Определение № 504 от 03.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 504

03.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600955 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Х. Х. П. срещу протоколно определение от 13.08.2020 г. на СГС, НО, 18-ти състав, постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения П. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, наложено му с влязла в сила присъда на 06.03.2018г., постановена по н.о.х.д.

№ 2079/2015г. на СГС.

В жалбата са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение от 13.08.2020 г., постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г., Софийски градски съд, НО, 18-ти състав е оставил без уважение молбата на осъдения Х. П. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за 1 срок от 2 години, 3 месеца и 6 дни /към момента на произнасянето/. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателния анализ на приложените по делото писмените доказателства.

Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. След задълбочен анализ на затворническото досие на П., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат. Тези данни се съдържат в становището и оценките на експертния състав на затвора / справка от Началника на Затвора, ИФ-Началник сектор ЗО- „Кремиковци“ в приложеното становище и в доклада на ИСДВР/, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно съдебно заседание, а за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието. Последните не оспорват, че в развитието и поведението на осъдения П. започват да се наблюдават положителни тенденции, като това е документирано и оценено от тях, но същевременно тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи. В тази връзка трябва да се отчете обстоятелството, че социалната дейност и възпитателна работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие. Така, съобразно препланирания план към присъдата, задачите над които следва да се работи с осъденото лице до края на престоя му в МЛС са в насока към мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, последователност и целенасоченост, обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение, осъзнаване на проблема с алкохолната зависимост и анализ на действията след употреба, респективно създаване на избор на варианти. В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, 2 а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо П. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Неумението да разпознава проблемите си и да ги решава по адекватен начин, трудностите в осъзнаването на последствията от безразсъдното си поведение, както и факта, че стойността на риска от вреди за обществото все още е на границите между среден към висок, навеждат на извода, че не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност и във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. Това, че има дължимо поведение, което е задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се спазват там, не означава, че П. се е поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-нататъшния му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като корекция, защото доброто поведение в затвора и участието в трудови мероприятия, както и липсата на нарушения на реда, трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.

Не на последно място, следва да се подчертае, че предсрочното освобождаване освен за генералната превенция, има изключително важно възпитателно и превантивно значение и спрямо другите осъдени лица, защото въздейства чрез самия факт на освобождаването на осъдения, преди изтичането на срока на наказанието.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.08.2020 постановено по н.ч.д. № 2816/2020 г. на СГС, НО, 18-ти състав.

3 г.,

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4