Решение № 92 от 24.02.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900649 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. М.

И. от гр.Варна, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО

"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ***, ет.5 , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът З. А.

ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД да заплати на М. М. И. сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и психично разстройство, в резултат на настъпило ПТП на 18.03.18г., причинено от Х.К.К., при управление на МПС – влекач марка „*******“ с рег.№******* със закачено на него полуремарке марка „********“ с рег.№******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.22г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 96,25лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.22г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба твърди, че на 18.03.18г. Х.К.К., при управление 1 на МПС – влекач марка „*******“ с рег.№******* със закачено на него полуремарке марка „********“ с рег.№******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на ищ.М. М. И., изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда-наличие на кръвоизлив в коремната кухина 300мл, обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота. Твърди, че е претърпял физ.болки по време на оперативното лечение и след това, като претърпял и постоперативни травми като липса на обоняние, заекване след ПТП, невъзможност да вдига за цял живот предмети по-тежки от 10кг, което водело до невъзможност да работи по специалността, както и претърпял психически травми- стрес, безсъние, страх да управлява автомобил; чувствал напрегнатост, тревожност, станал подтиснат и затворен. Сочи, че било назначено и медикаментозно лечение от психиатър. Твърди, че е сторил и разходи за медикаменти и консумативи по време на престоя в болничното заведение. Излага, че към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество по застр.полица №BG/23/117001783121 за 2018г. Излага, че със споразумение от 12.01.22г.,одобрено от РС-Провадия, Х.К.К. е признат за виновен в извършването на ПТП. Сочи, че отправил претенция за заплащане на причинените му неимуществени и имущ.вреди, като не приел предложеното от застрахователят обезщетение, което намира за недостатъчно.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК

121265177, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск за неимущ.вреди по основание и в размера над 15000лв, като за сумата от 15000лв признава иска. Оспорва иска за имущ.вреди по основание и размер, като счита, че не е съобразено съпричиняването. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на влекач марка „*******“ с рег.№*******, както и факта на осъщественото ПТП. Не оспорва факта на отправена към нето застр.претенция от ищеца, като сочи, че е отправил предложение за сключване на споразумение за застр.обезщетение от 15000лв. Оспорва характера, вида и продължителността на вредите. Оспорва към момента ищецът да търпи болки и страдания, както и че не е възстановен напълно. Оспорва причинно-следствената връзка между травматичното 2 увреждане и последващо психично неразположение. Оспорва изключителната вина на водача Х.К., като твърди, че водачът на другия автомобил също има принос за настъпването на ПТП, като е нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП, не е съобразил ограничението на скоростта в пътната отсечка и не е предприел маневра за избягване на сблъсъка. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, като твърди, че последният е пътувал без поставен обезопасителен колан и е нарушил чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимущ.вреди, който бил завишен.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач Ю. К. Х. не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №57/2021г. на РСПровадия, с протоколно определение от 12.01.2022г. е одобрено споразумение, с което е прието за установено, че Х.К.К. е осъществил престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.1 и пр.2 вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 18.03.18г. на път трети клас 208, при управление на МПС- влекач марка „*******“ с рег.№******* със закачено на него полуремарке марка „********“ с рег.№******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на М. М. И.-тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда-наличие на кръвоизлив в коремната кухина 300мл., обуславящ разстройство на здравето, временно опасно за живота; на М. Д.А. и на Е. Д.А.- средни телесни повреди, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.1 и пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, отложено по реда на чл.66 НК.

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че влекач марка „*******“ с рег.№*******, управляван от Х.К.К., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода от 23.06.17г. до 22.06.18г.

3

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.В.Генова и св.Т.Тодоров, които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че при ПТП ищецът е получил разкъсване на слезката, кръвоизлив с обем от 300мл в коремната кухина, счупване на 10 и 11 леви ребра, разкъсно-контузна рана на главата. Сочи, че разкъсването на слезката е наложило по спешност извършване на хирургична операция за отстраняването й, като възст.период след тази операция е в рамките на 30-45 дни, като е свързан с болки, спазване на щадящ режим и диетично хранене.

Вещото лице сочи, че счупването на ребрата води до болезненост и затруднение на движенията на тялото за период от 20-25 дни, а раната на главата е с оздравителен период около 15-20 дни. Дава заключение, че описаните увреждания могат да бъдат получени както с поставен, така и без поставен обезоп.колан. Заключава, че разходите за превързочни материали, консумативи и медикаменти са във връзка с травмите, получени при ПТП.

Вещото лице сочи, че загубата на слезката води до нарушение и забавяне на имунния отговор и по-често тежко боледуване от инфекциозни заболявания, както и не се установяват травм.увреждания, които да възпрепятстват пострадалия да упражнява определена професия.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че при настъпилия инцидент ищецът е седял на предно дясно място. Вещото лице сочи, че при ПТП за л.а.******** е настъпил фронтален удар, като при такъв удар, ако не е поставен колан, се наблюдават травми по ръцете, главата и др.части на тялото, поради свободното движение на тялото. С оглед местата на травмите при ищеца, които са в непосредствена близост до обезоп.колан, и след изследване на инерционните сили, вещото лице заключава, че е по-вероятно той да е бил с поставен колан по време на ПТП.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на 4 договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица валидна за периода от 23.06.17г. до 22.06.18г. за влекач марка

„*******“ с рег.№*******, сключена между

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

А.

ДРУЖЕСТВО

"ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ" АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязло в сила определение от 12.01.2022г. по НОХД №57/21г. на ПРС, е одобрено споразумение, по силата на което Х.К.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.1 и пр.2 вр. чл.

342, ал.1 НК. Видно от разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлото в сила определение обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника престъпление на 18.03.18г., при което са 5 причинени посочените увреждания са безспорно установени.

С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице причинител на вредата и ответника З. А.

ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тежестта, вида, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.