Решение № 3530 от 26.07.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3530 гр. Варна, 26.07.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ

СТОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

3519 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.3 ГПК на И.Л.Л., ЕГН**********, за признаване за установено в отношенията му с Х. С.Л., ЕГН********** ***, че първата от тях няма качеството на наследник по закон на Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г.

Ищецът твърди, че е син на Л. И. Л., починал на 21.03.2005г., а отв. Х. С.Л. е втора съпруга на Л. И. Л., починал на 21.03.2005г. Твърди още, че с влязло в законна сила през 1999г. решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, е била обявена смъртта на Х. С.Л., поради изминали пет години от момента на безизвестното й изчезване. С влизане в сила на решението твърди, че отв. Х. С.Л. е загубила качеството си на наследник.

С решение от 23.12.2008г. по гр.д.

№2089/2008г. на ВРС е било отменено решение от 13.07.1999г. по гр.д.

№5709/1998г. на ВРС, на осн. чл.552 ГПК, но на осн. чл.45 СК и чл.95 СК (отм.) ищецът твърди, че отменителното решение не води до възстановяване на наследственото качество, което е изгубено. Въпреки това въз основа на решението от 2008г. ответницата е вписана за наследник в регистрите на О. В.. Това й качество ищецът моли да бъде установено за отпаднало понастоящем.

Ответникът Х. С.Л. не представя писмен отговор, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не взема отношение по случая.

Ответникът

О. В. не представя писмен отговор, в о.с.з. не се представлява, не взема отношение по случая.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и се потвърждава от приетото удостоверение за наследници от О. В., издадено на 05.09.2017г., че ищецът е наследник на Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г.

Няма спор и се потвърждава от приобщения заверен препис от решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, влязло в законна сила през 1999г., че с него е обявена на осн. чл.14 ЗЛС смъртта на Х.

С.Л., поради изминали пет години от деня на безизвестното й изчезване.

Приложени са запазените (след срока за унищожаване) части от това дело.

Въз основа на това решение са издадени препис – извлечения от актове за смърт на Х.

С.Л., приложени по делото.

Няма спор и се потвърждава от приобщения заверен препис от решение от 23.12.2008г. по гр.д. №2089/2008г. на ВРС, че с него е отменено решението от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, на осн. чл.552 ГПК.

Приложено в цялост е гр.д. №2089/2008г. на ВРС.

Видно от приобщеното удостоверение за наследници от О. В., издадено на 05.09.2017г., като наследници на Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г., са вписани ищецът И.Л.Л. (син) и отв. Х.

С.Л. (съпруга втори брак).

Вписването е въз основа на приета молба на Л. от 04.03.2008г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Иск по чл.124, ал.3 ГПК за установяване пораждането, изменението или прекратяването на сочените граждански отношения е допустим само в предвидените изрично случаи, които налагат съдебна санкция. В случая се касае за отричане на наследствено качество на физическо лице, вписано като наследник в регистрите на съответната общинска администрация, поради което промяната не може да се извърши в охранително производство, а в исково такова с участието на всички заинтересовани лица. Ето защо настоящото производство е и законовият способ за разглеждане на молбата, което го прави допустимо.

По тежестта в процеса:

Ищецът следва да докаже изцяло положителните твърдения, които имат за последица твърдяното от него пораждане, изменение или прекратяване на сочените граждански отношения – отпаднало качество на ответника на наследник спрямо общия наследодател, на заявените основания.

По същество:

Процесуалното поведение на страните в общия исков процес има доказателствено по действащия ГПК значение. В случая ответникът по никакъв начин не оспори фактическите твърдения на ищеца, нито релевира взъражения срещу правните му доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг. от чл.175 ГПК и чл.238 ГПК презюмира основателност на иска.

Горния извод се потвърждава и от материалите по делото и приложимата към тях нормативна регламентация, по следните причини: Както се посочи, няма спор, че ищецът е син, а ответницата е втора съпруга, по отношение на Л. И. Л., починал на 21.03.2005г.

С влязло в законна сила през 1999г. решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, е обявена смъртта на Хр. Л., поради изминали пет години от деня на безизвестното й изчезване. С влизане в сила на това решение съпругата наистина е загубила качеството си на наследник на съпруга си, а бракът между тях е прекратен.

Впоследствие с решение от 23.12.2008г. по гр.д. №2089/2008г. на ВРС е отменено решение от 13.07.1999г. по гр.д. №5709/1998г. на ВРС, въз основа на данните, че съпругата е жива, но през 1993г. е напуснала местоживеенето си и е преустановила абсолютно всякаква връзка с близките си, до 2008г. Действително обаче, на основание императивните разпоредби на чл.45 СК и чл.95 СК (отм.), предвидени в интерес на правната сигурност и яснотата в гражданския оборот, отменителното решение не води до възстановяване на наследственото качество, което е изгубено, тъй като е предвидено, че бракът не се възстановява. Ето защо отв. Х. Л. няма и не е имала качеството наследник на Л. Л., след решеието от

1999г. И след като е налице документален спор по този въпрос, същият следва да бъде признат от съда, а искът за това – уважен.

От горното следва, че няма правно основание за последващо вписване на съпругата като наследник на общия наследодател, в изпълнение на решението по чл.552 ГПК от 2008г. И след като общината без основание е вписала именно това, то същото следва да бъде коригирано като резултат от уважаване на иска.

По разноските: Предвид изхода по спора на ищеца се следват разноски от 550.00лв., разпределени поравно и разделно между двамата ответници – защото отв. Л. е поискала от общината вписването й за наследник (молба от 04.03.2008г.), а О. В.

– защото е уважила това искане.

Воден от горното съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Л.Л., ЕГН**********, Х. С.Л., ЕГН********** ***, че отв. Х. С.Л., ЕГН**********, няма качеството на наследник по закон на лицето Л. И. Л., ЕГН**********, починал на 21.03.2005г., на осн. чл.124, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА

Х. С.Л., ЕГН********** ***, да платят поравно и разделно, на ищеца И.Л.Л., ЕГН**********, сумата общо 550.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:…………