Протокол № 439 от 17.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 439 гр. Пазарджик, 16.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Съдебни

ВАЛЕНТИН ЙОРДАНОВ заседатели: КРЪСТЕВ

ФЕЙЗИ АХМЕД АЛИШ при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова и прокурора Живко Динев Пенев (ОП-Пазарджик)

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело от общ характер № 20215200200338 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Д. АЛ. К. - редовно призован, се явява лично и с адв. Н.Б. и адв. И.Г.В., редовно упълномощени.

За гражданския ищец Министерството на финансите чрез ТД НАППловдив, офис Пазарджик - редовно призовани, се явява юрк. Т., надлежно упълномощен.

За Окръжна прокуратура - Пазарджик се явява прокурор П..

Не се явява вещо лице М. П. Д., което е депозирало експертиза.

Постъпило е писмо от ОД на МВР - Пазарджик, че експертът е на обучение от 13.12.2021 г. до 17.12.2021 г. и поради тази служебна ангажираност не би могла да се яви в съдебно заседание.

Приложена е справка за физическо лице за свидетеля Г. Ас. М. от Търговския регистър.

Свидетелят Ал. З. се явява лично.

Явява се и свидетелят А.У.

По хода на делото:

1

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото. Аз не държа на разпита на вещото лице. Ако страните са съгласни, да се приеме заключението.

ЮРК. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Сне се самоличността на свидетелят, както следва:

А.К.З. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без родствени и служебни взаимоотношения със страните по делото.

На свидетеля се разясниха правата и по чл. 119 - 122 вкл. от НПК и отговорността по чл. 290 от НК.

СВИД. З.: Обещавам да кажа истината. Аз съм следовател в Окръжен следствен отдел – Пазарджик. Възложено ми е разследване по дело, свързано с данъчно престъпление, извършено от управителя на фирма „У. Трейд“ 2015 или 2016 (по памет не мога да кажа сега, защото г-н У. при последната справка имаше 33 фирми, от които всички имат обекти в страната и той твърди, че ги управлява ефективно и реално всичките, и понеже фирмите си приличат по наименование, не мога да преценя към настоящия момент, дали делото е за „У. Трейд 2015“ или за „У. Трейд 2016“, тъй като и двете са с едни и същи имена и са с един и същ управител).

Викал съм А.У. за разпит като свидетел. Изготвени са протоколи за разпит по разследването, което е при мен. Аз работя в един кабинет с колегата си следовател В.В.. Известна ми е декларация, с която желае да промени показанията си и да не ги поддържа във връзка с досъдебно производство, водено от колегата ми В.В., тъй като колегата ми В.В. също е призовавал управителя на фирмата „У. Трейд“ – А.У.. Не знам точния предмет на разследването, което колегата ми В.В. е извършвал, но съм виждал, че А.У. идва в кабинета за това, че той го е призовавал. Тъй като правилата за разпит на свидетел изискват да присъстват само лицата, които са формално определени в наказателния процес и присъствието на други лица не 2 би следвало да е реално между техния разпит и да участва, аз винаги съм излизал от стаята докато те си провеждат разпитите. Случаят с явяването на А.У. и представянето на тази декларация, с която той отказва или променя показанията си. Аз всъщност не съм я и чел, но разбрах за предмета на тази декларация - че той е представил, може би пред Окръжна прокуратура писмена декларация, в която е заявил, че се отказва от свои показания, които е давал като свидетел пред колегата ми. Разбрах, че ги е давал и пред съдия по същото дело. Не мога да посоча кое е това дело, но се заслушах, защото това е нетипично развитие на наказателния процес. Всяко отклонение от формалното изискване за провеждане и снемане на показания е винаги повод за нещо различно от типичното развитие на формалния наказателен процес. И затова останах и възприех това, което се случва в разговор между тях двамата. Заради изненадата, която настъпи у колегата ми, защо такава декларация е била подадена, защо не е направено по реда на НПК, защо има промяна на показанията, кое налага да има такава промяна, А.У. стоеше и не можеше да даде някакви смислени отговори, изглеждаше напрегнат, изглеждаше като смутен. Само успя да каже: „Така трябваше да направя.

Така трябваше“. Ние го питаме, и аз го питам, защото това е извън наказателния процес. То и в настоящия момент това производство, в което участва, е висящо пред мен. Това може да се случи и по разследването, което е и при мен. И го попитах: „Кое налага? Кой те накара?“ Колегата ми по същия начин го питаше, но У. не даде отговор. Той не пожела, не каза кой го е накарал и кое е наложило това, не каза друго, освен: „Така трябваше да направя“. Седеше така, че разговорът не можеше да продължи с него, не е продължил повече. Не е имало друго. Седи един такъв, върти се, не отговаря на въпроси, нещо го терзае отвътре – кой го е накарал, защо го е накарал – ние не разбрахме. Но нетипично развитие на наказателния процес – така се е случило.

А.У. няколко пъти е идвал и при колегата, и при мен. Задавали сме му различни въпроси. Не знам колко пъти е идвал при колегата ми. Дали е разпитан пред съдия, само чувам, че е разпитван пред съдия и не знам точно какво е казвал пред съдия, както не знам и точния предмет на разследването на колегата ми, тъй като не си се интересуваме по казусите. Не съм разбрал дали спрямо А.У. да е упражнявана принуда да си смени показанията или да изготви тази декларация. Казваше: „Така трябваше да направя“. На 3 въпросите, като го питахме: „Кой те накара? Защо трябваше? Какво трябваше?“, той не уточни. Само се върти, сумти, такъв напрегнат е нещо, но защо така и не разбрахме.

ПРОКУРОР (въпрос): Пред Вас да е заявявал, че предишните му показания са неверни? Или да сте възприели такъв разговор между следователя В. и А.У.?

АДВ. В.: Възразявам срещу този въпрос. Свидетелят беше достатъчно изчерпателен. Това са съвсем целенасочени въпроси.

ПРОКУРОР: Аз задавам друг въпрос във връзка с това дали са го питали за предходните му показания – верни ли са, неверни ли са?

АДВ. В.: Нека пак да се запише едно мое заявление: Такъв въпрос следователят не може да задава устно на свидетеля. Може да го формулира писмено в протокол за разпит и да се документира. Правя възражение относно въпроса, че е недопустимо следовател да задава на свидетел устно въпроси. Такъв въпрос може да бъде зададен и оформен в протокола за разпит на свидетел.

СВИД. З.: На въпроса, кое от всичките показания е вярно, когато си противоречат, и защо след предупреждения и проведени по правилата на НПК дадени показания, могат да бъдат променяни с декларация, кое от всичкото е вярно от казаното от А.У., А.У. стои видимо напрегнат, стои видимо неуточняващ, притеснява се. Той каза: „Каквото трябваше съм го написал“. Само това.

АДВ. В. (въпрос): Г-н З., казахте, но не разбрахме, защо някой друг да го е карал да го направи това нещо. Каза ли някой друг да го е мотивирал?

СВИД. З.: Така каза той: „Така трябваше да направя“.

АДВ. В.: Значи ли, че изразът: „Така трябваше да направя“ води във Вас извода, че някой го е накарал да го направи? Това си е Ваше умозаключение, което правите. Така ли да Ви разбирам?

СВИД. З.: Ние не си ги съчиняваме фактите. Вие ги интерпретирате в момента.

АДВ. В.: Създава се впечатление, че сякаш г-н З. не е следовател и не знае как се провеждат разпити, как се задават въпроси и как се отговаря.

ПРОКУРОР: Всъщност се въздържайте от такива заключения. Не само 4 прекъсвате мен, но и двамата един през друг говорите.

Съдът прави официална забележка на държавното обвинение и защитата да спазват реда в съдебната зала.

АДВ. В.: Извиняваме се, но след като не получаваме отговори, понякога реагираме.

Продължава разпита на свид. З..

СВИД. З.: Възприех това, че някой е накарал г-н У. да си промени показанията и да каже: „Така трябваше да направя“, защото предишните си показания очевидно ги е давал по правила, които са регламентирани, а в последващия момент е направил нещо, което е извън правилата и нещо го е накарало. Самият г-н У. няма нужното образование, за да знае правилата. Аз така го възприех, но свидетелят не е казал такова нещо. Мое заключение беше, че някой е накарал свид. У. да си промени показанията. Самият свидетел каза това, което посочих: „Така трябваше да направя“. Не е казвал, че някой го е накарал.

АДВ. В. (въпрос): Какъв беше повода У. да се яви при следователя В.?

СВИД. З.: Поводът беше именно тази декларация, с която се е отказал.

АДВ. В. (въпрос): Ако Ви разбирам правилно, следователят В. е извикал У. в устен разговор да се изяснява, защо У. е подал тази декларация?

СВИД. З.: Аз не мога да кажа и не знам кой каква призовка е изпращал.

Те може и да са провеждали разпит и после да уточняват. Аз не знам кое от декларацията е вярно, кое от разпитите е вярно. Докато са излизали от правилата на НПК всеки може да си говори каквото си иска.

АДВ. Б. (въпрос): Г-н З., за мен не стана ясно, откъде Ви е известна тази декларация и нейния предмет. Виждали ли сте я?

СВИД. З.: Както вече уточних, не съм запознат с текста на декларацията, но разбрах от разговора, който се извърши пред мен, че с такава декларация могат да се отменят показания, дадени по правилата и затова останах да слушам.

АДВ. Б. (въпрос): По-горе в показанията си казвате, че присъствието по време на разпит е недопустимо, а сте останали да слушате?

СВИД. З.: Точно така. Защото това е извън правилата на НПК и аз трябва да имам възприятия.

5

АДВ. Б. (въпрос): Пак по-горе казахте: „Ние го питаме“. Вие в какво качество задавахте въпроси към У.?