Определение № 1354 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1354 гр. София, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501075 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.

Депозирана е ЧЖ от адв. В. – като пълномощник на Л. К. И., срещу Определение №20514/17.12.2024г. по гр.д.№12700/2024г. на СГС, с което е върната исковата молба с вх. № 119620/04.11.2024 г., уточнена с молба, вх. № 124023/12.11.2024 г., предявени от Л. К. И. срещу С. В. С. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката поддържа, че новопредставените доказателства оборват изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск за недействителност на припознаването на роденото от нея дете, от ответника С. С..В тази връзка иска определението да бъде отменено, а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по насрочване на с.з. и назначаване на ДНК експертиза.

При извършената проверка за редовност и допустимост на ЧЖ, съдът констатира, че е депозирана в срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е и основателна, поради следното :

Първоинстанционното производство е образувано по ИМ от Л. К. И. срещу С. В. С. с посочено правно основание чл. 66, ал. 2 и чл. 69 от СК и искане да се приеме за установено, че припознаването на детето Г., родено от ищцата на ******** г. е недействително, тъй като ответникът не е в действителност баща на детето, като същото се запише в акта си за раждане с имената дадени първоначално от ищцата, а именно А. Л. И.. Изложила е обстоятелства, че не познава С. и не е имала никакви отношения с него преди раждането на детето й, както и че с него са я запознали в болницата, в която е родила, тъй като е споделила, че не може да отглежда детето и иска да го остави за осиновяване.

1

С Определение № 17832 от 06.11.2024 г. СГС е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени ясно фактически твърдения от ищцата, за да се квалифицира исковата й претенция и за да се прецени допустимостта й, както и поради липса на представени с нея преписи от документите, съставени за припознаването на детето и за неговото раждане.

Със същото определение съдът служебно е изискал цялата преписка от СО Район „Красна поляна“, касаеща припознаването на детето Г., заедно със заверен препис от акт за раждането му, както и от ПСАГАЛ „Света София“ на всички документи, касаещи приемането на родилката Л. К. И., раждането на дете от мъжки пол от нея, както и евентуално подадени чрез директора на същото здравно заведение заявления за припознаването на детето, а също и справки пълни данни за страните и детето от НБДН.

В изпълнение на указанията са представени писмени доказателства и молба с уточнения на фактическите върдения, според които ответникът не е баща на детето й, като с представената декларация за припознаване той е декларирал привидна връзка, тъй като детето не произхождало от него. Заедно от това твърди, че той припознал като свое дете Г., роден на ******** г., без да посочи трите имена на детето и единния му граждански номер и така то не било индивидуализирано, като във връзка с припознаването е бил подаден сигнал, с вх. № 52396/2024 г. на СРП. С оглед изложеното поддържа, че припознаването е недействително, тъй като не било ясно кое дете е припознал ответника, а отделно от това с подадената декларация се заобикалял института на осиновяването и се опорочава процедурата по осиновяването на детето.

По така изложените фактически твърдения, съдът е счел в обжалваното определение, че декларациите на ищцата Л. И. и на ответника С. С. са дадени на 08.08.2024 г., т.е. преди съставянето на акта за раждането на малолетния Г. и съответно са послужили за съставянето му, поради което исковата претенция на Л. И. е процесуално недопустима, предвид забраната на чл. 66, ал. 3 от СК.

Съдът е приел, че съгласно посочената разпоредба, ако припознаването е извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1 от СК, че няма да го оспорва, припознаЛ.т се вписва веднага в акта за раждане като родител, като оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. Заключил е, че тъй като актът за раждане е съставен след припознаване на детето от бащата по надлежния ред и след изрично признание на майката, че именно припознаЛ.т е баща на детето Г., и след нейно изрично изявление, че няма да оспорва имената на детето и припознаването му, то исковата молба на Л. И., се явява процесуално недопустима по силата на закона, поради липса на право на иск.

С горепосочената уточняваща молба, ищцата е представила декларация от 08.08.2024 г., касаеща припознаването на роденото от нея дете, в която е вписано нейно изявление, че С. В. С. е баща на детето й, че е съгласна с предложеното име на детето и няма да го оспорва. Категорично следва да се приме, че това изявление за неоспорване е само за името на детето. Този извод следва от речниковото и граматическото значение на волеизявлението й, което се отнася единствено до името на детето, но не и до припознаването. Поради това не може да се сподели изводът на първоинстнационния съд, че е 2 изпълнена хипотезата на чл. 66, ал.3 от СК, при която, ако припознаването е извършено преди съставянето на акт за раждане, оспорването на припознаване от родител, който е декларирал че няма да го оспорва, е недопустимо. От изложеното следва, че не е била налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 66, ал.3 от СК, която е пречка за предявяване на иск за оспорване на припознаване, с която съдът е обосновал прекратяване на производството по делото.

При определяне на правната квалификация на иска и при преценка на неговата допустимост СГС е следвало да съобрази и обстоятелството, че Л. И. е подала заявление до длъжностното лице по гражданското състояние при СО Район „Красна поляна“, с доказателства за подаването му по имейл на 04.11.2024 г., с което в законовоустановения тримесечен срок е оспорила припознаването пред длъжностното лице по гражданско състояние в СО – район „Красна поляна“.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че според въззивния състав определението, с което ИМ е оставена без движение не е конкретно и не напътва страната за какви обстоятелства следва да изложе твърдения.

Указанията на съда са по – скоро правни съждения, а не насоки защо изложените обстоятелства не са достатъчни за квалифициране на претенцията на ищцата.

По изложените съображения въззивният състав счита, че следва да отмени атакуваното определение, с което са върнати първоначалната ИМ и уточняващата молба, както и е прекратено производството по делото.

Последица от това е връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на проверка на редовността и допустимостта на ИМ на Л. И..

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №20514/17.12.2024г. по гр.д.№12700/2024г. на СГС и ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3