Решение № 224 от 27.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Варна, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100502536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. Д. срещу Решение № 260326/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1095/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVІ състав, в частта, с която е отхвърлен искът му против М. Д. П. с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено, че Д. е изключителен собственик на придобитата с лично имущество 18028.26/43028.26 ид.ч. от закупеният по време на брака между страните апартамент № 68, находящ се в *** с идентификатор № *** по КК на гр. Варна.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК. Претендират се разноски.

Въззиваемата М. Д. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като въззивникът претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

1

Производството пред ВРС е образувано по иск на С. П. Д. против М. Д. П. с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК за приемане за установено, че Д. е изключителен собственик на апартамент № 68, находящ се в *** с идентификатор № *** по КК на гр. Варна закупен по време на брака между страните, поради настъпила пълна трансформация на лични средства /искът е уточнен с молба с вх. № 262866/10.12.2020 г. пред ОС – Добрич и с молба с вх. № 298147/15.09.2021 г. на ВРС – листи 53 – 56/.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата М. Д. П., с който оспорва иска с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК като неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.

С Решение № 260326/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1095/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХХVІ състав е прието за установено по отношение на М. Д. П., че ищецът е изключителен собственик на 25 000/43 028.26 ид.ч. от апартамент № 68, находящ се в ***, състоящ се от входно антре, дневна с ниша, спалня, баня-тоалет, дрешник и балкон, с площ от 49,96 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта *** по КК на гр. Варна при съседи: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 9, както и 0.9907 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, на основание чл. 23, ал. 2 от СК, като е отхвърлен иска за разликата от 18028.26/43028.26 ид.ч.

Решението на ВРС не е обжалвано в частта, с която е призната частична трансформация на лични средства на Д. при закупуването на гореописаното жилище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Иск ът с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК е допустим, като за ищецът е налице правен интерес от предявяване на същия.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

2

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Според ал. 3 на същия член съвместният принос се предполага до доказване на противното. За заварени от новия СК бракове, какъвто е и бракът между страните по делото /сключен на 07.07.2007 г./, се прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност.

Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания – чл. 21, ал. 3 от СК. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства. По силата на чл. 23 от СК едно имущество или право, което е лично, запазва този си характер, дори да се превърне в друг обект. Независимо от конкретния придобивен способ, законът приема, че щом в придобиването на имущество по време на брака е вложено лично имущество, то лично притежание на съпруга става съответната част от придобитото, т. е. придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването изцяло или за съответната част.

Всяко възражение за трансформация по чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от СК от 2009 г., по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от СК от 2009 г., а за поддържащия влагането на лични средства, който следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни, лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното при условията на пълно и пряко доказване влагане на суми, които имат личен характер, може да обуслови извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена.

Не се спори, а и от представените нот. акт № 49, том ІII, рег. № 3651, дело № 329/30.12.2016 г. и решение за прекратяване на брака на страните с развод по чл. 50 от СК на Районен съд – Каварна се установява, че апартамент 68, находящ се в *** с идентификатор № *** по КК на гр. Варна е придобит възмездно по време на брачната им връзка за сумата от 22 000 евро или 43 028.26 лева. Твърденията на ищеца, уточнени с молба с вх. № 298147/15.09.2021 г. на ВРС са, че за закупуването на горния имот същият ползва изцяло лични средства, както следва: сумата от 25 000 лева получена като дарение от майка му, сумата от 11 889 лева са от спестовен инвент с характер от договорни фондове, дяловете от които са продадени от Д.. В с.з. на 30.11.2021 г. Д. уточнява, че началното салдо по сметка № *** представлява негови спестявания, представляващи дарени суми от родителите му, 3 когато същите са разполагали с повече средства, напр. при получаване на ренти.

Безспорно се установява от събраните писмени /извлечение от сметки на ищеца/ и гласни доказателства и ССЕ, че на 29.12.2016 г. /денят преди процесната сделка/ майката на Д. му дарява по банков път по негова сметка сумата от 25 000 лева за закупуването именно на спорния имот, като същата е вложена в придобиването като е преведена от ищеца по сметка на продавача като част от продажната цена. След като договорът за дарение на горната сума е сключен между съпруга и неговата възходяща и е изразено съгласие само той да бъде надарен, респ. само той изразява воля за приемане на дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор подареното се придобива и от съпругата, която не е страна по същия по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК. Т.е презумпцията за съвместен принос досежно сумата от 25 000 лева е успешно оборена от ищеца, тъй като се установява, че същата е дарена на него от майка му, поради което и представлява лично имущество по смисъла на чл. 22, ал. 1 от СК.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от първоинстанционния съд ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че С. П. Д. във времето е закупувал дялове от Взаимни фондове, предлагани от „ДСК Управление на активи" АД, като през м. 12.2016 г. извършва обратно изкупуване, както следва: на 29.12.2016 г. е извършил обратно изкупуване на дялове от фонд „ДСК Баланс” на сума от 603,33 лева с основание „Поръчка обр.изк.дялове sek/16/31162 ДСК Стандарт BGN mon/16/31284”; на 29.12.2016 г. е извършил обратно изкупуване на дялове от фонд „ДСК Стандарт” на сума от 2906,38 лева с основание „Поръчка обр.изк.на дялове sek/16/31162 ДСК Стандарт I GN mon/16/31285"; на 30.12.2016 г. е извършил обратно изкупуване на дялове от фонд „ДСК Баланс" на сума от 260,51 лева с основание „обр.изк.дялове sек/16/31162 ДСК Баланс 667 бр х 1.29951” ; на 30.12.2016 г. е извършил обратно изкупуване на дялове от фонд „ДСК Стандарт" на сума от 1245,62 лева с основание „Обр. изк.дялове sек/16/31163 ДСК Баланс 667 бр х 1.29951”, то общата сума е 5015,84 лева, получени по сметка *** с титуляр С. П. Д.. От получените суми от обратно изкупуване на дялове от 5015,84 лева е извършен един превод от ищеца на 29.12.2016 г. за 2500 лева по сметка *** в „Банка ДСК АД“ с титуляр С. П. Д., от която сметка е извършен превод от 66 895,20 лева за покупка на 34200 евро необходими за заплащане покупката на апартамента и са теглени средства на каса в брой на 29.12.2011 г. на сума от 1080 лева и на 30.12.2016 г. на сума от 1400 лева, които са послужили за плащане на нотариални такси във връзка с покупката на процесния имот.

В чл. 21 от СК се посочва кръга на правата, представляващи съпружеска имуществена общност и той включва само вещни права. При посочената законова уредба извън обхвата на СИО остават следните имущества: изрично посочените - тези придобити преди брака, както и тези, получени по наследство, дарение по време на брака /чл. 22, ал. 1 от СК/, имуществата, които служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия или занаят /чл. 22, ал. 2 от СК/, имуществото на съпруга – ЕТ /чл. 22, ал. 3 от СК/ Макар и неупоменати изрично в чл. 22 от СК, извън обхвата на СИО остават и притежваните от 4 всеки от съпрузите дружествени дялове и дялове в инвестиционни/взаимни фондове, тъй като същите по своя характер не пораждат вещни права. Произходът на средствата, вложени в придобиването им, не са определящи за статута и м на лично имущество, но могат да са предпоставка за искове за защита на вложилия съпруг по реда на чл. 30 от СК. Т.е. получената от Д. сума от 2 500 лева от обратно изкупуване на дялове от Взаимни фондове, предлагани от „ДСК Управление на активи" АД и която е вложена в покупката на процесния апартамент съставлява лично имущество. Останалата част от получената от него продажна цена за обратното изкупуване на дялове до размера от 5015.84 лева не се установи да е ползвана от ищеца за придобиване на горния имот. Напротив, установено е от ССЕ и от изявленията на ищеца, че част от нея е послужила за заплащане на нотариалните и други такси, както и данъци във връзка с възмездната сделка, но не и за заплащане на договорената цена по същата.