Решение № 17253 от 26.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17253 гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20241110110797 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Г. Я., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ...., общ. Столична, обл. София (столица) искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми:

- сумата от 3 556,90 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 596,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г.,

- сумата от 45,50 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 23.10.2023 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 11,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г.

Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за ползвана топлоенергия от ответникът, който съобразно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Претендира разноски.

1

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни, като в тази връзка са релевирани следните възражения: ответникът е бил собственик единствено на 7/12 ид. ч. от процесния имот през исковия период; претендираните вземания са изцяло платени от ищеца; претендираните вземания са незаконосъобразно начислени. При условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД излага становище за основателност на предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 58141/2023г. по описа на СРС, 87 състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК.

Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.

Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ.

В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за ответника – собственик, изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване по тези факти.

Относно първите две предпоставки за уважаване на иска, а именно – валидно възникнало договорно отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния апартамент и качеството потребител за ответника – собственик, следва да се посочи следното: от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.04.1991г. /л. 30 и сл./ се установява, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ..., е бил собственост на Г.В. Я.. Видно от удостоверение за наследници с изх. № 369 от 08.04.2013г., издадено от Столична 2 община, район Изгрев /л. 29/ се установява, че Г.В. Я. е починал на 07.08.1992г., като е оставил наследници по закон две деца – Н. Г.а А., ответникът М. Г. Я. и преживяла съпруга – И.А. Я.а. С нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № 139, том IV, рег. №8767, дело № 665 от 30.12.2004г. по описа на нотариус И.йло И.нов с рег. №384 в НК и район на действие СРС /л. 32 и сл./, И.А. Я.а е прехвърлила на ответника М. Г. Я. 4/6 ид.ч. от процесния имот срещу задължението приобретателя да я гледа и издържа докато е жИ., а Н. Г.а А. е прехвърлила чрез продажба 1/6 ид.ч. от същия имот на М. Г. Я.. Видно от удостовереното в нотариалния акт, при сключване на сделките, прехвърлителите са се легитимирали като собственици на съответните ид.ч. от имота въз основа на описания по-горе договор за продажба на държавен недвижим имот от 27.04.1991г., удостоверение за наследници на Г.В. Я. и удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт на брак № 512/1978г. от Коларовски РНС – гр. София. От описаните писмени доказателства се установява, че процесният имот е придобит от Г.В. Я. по време на сключения с И.А.

Я.а граждански брак в режим на СИО, поради което и след смъртта му И.А. Я.а е станала собственик на 1/2 ид.ч. от имота вследствие на прекратена СИО, а другата 1/2 ид.ч. е придобита по наследство от М. Г. Я., Н. Г.а А. и И.А. Я.а на основание чл. 5, ал.

1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. С описания по-горе нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и покупко-продажба на идеални части от недвижим имот И.А. Я.а и Н. Г.а А. са прехвърлили на М. Г. Я. притежаваните от тях ид.ч. от имота, поради което от датата на прехвърлителната сделка – 30.12.2004г. М. Г. Я. е станал едноличен собственик на процесния апартамент.

Към тази дата М. Г. Я. е бил в граждански брак с ответника В.А. Я.а, сключен на 17.10.1993г., което обстоятелство се установява от влязлото в сила на 31.05.2016г. съдебно решение, постановено по гр. д. № 51445/2015г. по описа на СРС, 83-ти състав /л. 46 и сл./, с което гражданският брак е прекратен. Доколкото извършените с нотариалния акт от 30.12.2004г. сделки са възмездни и са извършени по време на сключения между М. Г. Я. и В.А. Я.а граждански брак, то придобитото от съпруга М.

Г. Я. имущество – 5/6 ид.ч. от процесния имот, е придобито в режим на СИО с В.А.

Я.а. СИО е прекратена на 31.05.2016г. с развод, поради което след тази дата процесният апартамент е в режим на обикновена съсобственост между М. Г. Я. и В.А.

Я.а при квоти 5/12 ид.ч. за В.А. Я.а и 7/12 ид.ч. за М. Г. Я.. Съгласно утвърденото от съда споразумение, с което е приключило производството по гр. д. № 51445/2015г. по описа на СРС, 83-ти състав, процесният имот е предоставен за ползване на ответника М. Г. Я., като В.А. Я.а го е напуснала и няма претенции за ползването му – т.4 от споразумението.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 62, 3 ал. 1 от същите клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален документ, издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено „Топлофикация София“ ЕАД в 30-дневен срок, като подаде заявление за промяна на партидата. По този начин ищецът признава възможността лица, които е следвало да напуснат топлоснабден имот на основание официален документ – съдебно решение, макар и собственици на идеална част от имота, да не се явяват задължено лице по отношение на потреблението в имота именно поради това, че е следвало да го напуснат и трайно не се ползват от доставената ТЕ. В настоящия случай видно от представената по делото молба-декларация с вх. № 6574 от 02.12.2015г. /л. 40/ се установява, че В.А. Я.а е уведомила ищеца, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ответника М. Г. Я., тъй като след акт на домашно насилие считано от 08.08.2015г. същата е напуснала жилището. Със същата молба В.А. Я.а е заявила искане, адресирано до ищеца, да извърши необходимите промени във връзка с декларираните обстоятелства за аб. № 176888. След постановяване на решението по гр. д. № 51445/2015г. по описа на СРС, 83-ти състав, за прекратяване на брака, В.А. Я.а е представила препис от същото на ищеца, което обстоятелство се установява от представената от ищеца молба – декларация с вх. № 4086 от 25.07.2016г. С посочените действия В.А. Я.а е изпълнила фактическия състав на чл. 62, ал.1 от ОУ, с което за ищеца е възникнало задължение да промени партидата за аб. № 176888 съобразно представените документи и заявеното искане. С оглед изложението и макар В.А. Я.а да е собственик на 5/12 ид.ч. от процесния топлоснабден имот, същата не следва да отговаря за задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период.

Следователно ответникът следва да отговаря за цялата претенция, като твърденията му в тази насока са изцяло неоснователни.

Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се изложи следното: от приетата по делото СТЕ /л. 111-л. 128/ се установява, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл.

148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.

Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично 4 известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.

Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство: за процесния период начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление като в края на отоплителния сезон се изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане. След изтичането на посочения срок купувачът по договора – потребител изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Задължението е срочно, така че, за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.

От заключението на СТЕ /л. 111 и сл./, кредитирано от настоящия състав като компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за абонатен № 176888 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 3627.64 лева /л. 115/.

От заключението на ССчЕ /л. 129 и сл./, кредитирано от настоящия състав като компетентно изготвено се установява, че за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за абонатен № 176888 сумите са начислявани на база стойности на потребена ТЕ, като дължимата сума за доставената топлинна енергия е опредЕ. на 3556.90 лева /л. 138/.