Разпореждане № 34770 от 25.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 34770 гр. София, 25.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско дело № 20211110165858 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „****“ ЕООД, ЕИК ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Г..

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница и лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед в частта за претендираните такси и комисиони за допълнителни услуги в размер на 442.95 лв. по следните съображения.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 24.03.2017 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Уговорката в процесния договор за кредит за заплащане на такси и комисиони за допълнителни услуги о е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита.

Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.

1

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Ето защо, заявлението в посочената погоре част следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 90217/18.11.2021 г. на „****“ ЕООД, ЕИК **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. П. Г. за сумата от 442.95 лв., представляваща такси и комисиони за допълнителни услуги по договор за кредит от 24.03.2017 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2