Решение № 721 от 20.12.2019, Районен съд - Пирдоп

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Пирдоп, 20.12.2019 година

В И М Е

Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд-Пирдоп (РСПп),

I-ви състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Симеон Гюров

При участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр. дело № 38 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх.№48/16.01.2019 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, с ЕИК *********, чрез пълномощника: Ц.П., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 срещу Н.С.Н., с ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че на на 8.12.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и

„Микро Кредит” АД, ЕИК *********, по силата на който вземането на „Микро Кредит” АД срещу Н.С.Н., произтичащо от договор за паричен заем CrediGo № 5332-00006591 е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството -кредитор, в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Твърди се, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Микро Кредит” АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.

В исковата молба се твърди, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания”АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/ 5332-00006591 от 13.12.2017 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Твърди се, че видно от известието за доставяне, писмото е получено на 20.12.2017 г. от член на семейството Димитринка Нанова, със задължение да го предаде. Към настоящата искова молба ищецът представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Микро Кредит”

АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-МКР/ 5332-00006591 от 13.12.2017 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Ищецът твърди, че се позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение

№ 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на прение от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. От друга страна ищецът счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 88712011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК. В исковата молба се твърди, че на 10.03.2017 г. „Микро Кредит” АД е сключило с Н.С.Н., договор за заем CrediGo № 5332-00006591, с който договор дружеството му е предоставило кредит в размер на 3000,00 лева. Твърди се, че при предоставянето на заемната сума, Заемателят дължи еднократна такса в размер на 210,00 лв., която такса се удържа при отпускането на заема. Твърди се, че при така удържаната такса сумата за получаване е в размер на 2790,00 лв. Твърди се, че условията на „Договора за кредит” се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра „Искане за кредит” и „договор за заем”, като „Общите условия”, при които се отпуска кредитът, са неразделна част както от „Искане за кредит”, така и от „договор за заем”. Твърди се, че с подписването на искането за кредит Заемополучателят е декларирал, че подробно се е запознал, както и че приема Общите условия към договора. Твърди се, че подписвайки Договора за кредит, Заемополучателят се е задължил да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в Договора за кредит. Твърди се, че Заемополучателят е посочил банкова сметка, ***а сума, предмет на договора за кредит. В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен договора за кредит, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора, предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. В исковата молба се твърди, че съгласно Общите условията, при които е подписан договора за кредит CrediGo № 5332-00006591, Заемополучателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 787,56 лева. Твърди се, че така страните са договорили общ размер на плащанията по кредита 3787,56 лева, която сума Заемополучателят се е задължил да върне на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 210,42 лева всяка, считано от датата на първата погасителна вноска 13.04.2017 г. Твърди се, че с подписване на искането за заем, Заемополучателят е предоставил съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита” по Групова полица на ЗК УНИКА

Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „Микро Кредит” АД за обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. Твърди се, че на основание т. 3 от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Твърди се, че така, застрахователната премия по договора е определена в размер на 2700,00 лева, която Заемополучателят се е задължил да заплати на 18 броя равни части, всяка в размер на 150,00 лв., като с подписването на договора и искането за заем Заемополучателят е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата. В исковата молба се твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди се, че общият размер на начислената лихва е 52,60 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. В исковата молба се твърди, че Заемополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Твърди се, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 3400,50 лв., с която са погасени следните суми: 787,56 лв. - договорна лихва, 1862,94 лв. - главница, 750,00 лв. - застрахователна премия. В исковата молба се твърди, че предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу Н.С.Н., за следните суми в общ размер на 3139.66 от които главница 1137,06 лева, застрахователна премия в размер на 1950,00 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и 52,6 лева лихва за забава до датата на входиране на задължението в съда, с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Твърди се, че съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 637/ 2018 г., 1 с-в по описа на РС-Пирдоп, е издадена

Заповед за изпълнение. Твърди се, че длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника Н.С.Н., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1137,06 лева (хиляда и сто тридесет и седем лв. и

06 ст.), представляваща неизплатена главница по

Договор за заем CrediGo №

5332-00006591/10.03.2017 г.; 1950,00 лева (хиляда и деветстотин и петдесет лв.), представляваща застрахователна премия за периода от 13.09.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 13.09.2018 г.

(падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); 52,60 лева (петдесет и два лв. и 60 ст.), представляваща лихва за забава за периода от 14.09.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от 02.10.2018г. - датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира да му бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство, всички разноски направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал, 8 ГПК.

Адвокат Г.Ц. от САК – особен представител на ответника Н.С.Н., ЕГН **********,***, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. Адвокат Г.Ц. от САК, в писмения отговор оспорва предявения иск като неоснователен, направено е възражение за нищожност на договора по подробно изложените съображения и моли да бъде отхвърлен, ведно със законовите последици.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети копие на Договор за заем CrediGo № 5332-00006591/ 10.03.2017 г. ведно с Общи условия към договора; Искане за заем CrediGo № 5332-00006591/ 10.03.2017 г. и застрахователна полица за застраховка „Защита”; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 год. между „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с Анекс 1 и Анекс 3 към договора; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от

08.12.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 год.; Пълномощно от Изпълнителния директор на „Микро Кредит” АД, с което е упълномощено „Агенция за събиране на вземания” да уведомява длъжници от името на „Микро Кредит” АД; Уведомително писмо от „Микро Кредит” АД чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с изх №: УПЦ-П-МКР/ 5332-00006591 от 13.12.2017 г.; Известие за доставяне, ведно с обратна разписка, удостоверяваща изпращането на уведомителното писмо за извършена цесия до длъжника, получено на 20.12.2017 г., приложено е ч.гр.д.№ 637/2018 г. по описа на РСПп, по което е издадена Заповед №658/03.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, е предявен срещу ответника Н.С.Н. с ЕГН **********, в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение.

Разпечатката съдържа 28 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0bf7dec-4800-4452-9608-3692cd5b1c14