Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 22.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 158/2024
Вид
Решение № 160
Подписан
22.11.2024
Състав
Красимира Веселинова Тагарева, Яна Вълкова Ангелова, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр.***, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на М. А. Д. от с.****, обл.***, подадена чрез пълномощника адв. И. К. от АК- Ямбол, против Решение № 19 от 12.01.2024 г., постановено по гр. дело № 719/2023 г. по описа на Ямболския районен съд, поправено с Решение №146 от 25.03.2014 г., с което на основание чл.59, ал.9 от СК са изменени постановените с Решение №113/16.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2020 г. на ЯОС мерки относно родителските права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка по отношение на малолетното дете Б.И.Б., като упражняването на родителските по отношение на детето са предоставени на бащата И. Б. Б.; на майката М. А. Д., е предоставено право на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, по пет дни от коледната и великденската ваканции и един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; постановено е местоживеенето на детето да бъде на адреса на бащата в гр.****; майката М.

А. Д. е осъдена да заплаща на И. Б. Б. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б.И.Б., месечна издръжка в размер на 134.00 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. С постановеното решение М. А. Д. е осъдена да заплати на И. Б. Б. направените по делото разноски в размер на 2 230 лв., както и да заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 192.96 лв.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Според въззивницата районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата и интересите на ищцата и малолетното дете Б., като е дал е ход на делото в 1 отсъствието на ответницата и нейния пълномощник, приел е писмени доказателства, провел е разпит на свидетелите на насрещната страна, изслушал е бащата по реда на чл.59, ал.6 от СК, без да вземе предвид постъпилата от страната молба с искане ход на делото да не бъде даван и приложените към молбата доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването на ответницата в с.з.; постановил е решението при липсата на представен по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“- Тунджа относно интересите на малолетното дете и относно родителския капацитет и социално- битовите възможности на майката; отказал е да допусне до разпит свидетел на страна поради настъпила преклузия.

Въззивницата поддържа и допуснато от съда процесуаялно нарушение, като счита, че извода на съда за наличието на родителско отчуждение на детето към бащата е направен въз основа на голословни свидетелски показания, които не следва да бъдат кредитирани, а наличието на синдрома на родителско отчуждение е следвало да бъде установен въз основа на назначена по делото съдебна психолого- психиатрична експертиза, каквато не е била назначена от съда.

Според изложеното в жалбата, по делото не са били доказани предпоставките на чл. 59, ал.9 от СК, които да налагат изменението на мерките относно упражняването на тези права, режима на личните отношения между детето и родителите и издръжката на детето, като се сочи, че изложените от ищеца фактически твърдения в исковата молба не са били доказани, а при постановяване на решението съдът не е обсъди и взел предвид изградената силна духовно- емоционална връзка между детето и неговата майка, която от раждането до настоящият момент е единственият родител, който полага грижите за него, която връзка се твърди, че ще бъде прекъсната с обжалваното решение, а това от своя страна ще има негативно влияние върху психиката на детето и неговото развитие за напред. Оспорени са изводите на съда, че поведението на майката е довело до предявяване на исковата претенция на бащата, че поведението на майката по време на производството пред районния съд е било насочено към това да шиканира процеса с неоснователни молби за отлагане, с неучастие в съдебни заседания, с неангажиране своевременно на доказателства, като въз основа на това съдът е заключил, че по- добрият родител е бащата на детето и в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на бащата, като се счита, че приетото от съда сочи на предубеденост, а като последица води до неправилност и необоснованост на постановеното решение. По тези съображения въззивницата настоява за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и постановяване на ново решение по спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен. Прави се искане за присъждане в полза на въззивницата на направените от нея разноски по делото пред въззивната инстанция.

Въззиваемят И. Б. Б., чрез пълномощника адв. Л. Б., е подал писмен отговор на жалбата, оспорвайки същата като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Счита, че обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци, тъй като не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на процесуалния и материалния закон, същото е обосновано и правилно, като в хода на производството пред ЯРС е било установено, че у майката липсва родителски капацитет, тъй като не се грижи за живота и здравето на детето, издирва се от полицията за кражби, не работи, има отчуждаващо поведение спрямо бащата, като създава пречки в осъществяването на лични отношения между него и детето. По изложените в отговора съображения се настоява за потвърждаване на обжалваното решението на ЯРС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивницата- адв. К., по съображенията изложени в нея и тези, изложени в хода на делото по същество.

В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззиваемия- адв. Б. настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по изложените в хода на делото по същество съображения.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана 2 страни и в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по жалбата, съдът установи следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на И. Б. Б. от гр.***, с която против М. А. Д. от с.****, обл.*** е предявен иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК- за изменение на мерките, касаещи упражняването на родителските права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка по отношение на малолетното дете Б.И.Б., определени с Решение № 113 от 16.06.2020 г. по възз. гр. дело № 110/2020 г. по описа на ЯОС.

Исковата си претенция ищецът обосновава с поведението на ответницата, която многократно е възпрепятствала осъществяването на контактите му с детето, вкл. и на посочените в исковата молба дати, по повод на което подавал сигнали до РУ на МВРЯмбол, Д „СП“- Ямбол и РП- Ямбол, по негови тъжби били образувани НЧХД по обвинения в престъпления по чл. 182, ал.2 от НК, по които ответницата била призната за виновна. С поведението си ответницата съзнателно отчуждавала детето от бащата, ограничавайки срещите и контактите му с детето. Отделно от това ищецът твърди, че майката не се справя с отглеждането на детето, като същото е с лоша хигиена и здравословни проблеми в резултат на неадекватните грижи на майката. Ищецът счита, че именно той е родителя, който има значително по- висок родителски капацитет и който следва да упражвнява родителските права по отношение на малолетното дете Б., той е и по- пригодния родител с оглед пола на детето, което не следва да се възприема като такова в ниска възраст. Изтъква, че в отглеждането на детето може да разчита на помощта и подкрепата на своите родители, които са пенсионери и обитават адреса на ищеца. Сочи се и това, че при баща си детето би имало и по- добро социално обкръжение, ще бъде възпитавано в здрава семейна, биха му се предоставили и по- добри жилищ6но- битови условия.

С отговора на исковата молба ответницата- сега въззивница, е оспорила предявения иск като неоснователен и е настоявала за отхвърлянето му. Оспорва твърденията на ищеца, че е възпрепятствала личните контакти на бащата с детето Б., като е поддържа, че здравословното състояние на детето не е позволявало осъществяването на такива контакти на датите, посочени от бащата в исковата молба. Счита по същество, че тя е пригодния родител, който следва да упражнява родителските права върху малолетното дете, който полага грижи за него, осигурявайки му нормални жилищно- битови условия, че детето е силно емоционално привързано към нея и към другите две деца на майката, че последната е подпомагана материално и морално от своите родители- бабата и дядото на детето Б..

Изтъква наличие на недобро социално обкръжение и среда на бащата, нарушения на обществения ред, което би се отразило неблагоприятно върху отглеждането и възпитанието на малолетното дете.

С постановеното по спора решение ЯРС е уважил предявения иск, като на основание чл. 59, ал.9 от СК е изменил постановените с Решение №113/16.06.2020 г. по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2020 г. на ЯОС мерки относно родителските права, режим на лични контакти, местоживеене и издръжка по отношение на малолетното дете Б.И.Б., ЕГН **********, както следва: предоставил е упражняването на родителските по отношение на малолетното дете Б.И.Б. на бащата И. Б. Б.; на майката М. А. Д. е предоставил право на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, по пет дни от коледната и великденската ваканции и един месец непрекъснато през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; постановил е местоживеенето на детето да бъде на адреса на бащата в гр.**** ул.****, бл.**, вх.**, ет., ап.**; осъдил е майката М. А. Д. да заплаща на И. Б. Б., в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Б.И.Б., месечна издръжка в размер на 134 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до 3 изменение или прекратяване на издръжката.

За да постанови обжалваното решение, ЯРС е приел, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановено Решение № 113/16.06.2020 г. по възз.гр.д. № 110/2020 г. по описа на ЯОС. Въз основа на доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че от постановяване на решението майката е тази, която по всякакъв начин е възпрепятствала и отказвала да изпълни решението на съда във връзка с определения режим за лични контакти на бащата с детето. Приел е, че цялото поведение на майката, независимо от актовете на всички държавни институции, ангажирани със случая, е укоримо, т.к. води до изключване на бащата от живота на детето и до родителско отчуждение, което провокира и съмнение за липса на родителски способности, както и че това поведение на майката е довело до предявяване на иска по чл. 59, ал.9 от СК от бащата, като единствена възможност да контактува с детето си. В решението си ЯРС е посочил, че по време на производството поведението на ответницата е било насочено към това да шиканира процеса с неоснователни молби за отлагане, с неучастие в съдебните заседания, с неангажиране своевременно на доказателства, и това именно поведение на майката е създало у съда убеждението, че подобрият родител е бащата на детето, като в негов интерес е родителските права да бъдат предоставени на бащата. Съдът е приел, че бащата притежава необходимият родителски капацитет, притежава собствено жилище, където са създадени добри и подходящи за живеене и отглеждане на дете условия, има родители, които са ангажирани с проблемите на детето, работи по трудов договор, за което получава редовни месечни възнаграждения, за разлика от майката, която не работи. В заключение съдът е приел, че психическите, емоционалните и материалните потребности на детето Б. ще бъдат по-добре удовлетворени при неговия баща.