Решение № 16097 от 24.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16097 гр. София, 24.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110159465 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Административен съд София – град, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, за периода от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.11.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че противоправното деяние на ответника се изразявало в бавене на производството по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ. Сочи, че ответникът бавел делото от 01.10.2018г. до 10.10.2022г.- период повече от 4 години, без да прави нищо.

Производството по делото не било приключило, поради което ищецът не бил подавал заявление по реда на глава 3а от ЗСВ. Сочи, че бавенето на делото в продължение на четири години причинило на ищеца стрес и нерви, страх, несигурност, отчаяние, безизходица, безпокойство, унищожило вярата му в правосъдието и държавата.

С уточнителна молба от 24.01.2023г. е посочил, че неимуществените вреди, предмет на производството, са вследствие бездействието на ответника да разгледа делото в разумен срок. Сочи, че ищецът е възприел неразглеждането на делото в разумен срок като нарушение на основно негово човешко право. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Прокуратурата на Република България не е изразила становище по основателността на иска, а в проведеното на 30.05.2024г. открито съдебно заседание е заявила, че предоставя 1 преценката на съда.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.

8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, в този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от 13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод следва и при тълкуване на разпоредбата на чл. 2 б, ал. 3 ЗОДОВ съгласно която предявяването на иск за обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на производството. С оглед на което настоящото производство, касаещо висящо дело, е допустимо.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че е страна по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ; наличието на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане на делото.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок.

Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение в Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и значението на спора за заинтересованите лица.

В конкретния случай от приобщения заверен препис от адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, се установява, че същото е образувано по искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. № 3939 от 08.02.2018г., подадена от Е. Д. М., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу началника на ареста в гр.

София, бул. „Г.М.Д.“ № 42, за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща 2 обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 12.01.2018г. до 04.02.2018г. вследствие на неизпълнение на задължението на ответника да контролира чистотата в ареста.

С протокол от избор на съдия-доладчик от 09.02.2018г. делото е разпределено на съдия Боряна Бороджиева.

С Определение № 7987 от 12.10.2022г., постановено по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, съдът е върнал исковата молба поради недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че с друга искова молба на Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до 13.09.2018г. вследствие на лошите условия в ареста, находящ се в гр. София, бул. „Г.М.Д.“ № 42. По така предявения иск, с Решение № 7482 от 22.12.2020г. по адм.д. № 12525/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Е. Д. М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.01.2018г. до 13.09.2018г. вследствие на лошите условия в арестно помещение на бул. „Г,М.Д.“ № 42, в което бил настанен с мярка „задържане под стража“, ведно със законната лихва считано от 13.09.2018г. до окончателното изплащане, като искът бил отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева. Решението било оставено в сила с Решение № 4085 от 21.06.2021г., постановено по адм.д. № 3843/2021г. по описа на АССГ, II касационен състав. Поради тази причина, с оглед влязлото в сила на 21.06.2021г. решение съдът е приел, че е налице обективен и субективен идентитет между предявените претенции, поради което е прекратил производството.

В законоустановения срок, на 25.10.2022г. ищецът Е. Д. М. е подал частна жалба срещу определението, с която ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде допусната правна помощ, изразяваща се в безплатно представителство от адвокат в частното производство.

С Определение № 2240 от 14.03.2023г., постановено по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав, съдът е освободил ищеца от внасяне на държавна такса и е оставил без уважение искането му за допускане на правна помощ.

В законоустановения срок ищецът е подал частна жалба и срещу определението, с което е оставено без уважение искането му за допускане на правна помощ.

С Определение № 5831 от 07.07.2023г., постановено по ч.адм.д. № 2909/2023г. по описа на АССГ, XI касационен състав, съдът е отменил Определение № 7987 от 12.10.2022г. в частта, с която е оставена без разглеждане и върната исковата претенция за периода от 12.01.2018г. до 15.01.2018г. и в тази част делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е оставено в сила в частта, с която исковата молба е върната за периода от 15.01.2018г. до 04.02.2018г. Оставено е в сила и определението за отказ за предоставяне на правна помощ.

С Определение от 08.08.2023г. по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I 3 отделение, 6-ти състав съдът е разпоредил препис от исковата молба за периода от 12.01.2018г. до 15.01.2018г. да се връчи на ответника за писмен отговор в едномесечен срок и едновременно с това е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.10.2023г. от 12,45ч.

На 30.10.2023г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което съдът е оставил без уважение искане на ищеца за отвод на съдията-докладчик и на прокурора, уважил е ново искане за допускане на правна помощ и делото е отложено за 14.12.2023г. от 14,20ч.

С разпореждане от 08.11.2023г. съдът е назначил за служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП адв. Ивайло Юруков.

На 14.12.2023г. от 14,20ч. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което са приети представените от страните писмени доказателства, даден е ход по същество и след проведени устни състезания, делото е обявено за решаване.

С Решение № 1789 от 18.03.2024г. съдът е уважил предявения иск от Е. Д. М. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ до раазмера от 24 лева – обезщетение за периода от 12.01.2018г. до 14.01.2018г. включително, като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева. Към датата на снемането на преписа от делото, няма данни решението да е влязло в сила.

От гореизложената хронология се установява, че за процесния по настоящото дело период – от 01.10.2018г. до 10.10.2022г., съдът не е извършвал процесуални действия по адм.д. № 1425/2018г. по описа на АССГ, I отделение, 6-ти състав. Периодът, през който делото не е било разглеждано, е с продължителност от 4 години и 9 дни. Първото действие извършено от АССГ по делото датира от 12.10.2022г. /след края на процесния по настоящото дело период/ и представлява постановеното определение за прекратяване на производството.

Съдът приема, че обичайният разумен срок /с оглед фактическите положения в АССГ и неговата натовареност/ за първоначално произнасяне по редовността на искова молба, е тримесечен и в случая е бил нарушен. Въпросът за фактическата и правна сложност на делото, както и за процесуалното поведение на страните по него, е ирелевантен в настоящата хипотеза, защото действието, което се явява забавено, представлява първоначално произнасяне по редовността и допустимостта на исковата молба, а не допускане и събиране на доказателства, нито произнасяне по съществото на правния спор.

Към датата на първоначалното произнасяне е била налице искова молба без представени доказателства, чието съдържание, макар и неясно, е съдържало искане по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева поради неизпълнено задължение на административен орган да поддържа чистотата в ареста за периода от 12.01.2018г. до 04.02.2018г.

Относно значението на спора за заинтересованите лица, обаче, на първо място следва да се отчете обстоятелството, че предявеният иск в преобладаващата си част – относно претенцията за обезщетение за периода от 15.01.2018г. до 04.02.2018г. – е бил процесуално 4 недопустим и в тази част исковата молба е върната с влязло в сила определение на съда. В този смисъл макар съдът да е нарушил изискването за разглеждане на делото в разумен срок по отношение на връщането на исковата молба в тази й част, това негово бездействие не би могло да доведе до увреждане на правата и законните интереси, които ищецът се е домогвал да защити чрез предявения иск, защото правото му на иск в тази част изобщо не е съществувало. На следващо място, що се касае до остатъка от процесния период от 12.01.2018г. до 14.01.2018г. включително, следва да се посочи, че защитаваното от ищеца материално право се изразява в обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в рамките на период от само три календарни дни, което обосновава извод за подчертана малозначителност на съдебния спор от гледна точка интереса на участващите в него страни.

Именно в тази насока следва да бъде преценен и фактът, че ищецът е водил паралелно и друго съдебно производство относно изплащане на обезщетение за това допуснато от ГД „ИН“ нарушение, което е приключило с влязъл в сила краен съдебен акт. Тук е мястото да се подчертае, че преценката относно значението на спора за страните, респективно значителността на нарушението на изискването за разглеждането му в разумен срок, не се основава само на материалния интерес /цената на иска/, който при обезщетенията за неимуществен вреди се определя изцяло по преценка на ищеца, а преди всичко на предмета на спора, който съдът е сезиран да разреши. В настоящата хипотеза деяние на административен орган, изразяващо се в неспазване на хигиенните норми в арестно помещение за период от три дни, не може да бъде преценявано като предмет на съществен материалноправен спор, независимо от размера на претендираното от ищеца обезщетение.