Решение № 4073 от 20.10.2015, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна 20.10.2015г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4229/2015г. по описа на

Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове на В.Ж.Т., ЕГН ********** срещу «*» *, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № *. на работодателя, поради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ и чл. 187, т.8 КТ, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, в евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1300лева, представляваща обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на едномесечно предизвестие, поради прекратяване трудовото правоотношение без предизвестие от работника в хипотеза по чл. 327, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба *. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 221, ал.1 КТ; да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 1300лева, представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.*., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба *. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 128 КТ.

В исковата молба ищцата твърди, че е полагала труд при ответника на длъжност «счетоводител» по безсрочен трудов договор. На *. депозирала заявление пред работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор, без предизвестие на основание чл.

327, ал.1, т.3 КТ, тъй като е била поставена в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Работодателят й е отнел компютъра, лаптопа, модема за интернет и сим картата за служебния телефон. От тази дата твърди да е прекратено ТПО. Независимо от това, ответникът не издал заповед за прекратяване на ТПО, а на *. й била връчена атакуваната понастоящем заповед, с която й е наложено наказание дисциплинарно уволнение. Вменени й били следните нарушения, а именно злоупотреба с доверието на работодателя или разпространение на поверителни за него сведения, както и поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди, че заповедта е незаконосъобразна и не е породила ефект, тъй като към момента на издаването й, тя вече е упражнила правото си да прекрати ТПО.

Оспорва да е извършила вменените й нарушения. Твърди, че работодателят й дължи трудово възнаграждение за м.*., както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва, че с ищцата са били в трудово правоотношение, по което тя е изпълнявала длъжност счетоводител. Твърди, че уговореното трудово възнаграждение, съобразно подписано допълнително споразумение от * е 700лева. Считано от *. започнала да си изплаща възнаграждение в размер на 1200лева, за което в началото на *. било установено, че липсва подписано споразумение в трудовоот й досие. Такова било представено няколко месеца по- късно, подписано от предишния управител на дружеството и без съответния печат. Твърди се, че през м*. ищцата злоупотребила със средства на дружеството, обогатявайки се за негова сметка съставяйки няколко РКО с невярно съдържание, за което работодателят сигнализирал органите на реда. Изготвени били и констативни протоколи за установяване на тези нарушения, които ищцата отказала да подпише. Установено било, че ищцата е извършила множество нарушения при водене счетоводната отчетност на дружеството, вкл. отказала да предаде голяма част от документите. Отказала да се яви на работа без основателна причина, поради което работодателят й изпратил по поща искане за даване на обяснения във връзка с отпочната процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Ищцата отказала да даде такива с аргумент, че вече не е служител на дружеството. Изпратила на адреса на управителя на дружеството уведомление по чл. 327, ал.1, т.3 КТ. Сигнализирала и Инспекция по труда * за това, че работодателят е променил неоснователно мястото й на работа, което оспорва да е така, проверката, по който сигнал приключил без да са установени нарушения. Твърди, че ищцата неправомерно и без съгласието на работодателя е водила в целия период на ТПО счетоводството и на други дружества. Сочи, че единственият мотив за изпращане уведомлението до работодателя за прекратяване на ТПО е целта на ищцата да избегне дисциплинарно наказание. Искането е за отхвърляне исковите претенции и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, а и от представения трудов договор № 9 се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата, считано от *. е заемала длъжността „счетоводител”.

С допълнително споразумение от *. страните са уговорили непълно работно време от 6часа дневно и основно трудово възнаграждение от 700лева. С последващо допълнително споразумение от *. е уговорено основно трудово възнаграждение от 1300лева, по отношение на което ответникът е твърдял, че е изготвено впоследствие и след прекратяване на правоотношението.

Със заявление от *., получено от работодателя на същата дата съобразно представената обратна разписка, ищцата е отправила едностранно изявление за прекратяване на трудовото й правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.3 КТ.

На *. работодателят е отправил искане до ищцата на основание чл. 193 КТ за даване на обяснения във връзка с извършени от нея дисциплинарни нарушения- системно неизпълнение на възложените й трудовите функции в нарушение на ЗСч, системно отсъствие от работа в периода *. и злоупотреба с доверието на работодателя. В искането са изложени и конкретните действия на работника, по повод на които се искат обясненията. Във връзка с така констатираните нарушения по делото се представиха съставени от работодателя констативни протоколи от *., с удостоверен отказ на ищцата да ги подпише. В отговор на така поисканите й обяснения, ищцата е изложила, че трудовият й договор е прекратен с подаденото от нея заявление от 05 март, поради което и не дължи даване на обяснения.

Със Заповед № *. на ищцата е било наложено наказание дисциплинарно уволнение. Заповедта й е връчена на *. От съдържанието на въпросната заповед става ясно, че за да наложи това наказание работодателят се е позовал на чл.188, т.3 вр.чл.190, т.1, 4 и т.7, чл. 189, т.8 КТ, като е приел, че работникът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина: несъответствие между реално дължимата рента на отделни арендодатели за стопанската *. и действително изплатената съгласно изготвени от работника РКО; отказ да бъде отчетена касовата наличност в лева и валута, отказ да бъде предаден протокол за инвентаризация към *.; непредставяне на опис на документите за извършени плащания по сделки по касов път за периода *.; неподаване на приложение към справка- декларация по ЗДДС за м.*.; липса на трудовата книжка, дл. характеристика и копие на лична карта на работника; злоупотреба с доверието на работодателя, поради водене счетоводна отчетност и на други юридически лица без съгласие на работодателя, използвайки и предоставената й от него материално-техническа база.

Приобщени към делото са и други писмени доказателства- жалба до ВРП, протокол за доброволно предаване, постановление на ВРП за отказ от образуване на досъдебно производство, които се преценяват като неотносими, поради което и не следва да се коментират.

С цел доказване вменените дисциплинарни нарушения, представени бяха: 4бр. РКО, както и списък за изплащане на рента по договори за наем за стопанската *., от които е видно разминаване в сумите посочени като изплатени на четирима арендодатели, а от удостоверение от НАП Варна се установява, че за м.*. липсват данни за проверки, ревизии, издавани актове за прихващане или възстановяване на ДДС, ревизионни актова.

От извадки от ТР се установява, че ищцата е подавала ГФО на различни дружества за *.

От справка от Мтел се установява, че след *. мобилният номер на ищцата, воден на името на ответното дружество е прехвърлен на трето лице.

По делото бе изслушано заключение по допусната съдебно- счетоводната експертиза, което бива кредитирано от съда като обективно изготвено на база проверка в счетоводството на ответника и неоспорено от страните. Размерът на обезщетението за неспазено предизвестие е 1300лева, но ако се приеме за база на изчисление м.*., то обезщетението е в размер на 874лева. В.л. е изработило два варианта на експертизата относно дължимото трудово възнаграждение за м.*., приемайки уговорено трудово възнаграждение от 700лева и 1300лева. Съответно, ако се приеме, че основното трудово възнаграждение е 700лева, то дължимото за м.*. е 426,28лева, а ако се приеме, че основното трудово възнаграждение е 1300лева, то дължимото трудово възнаграждение за м.*. е 802,08лева.

С оглед доказване твърденията на всяка страна относно основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по делото бяха разпитани св. * /бивш управител на ответното дружество/ на ищцовата страна и св. * /син на управителя на ответното дружество/, на ответната страна. От разказаното от св. Радев се установява, че същият е бил управител на дружеството до м.*. Работното място на ищцата е било на ул. *. Това е бил офисът на дружеството, в който се е намирала цялата му счетоводна документация. Ищцата е водила счетоводството на дружество от *. и други счетоводители не са били ангажирани. В офиса имало стационарен компютър, на които била цялата счетоводната информация и с него работела ищцата. Въпреки, че свидетелят престанал да е управител на дружеството, то продължило да ползва офиса, който бил негова лична собственост по силата на договор за наем. До края на м.*. дружеството продължавало да се помещава там. Преместили се, след като един ден ищцата му се обадила и му казала, че служители са влезли в офиса и са взели компютъра й, лаптоп, модем, всичко свързано с комуникациите в офиса, както и цялата счетоводна документация. Никой не го бил уведомил за намерението им да се преместват и когато пристигнал в него ден на място, вече нямало никой.

Месеци наред след това не знаел къде е новият им офис. Оттогава всъщност знае, че ищцата не работи в дружеството. * разказва, че се познава с ищцата от дълги години. Тя работела в дружеството от неговото основаване и се занимавала със счетоводството, контакти с НАП, Инспекция по труда, банки. Бащата на свидетеля бил съдружник и след смъртта му, майка му поела делата, вкл. изкупили и дела на другия съдружник * в края на *. Тогава решили да се поинтересуват как стоят нещата с дружеството и установили, че липсва голяма част от документацията, налице били и пропуски в счетоводството. Установили липса на пари и говорили с ищцата, която обещала да ги върне, но така и не станало. Офисът на дружеството тогава се помещавал на ул. * и това било работното място на ищцата. Тъй като тя отказала да им предостави счетоводни документи, а искали да правят годишни отчети, свидетелят заедно с още няколко служители отишли една сутрин там и взели служебния компютър, лаптоп, модем и телефон на ищцата. Впоследствие й върнали само телефона, но без картата, която била служебна. След този случай м. април направили офис във Варна, а преди това се помещавали в *, където била дейността на дружеството и стопанския двор. След като установили пропуски в счетоводството първоначално по морални съображения не искали да я уволняват, но впоследствие решили да я уволнят дисциплинарно.

Свидетелят лично видял подправени ордери, с които се изплащала рентата на хората. Знае, че ищцата получавала 1300лева, но това било без знанието на другия собственик на дружеството. Съдът преценява, че показанията на свидетелите са дадени безпристрастно, подкрепят се от останалите доказателства по делото, поради което не са налице основания за поставянето им под съмнение.