Определение № 2474 от 29.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2474 гр. Варна, 29.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500899 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 275, ал.1 от ГПК, образувано е по частна жалба вх.№28554/28.03.2025г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх. В срещу определение №3632/18.03.2022г., постановено по гр. дело №20243110106693/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на решение №488/13.02.2025г., като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата от 1292.56лв. на 200.00лв., да не се присъжда адвокатско възнаграждение за заповедното производство или същото да бъда намалено от 208.61лв. на 50.00лв.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Излага се, че определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата е прекомерно и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. На следващо място са наведени оплаквания досежно дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Изложени са аргументи, че такова не се дължи. В условие на евентуалност възнаграждението следва да се определи по чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения за защитата на длъжника по заповедното производство. С оглед на това на 1 длъжника се следват разноски в размер на 50.00лв.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени обжалвания акт и да бъде уважена молбата по чл.248 от ГПК.

Ответникът по жалбата В. Д. С. е депозирал отговор в дадения едноседмичен срок, в който оспорва същата. Посочва се, че при съобразяване на постановките по дело С-427/2016г. и С-428/2016г. на СЕС не следва да се извършват произволни под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен целен с чл.101 от ДФЕС ефект, който e да се постигне свободна и лоялна конкуренция.

Аргументира се, че по дело С-438/2022г. не е получил отговор въпроса по какъв механизъм съдът следва да извърши намалението на разноските за адвокатско възнаграждение във връзка Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При позоваване на решението по дело С-57/15 на СЕС тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се извърши съответно на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност. Според СЕС разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, с което е сезиран като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва се положи за защитата. Значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувана в светлината на чл.3, параграф 2 от Директива 2004/48, който гласи, че предвидените в нея процедури и средства за защита на разубеждаващи.

Жалбоподателя се позовава и на решение по съединени дела С-94/04 и С202/04 на СЕС, според което съдът следва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните услуги с цел защита на потребители. Според СЕС макар и да не може а priori да се изключи, че фиксираната на минималната тарифа ще предотврати професионалните доставчици да предлагат услуги с посредствено качество, също така не може а priori да се изключи, че тарифа за адвокатските възнаграждения способства за да се избегне възможността адвокатите – в контекстна на пазар, да бъдат подтикнати да се впуснат в конкуренция, която може да се отрази в предлагането на услуги с отстъпки с риска от влошаване на качеството на услугите.

2

Посочва се, че подобни тарифи/наредби са напълно съвместими с правния режим на защита на конкуренцията, който ДФЕС брани в чл.101 при съответните предпоставки.

Конкретно при така посочените решения на СЕС е аргументирано, че Висшият адвокатски съвет приема наредба за минималните адвокатски възнаграждения, въз основа на законова делегация. Налице е възможност за осъществяване на пряк съдебен контрол върху законосъобразността на такава наредба пред Върховен административен съд, като всяко лице, което има правен интерес може да я оспори.

Посочено е, че адвокатският хонорар следва да покрие всичките разходи на адвоката и да формира някаква печалба. Изброени са разходи за кантора, комунални услуги, месечни вноски към адвокатска колегия, застрахователни вноски по задължителна застраховка, абонаменти такси за различни периодични професионални издания, разход за трудови възнаграждения за персонал, разходи за счетоводно обслужване, и др.

В заключение се излага, че подобно драстично намаляване на размера на адвокатското възнаграждение има ефект както за осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява на база най – ниска цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл.101 от ДФЕС.

Счита се, че се дължи адвокатско възнаграждение за заповедното производство. Моли съдът да остави в сила обжалваното определение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения:

С влязло в сила решение №488/13.02.2025г., постановено по гр. дело №20243110106693 по описа на Районен съд – Варна е признато за установено по отношение на ответника В. Д. С., че дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД по издадената заповед за изпълнение сумата от 1228.74лв., непогасена главница и са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 3 от ГПК за сумата от 2809.46лв., главница, 1962.82лв., договорна лихва, 271.29лв., мораторна лихва, 170.49лв., мораторна лихва, както и осъдителните искове за сумите 868.08лв., възнаграждение за услуга „Фаст“; 1597.21лв., възнаграждение за услуга „Флекси“; 484.43лв., мораторна лихва. С решението са присъдени разноски в полза на адв. А. Д., процесуален представител на ответника както следва: 208.61лв. за заповедното производство и 1292.56лв. за защитата в исковото производство.

При така установените релевантни факти и по спорните въпроси, дължимо ли е адвокатско възнаграждение за заповедното производство и прекомерно ли е възнаграждението за исковото производство съдът формира следните мотиви:

Съдът намира, че в настоящият случай, не се дължи възнаграждение за заповедното производство. Това е така защото, когато е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение или заповедта е връчена при условията на фикцията, при предявен иск в преклузивните срокове, заповедното производство прераства в исково такова. Този извод произтича от текста на чл.422, ал.1 от ГПК, че искът се смята за предявен от момента на подаване на заявлението. Следователно осъществената защита от страна на процесуалния представител на ответника следва да бъде остойностена като за исково производство, при съобразяване на допълнителното действие по подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.

Така обсъдената хипотеза е различна от тази, при което длъжникът е подал възражение по чл.414 от ГПК и заповедта е обезсилена поради непредявяване на иска. В този случай защитата на длъжника се провежда само в рамките на заповедното производство и същото не се поглъща от последващо исково такова.

По отношение на дължимото възнаграждение в исковото производство съдът като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като ориентир извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В случая са предявени 7 кумулативно съединени иска, установителни и 4 осъдителни. Депозиран е отговор на исковата молба, в който са обосновани пороци за нищожност на целия договор за кредит и на отделните клаузи.

Адвокатът се е позовал на съдебна практика, в това число и на СЕС.

Допълнително е представил доказателства за плащане по договора за кредит.

Депозирал е молба за хода на делото, в която е изразил и становище по същество. Представил е списък за разноските, както и е подал молба по чл.241 от ГПК за разсрочване изпълнение на решението, в която е изложил доводи за нейната основателност.

Делото с оглед с формираната практика е изчистено от към правна сложност, но е изисквало подготовка по фактите за подвеждането им към съответните правни институти и норми. При определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази, че се касае за седем предявени иска, част от които защитата, частично се препокрива.

Предвид горното съдът намира, че следващото се възнаграждение е в размер на 1487.10лв. и съразмерно отхвърлената част от исковете се дължи от ищеца в размер на 1292.56лв.

С оглед горните мотиви молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е частично основателна и следва да бъде уважена само за сумата от 208.61лв., адвокатско възнаграждение за заповедното производство, в тази част и обжалваният акт ще подлежи на отмяна.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3632/18.03.2022г., постановено по гр. дело №20243110106693/2024г. по описа на Районен съд - Варна В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК от Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх. В за изменение в частта за разноските на решение №488/13.02.2025г., като съдът не се присъжда адвокатско възнаграждение за заповедното производство или същото да бъда намалено от 208.61лв. на 50.00лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение

№488/13.02.2025г., по гр. дело

№20243110106693/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за 5 разноските, с която Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх.

В е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв. А. Д., вписан в АК – София, с рег. №1000768210 за заповедното производство в размер на 208.61лв. при условията на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

ПОТВЪРЖДАВА определение №3632/18.03.2022г., постановено по гр. дело №20243110106693/2024г. по описа на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК от Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх. В за изменение в частта за разноските на решение №488/13.02.2025г., като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата в полза на адв. А. Д., вписан в АК – София, с рег. №1000768210 от 1292.56лв. на 200.00лв. за исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6