Решение № 283 от 16.12.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Сандански, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100600 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Р. П. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** чрез пълномощника й-Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., срещу „Изи Асет Мениджмънт“-АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.”Люлин 7”, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46 и срещу „Файненшъл България“-ЕООД, с ЕИК:202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джавахарлал Неру”, № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б.Д., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****** от 26.01.2023г., сключен между И. Р. П. и „Изи Асет Мениджмънт“-АД, поради противоречие със закона-ЗПК и евентуално поради заобикаляне на закона-ЗПК, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство №******от 26.01.2023г., сключен между И. Р. П. и „Файненшъл България“ЕООД, поради липса на основание, противоречие със закона-ЗЗД и накърняване на добрите нрави, с правно основание- чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.138 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата твърди, че на 26.01.2023г. е сключила с „Изи Асет Мениджмънт“-АД договор за паричен заем № ******, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 1000лв., а видът на вноската-седмична. Твърди се, че в чл. 4 от този 1 договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова гаранция или сключен договор за гарантиране на задължение с одобрено от заемодателя дружество-поръчител. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД договор за предоставяне на гаранция №*******, по силата на който дружеството е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“-АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер на 605,04лв. Твърди се, че съгласно чл.3 от този договор, ищцата е следвало да предостави дължимите парични средства на „Изи Асет Мениджмънт“-АД, което е упълномощено от „Файненшъл България“-ЕООД да събира в негова полза сумите по договора. Твърди се, че „Изи Асет Мениджмънт“-АД и „Файненшъл България“-ЕООД са свързани лица, тъй като „Изи Асет Мениджмънт“-АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че в чл.4 от договора за паричен заем кредиторът е въвел изисквания, на които да отговарят посочените в него видове обезпечения, както и че по този начин кредиторът е целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, а именно към „Файненшъл България“-ЕООД. Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като в него е посочен ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Твърди се също, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, а е следвало да го включи, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като не съответства на законовата уредба /чл.138-148 от ЗЗД/ на договора за поръчителство, защото е сключен между поръчителя и длъжника, а не между кредитора и поръчителя. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа на добросъвестност и справедливост, защото с договора се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем и защото уговорената като възнаграждение сума е в размер на 60,5% от сумата по отпуснатия заем, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на „Изи Асет Мениджмънт“-АД. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответниците са депозирали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни. Същите оспорват твърдяната нищожност на договорите.

Първият ответник твърди, че в договора е спазено изискването на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като е посочен ГПР-49,11%, общата сума, дължима от потребителя, като са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди се, че ГПР е изчислен по определения в приложение 1 на ЗПК начин и включва всички разходи съобразно дефиницията дадена в пар.1, т.1 от ДР ЗПК, като в случая това е само лихвата.

Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия разход по кредита. Твърди се, че ГПР не надвишава пет 2 пъти размера на законната лихва, както и че надвишаването на максимално допустимия размер на ГПР не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че не е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като изискването да се предостави обезпечение на кредит е допустимо и законно, а и кредитополучателят е могъл да избира между три вида обезпечение.

Вторият ответник твърди, че е финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки по занятие, поради което е получил възнаграждение на валидно правно основание, тъй като възнаграждението е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Твърди, че разпоредбите на чл.138-138 от ЗЗД са относими към отношенията между двете дружества, а те имат сключен писмен договор, който урежда отношенията между тях като поръчител и кредитор, а правоотношението между него и ищцата е самостоятелно и влиза в действие под условие, че заемателят не предостави някое от другите обещани обезпечения на заемодателя.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На **.**.20**г. между „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, в качеството на заемодател и И. Р.

П. с ЕГН-**********, в качеството на заемател, е сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1000лв., а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя в срок от 24 седмици чрез 24 седмични погасителни вноски в размер на 45,79лв., с дати на плащане посочени в погасителния план-неразделна част от договора, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00%, и годишен процент на разходите на заема- 49,11%., при което общата сума дължима от заемателя е 1098,96ева. В договора е посочено и какво е взето предвид при изчисляване на ГПР.

Съгласно чл.4 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно-две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем, или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На същата дата (26.01.2023г.) И. Р. П., в качеството си на потребител, е сключила с „Файненшъл България“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейностпредоставяне на гаранционни сделки), в качеството му на гарант, договор за предоставяне на гаранция №******, по силата на който гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „ИзиАсет Мениджмънт“-АДс цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, срещу платимо от потребителя на гаранта възнаграждение в размер на 605,04лв. В договора е предвидено, че 3 възнаграждението на гаранта е платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 25,21 лева на падежни дати посочени в договора, като плащането на възнаграждението се извършва по начините установени в договора за паричен заем. В договора е посочено, че „ИзиАсет Мениджмънт“-АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Съгласно чл.5 от договора за предоставяне на гаранция, в случай, че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, гарантът има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на платените от гаранта задължения на потребителя по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху платената сума, както и направените разноски.

И двата гореописани договора са подписани от Е.Л. П., действаща като представител на „ИзиАсет Мениджмънт“-АД и на „Файненшъл България“-ЕООД. Едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“-ЕООД е „ИзиАсет Мениджмънт“-АД, като двете търговски дружества имат и един и същ адрес на управление(справка в търговския регистър).

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата и първия ответник са страни по договор за заем, а ищцата и втория ответник са страни по договор за предоставяне на поръчителство, които договори са нищожни.

По основателността на предявените от ищцата искове:

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че на **.**.20**г. между И. Р.

П. и „ИзиАсет Мениджмънт“-АД е сключен договор за паричен заем №******, а между И. Р.

П. и „Файненшъл България“-ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***** относно изпълнение на паричните задължения на И. П. към „ИзиАсет Мениджмънт“-АД по договора за паричен заем. Макар отношенията между заемателя и заемодателя и между заемателя и гаранта да са регламентирани в отделни договори /съответно в договор за заем и в договор за предоставяне на гаранция/ съдът намира, че се касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. Още повече, че се установи, че заемодателят и гарантът са свързани лица и че възнаграждението на гаранта се заплаща на вноски по договора за заем.

Сключеният между ищцата и първия ответник договор за паричен заем по своята същност представлява договор за потребителски кредит, поради което за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Установи се, че в договора за заем е посочен ГПР в размер на 49,11%, както и че при изчислението му не е взето предвид възнаграждението, което заемателят 4 заплаща към гаранта. Съдът счита, че последното е следвало да бъде взето предвид от заемодателя, тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с договора за заем, който разход е известен на заемодателя. В тази насока съдът взе предвид, че в чл.4 на договора задължително е предвидено заемателят да осигури обезпечение, като изхождайки от краткия срок за осигуряването му, както и поставените условия към другите два възможни вида обезпечения, заемодателят е целял насочване на потребителя именно към „Файненшъл България“-ЕООД, което е свързано лице с него. Освен това, предвид факта, че двата договора са сключени в един и същи ден и от едно и също лице на страната на заемодателя и на гаранта, както и предвид отразеното в договора за предоставяне на гаранция, че заемодателят е овластен да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение на гаранта, както и уговорения начин на това плащане, то е естествено този разход за заемателя да бил известен на заемодателя.