Решение № 70 от 10.03.2026, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. **град, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **ГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100919 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът М. Н. К. твърди в исковата си молба, че първият ответник И. Т.

И. са наследници на починалата му съпруга- ** К., починала на 07.03.2020 г., като той бил неин съпруг, а ответникът неин син, а ответницата Н. Д. И. е съпруга на първия ответник.

На 18.05.1990 год. по време на брак с ** К. закупили недвижим имот с адрес: гр. **град, ул. ,,***, представляващ апартамент.

На 14.09.1990 год., по време на брака им, двамата със съпругата му прехвърлили на сина им - първият ответник по време на брака му с втората ответница този недвижим имот, представляващ СИО, а именно: апартамент 9, находящ се в гр. **град, ул. ,**, с адрес по нотариален акт гр. **град, ул. ,,***, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и баня, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на община **град, одобрени със заповед РС-18-38 от 5.07.2006 год. на Директор АК- София, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед, с 1 адрес на самостоятелния обект: гр. **град, ул. ,,***, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, брой етажи: 5, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 65.65 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***., ведно с избено помещение 9 с полезна площ от 8.92 кв.м, при съседи за него: изток-мазе 8, запад-мазе 10, север-коридор, юг-общинско място, ведно с 1.81% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото срещу задължението да поеме цялостната издръжка на двамата и да осигури сносен и спокоен живот до смъртта им, като им гарантира квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ било лично, било чрез трето лице и при условие, че същия не може да се разпорежда с апартамента до смъртта двамата, която сделка била обективирана в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 198, том 2, дело 844/14.05.1990год. на нотариус при РС- **град, надлежно вписан в службата по вписвания при РС-**град, вх.рег.№ 1665, парт.книга: том 72, стр.194.

По силата на семейния кодекс, втората ответница придобила права върху имота и съответно лични задължения по сделката, доколкото задължението за издръжка и гледане било неделимо. От прехвърлянето на имота, никой от ответниците не е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане, нито по отношение на ищеца, нито по отношение на съпругата му. Докато тя била жива се справяла с домакинството, готвела, чистела, перяла и пазарувала. Изцяло ищецът и съпругата му плащали задълженията за имота, тока, водата и данъците. В края на 2019год., съпругата му също се разболя и починала на 07.03.2020 год. След като се разболяла, ответниците пак не полагали грижи нито за нея, нито за ищеца.

След смъртта й, ответниците не се сещали за ищеца. Никой от тях не е полагал и не полага грижи за него. Понеже бил възрастен, близки и познати му помагали и се грижели за него, но не и те. Многократно първият ответник идвал да иска от ищеца да му дава пенсията си, защото му трябвали пари и да 2 излиза, за да продаде апартамента. Никога обаче не бил получавал грижи или пари от него или съпругата му.

На 15.01.2025 г. претърпял инсулт, постъпил в болница и последвала сериозна рехабилитация. В болница за рехабилитация престоял също една седмица, но след това трябвало да продължи рехабилитацията у дома.

Ответниците нито го посетили, нито болницата, нито в дома му. Наложило се синът му от предишен брак да се върне от САЩ, където живеел, за да го гледа и стои с него в болницата. След изписването му, синът му наел жена да го гледа у дома, тъй като ответниците не се интересували от него, за което заплащал сина му.

След 17.02.2025 г., сключил с община **град договор за ползване на социална услуга " Асистентска подкрепа", според който по 4 часа дневно през делничните дни идва жена-социален асистент, която му помагала при самообслужването и личната хигиена, при движение и придвижване, при промяна и поддържка на позицията на тялото, както и при комуникация, пазаруване и изпълнение на ежедневни и домакински дейности. Всички тези дейности били от кръга на задълженията на ответниците, но понеже не ги получавал от тях се принудил да сключи договора за подкрепа.

Посочва, че през месец април 2025 г. ответниците и семейството имдеца и внуци, пристигнали и се нанесли в апартамента като дори го изгонили от стаята, която обитавал. Поискали да му вземат цялата пенсия, но нямали пълномощно затова и не успели. Не само, че не полагали грижи за него, но от притесненията, които му нанесли, получил и втори инсулт с пареза и заекване и на 27.04.2025 г. се наложило съседът му да повика линейка. Лекарката от бърза помощ казала, че не се налага хоспитализация, но се налага да почива и някой да го гледа, понеже не може да се справя сам. Ответниците въобще не се интересували. Още на другия ден му изпратили нотариална покана, която получил през месец май 2025 г. С нея ответниците искали да се яви на 11.06.2025 г. в кантората на нотариус ** и заявявали, че му осигуряват квартира като се грижат за него, което не било вярно. С поканата заявявали, че ищецът отказвал да ги допускам в стаята си в жилището и да приема полаганите от тях грижи-почистване и грижи, каквито нито са предлагали, нито са предоставяли. Никой от ответниците лично или чрез трети лица никога не е полагал грижи за него, нито издръжка. Грижите, които следвало да 3 полагат се дължали ежедневно и били подробно описани в договора за издръжка и гледане.

Ответниците винаги са имали достъп до имота и до ищеца, но никога не са се интересували от него, нито са полагали грижи за него, каквито се изисквали ежедневно. Дори когато през м. април 2025 г. дошли в апартамента с децата и внуците си, не полагали грижи, а за ищеца се грижили трети лица.

Идването им притеснило много ищеца, нарушили съзнателно ежедневния му режим, заплашвали, че ще му вземат пенсията, в резултат на което получил пореден инсулт.

Ответниците не били предлагали да трансформират задължението за гледане в натура в парично такова и отдавна били в забава. За да бъде изправен длъжника по договор за издръжка и гледане следвало ежедневно да предоставя грижи и издръжка, включваща изцяло храна, отопление, дрехи, както и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството. Кредиторът не бил длъжен да приема частично и регулярно изпълнение на грижи и издръжка. Даже да се приеме, че кредиторът отказвал грижи, а това не било така, то издръжката била дължима ежедневно и при неприемането на издръжка в натура, длъжникът следвало да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация.

Нуждата от средства за съществуване на кредитора не можела да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация.

Сочи, че е на 89 г. и страда от редица заболявания- стабилна стенокардия, инсулт и други. Не бил в състояние сам да готви, пере, чисти, както и сам да се къпе и грижи за хигиената си и т.н. Да се обгрижва му помагали трети лица. Ответниците живеели в друго жилище. Получавал пенсия от около 1 900 лева месечно, но след заплащане на лекарствата и отоплението, таксите за входа, телефона, му оставали много малко за храна.

Трябвало да се храни здравословно - плодове, зеленчуци, месо, но рядко можел да си ги позволя.

Счита, че е налице пълно неизпълнение на договора от тяхна страна.

Моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 87 ап.3 от ЗЗД да бъде развален сключения договор за прехвърляне на недвижим имотапартамент 9, находящ се в гр. **град, ул. ,-*** ,с адрес по нотариален акт гр.

**град, ул. ,,***, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня 4 и баня представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на община **град, одобрени със заповед РС-18-38 от 5.07.2006год. на Директор АК- София, последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо самостоятелния обект: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на самостоятелния обект: гр. **град, ул. ,***, който самостоятелен обект се намира на етаж З в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, брой етажи: 5, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 65.65 кв.м. при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***., ведно с избено помещение 9 с полезна площ от 8.92 кв.м., при съседи за него: изток-мазе 8, запад-мазе 10, север-коридор, юг-общинско място, ведно с 1.81% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане 198, том 2, дело 844/1990 г. на нотариус при РС-**град, надлежно вписан в службата по вписвания при РС-**град вх.рег. № 1665 парт.книга: том 72, стр.

194 до размера на собствената му 1/2 /една втора идеална част/, поради пълно неизпълнение от ответниците с всички законни последици и разноските по делото.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Т. И. и Н. Д. И. оспорват иска.

Не оспорват обстоятелството, че на 18.05.1990 г. майката на ответника И. Т. И. и съпругът й ищеца М. К. са му прехвърлили по време на брака му с Н. Д. И. собствения им недвижим имот, апартамент, находящ се в гр. **град, ул. *** срещу поетото задължение да поеме цялостната им издръжка на тях двамата, като им осигури един сносен и спокоен живот до смъртта им, и им гарантира: квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ било лично или чрез трето лице и при условие, че не мога да се разпореждам с апартамента до смъртта им.

5

Не оспорват обстоятелството, че доколкото процесния недвижим имот е придобит по време на брака втория ответник Н. И. то и тя била задължена да изпълнява поетите от първият ответник договорни задължения.

Оспорват обстоятелствата, че не били полагали дължимата грижа и не давали дължимата издръжка на майка му и М. К., а след нейната смърт само на М. К..

При договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, т.нар ненаименован договор съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора не са определени в закона (той е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. / Решение № 82 от 5.04.2011 г. на BKC по rp. д. № 1313/2009 r., IV г. o., ГK, докладчик съдията Борислав Белазелков/.

В настоящия случай е налице уговорено с точност в какво се изразява поемането на цялостната грижа и издръжка, а именно в осигуряването на сносен и спокоен живот до смъртта на прехвърлителите, и в гарантирането, което може да се тълкува като осигуряване на квартира, храна, отопление, почистване и грижи и то при условието, че настъпят обстоятелствата болест и немощ, било лично или чрез трето лице и при условие, че същия не се разпорежда с апартамента до смъртта им.