В. - 8/36 ид.ч., Л. П. Г. - 3/36 ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./, Г. П. Б. - 3/72 ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./, Ж. П. Г. - 3/72 ид.ч./наследник на Г. Ж. Б. с квота по решението 3/36 ид.ч./ и О. П. Х. - 3/36 ид.ч./наследник на С. Хр. Х. с квота по решението 6/36 ид.ч./.
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 25.07.2012г. и от тогава за ищцата, която продължавала да е във фактическо владение на имота, е започнала да тече нова придобивна давност, чийто срок след постановеното решение е винаги 10-годишен.В периода 26.07.2012г.-31.10.2022г./според допуснато изменение на иска от първоинстанционния съд с определение №3664/26.09.2023г./ ищцата е осъществявала фактическа власт с намерение за своене и така е придобила чрез давностно владение собственост върху недвижимия имот.Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че е собственик на гореописания недвижим имот с идентификатор ***/за квотата, за която всеки 2 ответник се легитимира/.
Ответниците П. П. С. и З. П. В. в депозираните в срока по чл.131 от ГПК отговори по исковата молба, а ответницата Г. Ж. Г. в изразеното по делото становище /същата няма депозиран отговор в срока по чл.131 от ГПК, дадената възможност за отговор след допуснато от ВОС изменение в крайната дата от периода на владение и депозирането на такъв с оглед дадената възможност не санира липсата на отговор в срока по чл.131 от ГПК/ оспорват предявения иск и молят да бъде отхвърлен.Не оспорват наведените в исковата молба твърдения, че ищцата е сключила договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот след вписване на исковата молба по предявен по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС иск за делба на този и други имоти, съсобствени между ответниците, като делбата на процесния е допусната с влязло в сила на 25.07.2012г. решение, с което и праводателката на ищцата е изключена от делбата му.Твърдят, че фактът, че за имота се води делбено производство, е бил известен за ищцата, защото исковата молба е била вписана на 22.05.2001г., а н.а., посочен от ищцата, на 30.11.2001г.Извън горното тя и е била многократно уведомявана от съсобствениците, живущи в сградата, че за апартамента се води делбено производство, както и за неговия ход.Предвид горното и владението й е било недобросъвестно.Делбеното производство за процесния имот е приключило с решение №2457/16.06.2017г. по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, влязло в сила на 20.12.2017г., с което имотът е изнесен на публична продан.Доколкото делбеното производство е приключило именно с решението по извършване на делбата, от тази и дата евентуално би могла да тече нова придобивна давност.Същата е била многократно прекъсвана на осн. чл.116 от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.Съсобствениците са се снабдили с изпълнителен лист за изнасянето на имотите, предмет на делбата, единият от които процесният, на публична продан и образували въз основа на него на 12.11.2019г. изп.д.№1331/19г. по описа на ЧСИ Х.Г..С образуване на изп.дело на 12.11.2019г. и посочване на конкретен изпълнителен способ/изнасяне на имота на публична продан/ в молбата за образуване давността е била прекъсната на осн. чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.В хода на изп.дело е била наложена възбрана върху имота, вписана на 12.12.2019г.Имотът е описан от съдебния изпълнител на 21.08.2020г. и на същата дата съставен протокол за опис.Съгласно разрешенията по ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се счете, че с множеството извършени по изп.дело действия по искане на ответниците, срокът по чл.79 от ЗС е бил прекъсван на осн. чл.116, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС.Срокът е бил прекъснат и на осн. чл.116, ал.1, б.“а“ от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС, защото на 21.08.2020г., когато е извършен опис на имота от ЧСИ, в протокола е посочено, че делото е образувано въз основа на изп.лист по гр.д.№980/01г. по описа на ВРС, като съделители са ответниците по настоящия иск, те и собственици на имота, а ищцата М.Е. е посочена в протокола като присъствало трето лице, установено в процесния апартамент, което е определено от ЧСИ за пазач на имота.Тя собственоръчно е поставила подписа 3 си в протокола и по този начин се е съгласила да пази и охранява имота за посочените негови собственици-ответниците съделители.Горното съставлява очевидно признание на тяхното право на собственост, обективирано в официален свидетелстващ документ относно направените изявления пред съдебния изпълнител, още повече и, че М.Е. е подписала протокол без възражения и без да заявява някакви права върху вещта, вкл. намерение за своене на вещта, и назначаването й за пазач на вещта означава, че тя от датата 21.08.2020г. е имала качеството държател на вещта, т.е. изгубила е качеството на владелец и е започнала да държи имота за ищците.Извън горното, на 10.08.2020г. ищцата лично е депозирала молба по изп.дело, с която е молила първоначално насроченият за 13.08.2020г. опис да бъде отложен за 21.08.2020г., когато ще може да осигури достъп и съдействие.Ищцата е признала правата на ищците и с други свои действия, а именно по образуваното по нейна искова молба гр.д.№3640/20г. по описа на ВОС, с което по предявени против същите ответници искове е претендирала съдът да я признае за собственик на имота чрез упражнено давностно владение в периода 20.08.2001г.-30.11.2020г., е предявила и евентуални искове, по които е претендирала ответниците да й заплатят сторените в имота в качеството й на недобросъвестен владелец подобрения.Предявяването на искове за присъждане на подобрения спрямо собствениците на вещта съставлява признание на техните права на собственост и също е прекъснало придобивната давност.Прекъснало я е и отхвърлянето на неоснователната искова претенция на М.Е. по чл.124, ал.1 от ГПК по гр.д.№3640/20г. по описа на ВОС.Възразяват и, че давност не би могла да тече в периода 13.03.2020г.21.05.2020г., предвид разпоредбите на ЗМДВИП.Оспорват твърдението на ищцата владението й да е било явно, спокойно, несъмнено и постоянно.Така, защото ответниците са се противопоставяли на владението й с искането за насрочване на публична продан, в резултат от която тя, като фактически владелец, да бъде отстранена от имота.Тяхното категорично противопоставяне е узнато с получаването от ищцата на съобщението за насрочване на опис, а впоследствие и с извършването му.Именно горното е мотивирало ищцата да се снабди с обезпечителна заповед за спиране на проданта, поради която заповед от 26.11.2020г. изп.дело е спряно.Със спиране на изп.дело е спрял да тече и срокът по чл.79 от ЗС на осн. чл.61 от ГПК.
Ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г., редовно уведомени, не са депозирали отговори по исковата молба, в о.с.з. не се явяват, не се представляват, не са изразили становище по исковете.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на обжалваното решение.
Твърди се от въззивницата, ищца по предявените искове, че постановеното решение е недопустимо, в частта му, с която искът е отхвърлен против 4 ответниците Г. П. Б., Ж. П. Г., О. П. Х. и Л. П. Г. за установяване собствеността й досежно квотите, за които последните се легитимират с решението по допускане на делбата/общо ¼ ид.ч. от имота/, защото тези ответниците не са подали отговор на исковата молба, не са оспорили и няма данни някога да са оспорвали правото й на собственост, като служебното им конституиране в делбеното производство е довело до това да им бъдат „натрапени“ права, каквито те никога не са претендирали.Тя е предявила иск против тях, защото се легитимират с решението по допускане на делбата и фигурират в изпълнителния лист за изнасяне на имота на публична продан, но те не са възразявали срещу нейното твърдение за придобиване на собственост върху квотата им.Ответниците са обикновени другари в производството.Възраженията на останалите ответници, заели активна процесуална позиция в производството, не могат да ги ползват.Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не се е произнесъл с неприсъствено решение по отношение на тях и в нарушение на диспозитивното начало е отхвърлил исковете против тях.
Разпечатката съдържа 22 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0bff11f-9339-4f8c-be38-b6f25f703ea5