Решение № 15623 от 28.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15623 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110166829 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от Н. М. Г. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, вр. чл.188, т.1 КТ – за отмяна на наказание „забележка“, наложено на ищцата със Заповед № АС-501/27.10.2021г. на Председателя на Софийски районен съд.

Ищцата Н. М. Г. твърди, че между нея и ответника съществува валидно трудово правоотношение, по силата на което заема длъжността „съдебен секретар“, във Втора административна служба „Съдебни секретари“, Наказателно отделение, Софийски районен съд. Поддържа, че със заповед № АС-501/27.10.2021г. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ за извършено нарушение по смисъла на чл.187, т.3, предл. 1 КТ: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила за периода 27.01.2021г. – 28.06.2021г. Допълва, че дадените от нея обяснения са във връзка с констатирано бездействие, изразяващо се в невписване на определени показатели в Автоматизираната система за управление на делата /АСУД/, като счита, че от атакуваната заповед не става ясно какви са били вменените задължения, които се твърди да не е изпълнила, параметри на възложената работа, както и срок за изпълнение. Излага съображения, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като се позовава на обстоятелството, че на стр.3, абзац 2, е посочено друго лице – А. Любенова. Ищцата твърди, че заповедта не е мотивирана, в нея липсва конкретизация на извършеното нарушение, както и че същата не отговаря на изискванията за форма и съдържание, съобр. чл.195, ал.1 КТ. В допълнение посочва, че не са налице материалните предпоставки за 1 налагане на наказанието, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че е налице несъответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и твърдените нарушения. Допълва, че не са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, нито е установено твърдяното нарушение да е извършено умишлено. По изложените съображения претендира отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, както и присъждане на разноските по делото.

Ответникът Софийски районен съд в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение между страните по време на налагане на посоченото дисциплинарно наказание. Твърди законосъобразност на наложеното наказание – безспорно установено нарушение на трудовата дисциплина от ищцата и наложено при спазване на законовоизискуемата форма и ред наказание. По същество твърди, че ищцата е допуснала неизпълнение на служебните с и задължения, представляващо нарушаване на основни норми, касаещи дейността на съдебните служители. Счита, че при издаване на заповедта са отчетени всички относими факти и обстоятелства, поради което и наложеното наказание се явява съответно на извършеното нарушение.

Претендира отхвърляне на предявената искова претенция, както и присъждане на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: издаването на мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя, която е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието /Решение № 544/2009 г. на ВКС, IV г. о/. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед на 2 това да не се накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска произволно налагане на дисциплинарни наказания от работодателя.

Страните по делото не спорят, а и от приобщените и неоспорени писмени доказателства – трудов договор № 899/11.07.2005г. и длъжностна характеристика, съдът приема за установено наличието на валидно трудово правоотношение между страните към дата 27.10.2021г., по силата на което ищцата заема длъжността „съдебен секретар“, във Втора административна служба „Съдебни секретари“, Наказателно отделение в Софийски районен съд.

В настоящия случай дисциплинарната отговорност, ангажирана на ищцата с процесната Заповед № АС-501/27.10.2021г. на работодателя, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ е за това, че в периода 27.01.2021г. – 28.06.2021г. служителката не е отразявала своевременно пълни и точни данни в Автоматизираната система за управление на делата (АСУД) за общо 1 2 броя решени дела на 6-ти състав, СРС, НО, както следва: НОХД № 13678/2020г. – липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД № 17124/ 2020г. – липсват попълнени данни в графи „Дата на постановяване на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД № 14613/2020г. - липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД № 16695/2020г. - липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”; НОХД № 17177/2020г.

– липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”;

НОХД № 11603/2019г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”, а в графата „Дата на постановяване на съдебния акт” е отразена 30.06.2021г. /отговаряща на датата на произнасяне на присъдата/, докато в графа „Дата на обявяване на делото за решаване” фигурира дата 30.08.2021г.; Н О Х Д № 15947/2019г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; Н О Х Д № 10475/2020г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД № 12759/2020г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД № 4127/2021г. – липсват попълнени данни в графи „Диспозитив на съдебния акт” и „Съдени лица”; НОХД № 9109/2017г. – липсват попълнени данни в графа „Съдени лица”. В гарафа „Дата на постановяване на съдебния акт” е отбелязано 03.02.2016г., в графа „Дата на обявяване на делото за решаване – 25.05.2021г., а присъдата е произнесена на 22.03.2021г. В процесната заповед е посочено, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, осъществяващо състава на нарушението по чл. 187, ал.1, т.3 КТ - неизпълненние на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, изразяващо се в неизпълнение на задължението на служителя своевременно да попълва данни, касаещи информация за диспозитива на съдебните актове, с които са приключили делата, както и броя на съдените по тях лица. В допълнение към това е 3 отразено, че посочените трудови задължения, произтичат от Правилника за администрацията в съдилищата, както и от длъжностната характеристика за длъжността „съдебен секретар” в т. II, т.6 и т. II, т.15 /в утвърдената актуализация през 2018г./. За извършеното нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ, работодателят е наложил на ищцата на основание чл. 188, т. 1 КТ дисциплинарно наказание „забележка”. Видно от удостоверителния запис върху документа, заповедта била връчена на ищцата на 29.10.2021г., от който момент във връзка с нормата на чл.

195, ал. 3 КТ и наказанието й се счита наложено.

Спорно по делото е осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина от страна на служителя, както и спазването на императивно разписаните в КТ правила за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която следва да съдържа задължителни реквизити: посочване на нарушителят, конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните му признаци, времето на извършването му, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. Съгласно константната практика на ВКС /Решение № 849/12.02.2011г. на ІVг.о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІІ г.о., Решение № 432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011г. на ІV г.о. и др./ мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.

В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна степен мотивирана от обективна и субективна страна – посочен е нарушителят, описани са видът на нарушенията и в какво конкретно се изразяват, както и периодът, в който са извършени, съответно същата отговаря на изискванията на чл.195 КТ.

Съдът намира възражението на ищцата относно наличието на неяснота по отношение на лицето, на което е наложено наказанието „забележка“ с процесната заповед за неоснователно по следните съображения. Действително в пар. 2, стр.3 от заповедта – в частта „При така установените данни намирам от правна страна следното:...”, работодателят е посочил като извършител на описаните нарушения на трудовата дисциплина лицето А. Любенова, но съдът счита, че в случая се касае за еднократно допусната техническа грешка при изписване имената на нарушителя. От съдържанието на процесната Заповед № АС-501/27.10.2021г. безпротиворечиво се установява, че същата касае именно ищцата – отразено е, че е издадена въз основа на доклад на съдебния администратор на СРС, съставен във връзка с констатирани 4 нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Н. М. Г., заемаща длъжността „съдебен секретар“, като в тази насока изчерпателно са изброени делата, по които са констатирани допуснати пропуски при попълването на данни в АСУД, и е посочено, че всички те са такива по описа на СРС, НО, 6-ти състав, чийто секретар е Н. Г..

Последното съдът намира, че кореспондира с вписаните обстоятелства в приетия като писмено доказателство по делото „Списък на съдебните секретари, получили Указания за работа в АСУД”, неоспорен от ищцата, видно от който последната е удостоверила с подписа си на дата 21.12.2018г. в качеството на секретар на 6-ти съдебен състав получаването на процесните Указания. Нещо повече, в оспорената заповед ищцата е индивидуализирана отново с трите си имена при посочването като лице, от което са изискани писмени обяснения за твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, отразено е и че именно нейното трудово досие е анализирано в хода на дисциплинарното производство. Освен това, при съобразяване на приетите като писмено доказателство по делото писмени обяснения, дадени от ищцата, което обстоятелство не е спорно между страните, съдът намира, че именно те са подробно анализирани от работодателя в мотивната част на заповедта. Не на последно място, служителят, на когото е наложеното процесното дисциплинарно наказание със Заповед АС-501/27.10.2021г. е точно индивидуализиран отново посредством трите си имена – Н. М. Г., и в диспозитивната част. С оглед изложеното, съдът намира, че от процесната заповед се извличат ясно и безпротиворечиво данни за служителя, извършил твърдените нарушения, а именно ищцата