Определение № 2282 от 29.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 29.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. М. като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело № 20221110209517 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.244 , ал.5 и сл. от НПК.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. Р. П. от ................., с ЕГН: ********** срещу Постановление от 26.05.2022г., с което мл.прокурор при СРП е спрял Досъдебно Производство № 429/2022г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.пр. № 11867/22г. по описа на СРП образувано за извършено престъпление по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания, че прокурорското постановление е необосновано и незаконосъобразно, тъй като част от отнетите вещи са били намерени и върнати на пострадалия от установени по делото лица, което изключва липсата на известен извършител на деянието. В заключение се моли постановлението на прокурора.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, събраните по досъдебното производство доказателства и разпоредбите на закона, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.244, ал.5 от НПК от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При правилно установена от прокурора фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция следва да се приеме, че обжалваният акт за спиране на досъдебното производство е 1 незаконосъобразен при превратно тълкуване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Прокурорът е спрял досъдебното производство, позовавайки се на процесуалната разпоредба на чл.244, ал.1 т.2 от НПК, т.е. когато извършителят на престъплението не е бил разкрит.

Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на прокурора, тъй като същите се намират в противоречие с част от събраните до този момент писмени доказателства и доказателствени средства. Видно от съдържанието на протоколите за разпит на жалбоподателя и Ц. П.а е, че безспорно част от върнатите им вещи, са били именно онези, обект на престъпно посегателство.

С нарочни молби на двамата свидетели от до СРП (находяща се на стр.30 – 31 от ДП) същите са поискали намерените вещи да им бъдат върнати. С нарочно постановление от 15.04.2022г. наблюдаващият прокурор е постановил доброволно предадените от свидетеля Ц. Ц. вещи, да бъдат върнати на П.П..

Сред тях е бил и един брой малък флекс с червен на цвят корпус, черна дръжка и кабел, бандажиран с черно тиксо около 20 см., без означения за марка и модел и един брой дамски велосипед марка ,,..........“. По досъдебното производство са налице данни относно лицата, от които свидетеля Цолов е закупил въпросните вещи. Твърде превратно и безкритично са възприети показанията на разпитаните свидетели М. В. и И. С., относно произхода на вещите, които са били предадени и разпознати от пострадалите като техни.

По досъдебното производство е следвало да бъде направен допълнителен разпит на двамата свидетели П.П. и Ц. П.а, които да бъдат изрично запитани относно обстоятелството дали предадените им с постановление на прокурора вещи са били техни, както твърдят в молбите си до него, същите били ли са част от отнетите вещи и по какво ги разпознават, че са техни. Освен това от протокола за доброволно предаване от 24.03.2022г., находящ се на стр.17 от ДП се установява, че свидетелят Ц. Ц. е предал и 1 брой авторадиокасетофон с падащ панел без горен и долен капа, без сериен номер, марка и модел.

Сходна по признаци вещ е посочена в показанията на свидетеля П.П. като обект на кражба. Същата обаче не е била предявяване на пострадалия и не е била предмет на произнасяне от страна на органите на досъдебното производство. Изричното посочване, че свидетелите П.П. и Ц. П.а са собственици на предадените им вещи и същевременно липсата на яснота относно предадения от свидетеля Ц. радиокасетофон с категоричност биха 2 могли да оборят наведената от свидетелите М. В. и И. С. версия относно липсата им на съпричастност към извършената кражба. Безспорното установяване на лицата, в чието владение за последно са били въпросните вещи, както и разпознаването им като собственост от страна на пострадалите с категоричност подкрепят, макар и по косвен път, наличие на извършителство на престъплението в лицето на част от разпитаните свидетели. Видно от показанията на самите свидетели е, че В. и С. е, че същите не конкретизират произхода на вещите, особено по отношение на свидетеля В..

В неговите показания не се излагат твърденията, дадени от свидетеля С., че вещите са негови. Същият е отказал да отговаря на въпроси, които не биха го уличили в престъпление ако бъде запитан откъде притежава предадените на свидетеля Ц. вещи. Ето защо съдът намира, че разследването не е било проведено обективно, всестранно и пълно, а правните изводи на прокурора относно спирането на досъдебното производство се основат на непълнота и превратно тълкуване на писмените доказателствени средства.Следва да бъдат извършени допълнителни разпити на свидетелите П.П. и Ц. П.а от една страна и М.В. и И. С. относно собствеността на намерените и доброволно предадени вещи. Едва след подробни показания и наведени от тях версии за произхода им, би могла да бъде извършена прецизна преценка дали част от свидетелите са съпричастни в извършеното престъпление по силата на косвени доказателства – наличие на кражба, предадени част от вещи, разпознати от пострадалите или липсват достатъчно данни, уличаващи конкретно лице в авторството на кражбата.

С оглед гореизложеното съдът намира, че постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство на посоченото основание, е незаконосъобразно. Отсъствието на релевантни правни съображения относно статута на придобиване на вещите от страна на свидетелите В.и С. и приемането от прокурора, че същите очевидно са собственост на пострадалите лица, с категоричност не подкрепят правния извод за наличието на неразкрит извършител.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното постановление за спиране на досъдебното производство е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

3

Воден от горното и на основание чл.244, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на мл. прокурор от 26.05.2022г. за спиране на Досъдебно Производство № 226 ЗМК 429/2022г. по описа на 02 РУ - СДВР, пр.пр. № 11867/22г. по описа на СРП и връща делото на прокурора със указания за правилното прилагане на закона,

Препис от определението да се изпрати на СРП и жалбоподателя.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4