Определение № 194 от 28.01.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 194 гр. гр. Хасково, 28.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640101756 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Елекстроснабдяване“ ЕАД срещу З. Н. И., с която по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, е предявил осъдителен иск за сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с Определение №1196/28.05.2025г. по ч.гр.д. №1225/25г. по описа на РС-Хасково.

Подадена е молба от ищeцa от 12.11.2025г., с която оттегля исковата молба и моли производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че след подаване на исковата молба, с две плащания, извършени на 27.07.2025г. и 16.08.205г. ответникът е платил претендираните с исковата молба суми.

Поради това, намира, че е отпаднал правния му интерес от предявения иск.

Освен предявения иск, иска и присъждане на сторените в заповедното и исково производство разноски за държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Аргументира се, че със забава в плащанията ответникът е дал основание за подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а впоследствие – на исковата молба.

При проверка на направеното искане, съдът намира следното:

Молбата е допустима – подадена е от лице с правен интерес. С оглед етапа на производството, за оттегляне на иска не е необходимо съгласие от ответника (арг. чл. 232, изр. първо ГПК). С оттегляне на иска съдът е десезиран с правния спор и производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно разноските: ищецът претендира присъждане на следните разноски: 75 лв. – държавна такса по ч.гр.д. №1225/25г. по описа на РСХасково, 75 лв. – държавна такса за искова молба по гр.д. №1756/25г. по описа на РС-Хасково, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №1756/25г. по описа на РС-Хасково.

1

От разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва, че правото на разноски на ищеца се свърза с благоприятен за него изход от съдебния спор при постановяване на съдебен акт по същество на спора. Това не означава, че ищецът няма право на разноски и при прекратяване на производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда право на ответника на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК – право на ответника на разноски при прекратяване на делото.

От граматическото и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 1-4 ГПК, изхождайки от предпоставките, обуславящи отговорността за разноски за ищеца и ответника, съдържащи се хипотезите на чл. 78, ал. 1, 2 и 3 ГПК, следва, че задължението на ищеца за разноски в хипотезата на чл. 78, ал.

4 ГПК ще възникне в случаите на прекратяване на производството по делото поради изначална недопустимост на иска, при оттегляне или отказ от иска поради причини, сочещи на изначална неоснователност на предизвикания правен спор. В случаите, в които при предявяването на иска, за ищеца е бил наличен правният интерес от предявяването му, но в хода на производството са настъпили обстоятелства, независещи от волята му и обуславящи отпадането на този интерес или такива, погасяващи спорното материално право, то в тези случаи не би била налице основната предпоставка за възникване отговорността му за разноски. В подобна хипотеза, отговорността за разноски ще възникне за ответника по аргумент от противното основание, изведен от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този случай, предявяването на иска за защита на оспорено материално право на ищеца, се предпоставя от предизвикания от ответника правен спор (в т.см. определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 1176/28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 277 от 14.05.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о.; определение № 388/11.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 831/2017 г., ІІ т. о.; определение № 60295/02.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1495/2021 г., на ВКС, III г. о.; oпределение № 31 от 6.02.2020 г. по гр. д. № 2017/2018 г. на ВКС, IV г. о.).

В случая, от доказателствата към молбата на ищеца от 12.11.2025г. се установява, че ответникът е платил сумите, претендирани с исковата молба на 27.07.25г. и 16.08.2025г., т.е. след подаване на исковата молба от 30.06.2025г.

Следователно, ответникът с станал причина за образуване на заповедното и исковото производство. С оглед изложеното, на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното и исково производство разноски за държавна такава о т 76,69 евро (с равностойност 150 лв.) –държавна такса за заповедното и исковото производство, както и юрисконсултско възнаграждение по делото, което съдът определя на 51,13 евро (с равностойност 100 лв.).

С оглед изложеното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №20255640101756 по описа на РС – Хасково поради оттегляне на иска.

ОСЪЖДА З. Н. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Елекстроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, разноски в производството, от които: 76,69 евро (с равностойност 150 лв.) - държавна такса по ч.гр.д.

№20255640101225 по описа на РС-Хасково и по гр.д. №20255640101756 по описа на РС – Хасково и 51,13 евро (с равностойност 100 лв.) юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №20255640101756 по описа на РС – Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен СъдХасково в 1-седмичен срок от връчването му на страните. Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Ц.С.

3