Решение № 1931 от 14.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1931 гр. Пловдив, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20225330203968 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №22-0273-000124 от 21.04.2022г. на Началник РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, с което на П.

И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. М. Т., моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Релевира доводи, че административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено, тъй като е изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, предвиден в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява, нито се представлява от процесуален представител. В писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, процесуалният й представител, моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На жалбоподателката П. И. А. бил съставен АУАН №175/22, бл.

№150515 от 16.03.2022г. за извършено на 02.04.2021г. около 10.42 часа в с.

Песнопой, обл. Пловдив, с посока на движение от гр. Баня към с. Песнопой, нарушение за превишаване на разрешената скорост с 63 км/ч. при управление на МПС – собствения й лек автомобил „БМВ 525 Д“, с рег. №***. Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателката, се движело със 113 км/ч, при разрешена скорост за населеното място от 50 км/ч. Посоченото нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен номер на радара TR4D-511 в снимка към клип №18238. В снимката скоростта била отразена като 117 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на П. И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от 2 правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателката административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 02.04.2021г. около 10.42 часа в с. Песнопой, обл.

Пловдив, с посока на движение от гр. Баня към с. Песнопой същата е управлявала МПС – лек автомобил „БМВ 525 Д“, с рег. № ***, нейна собственост, като се е движила с установена скорост от 113 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление на МПС в населено място с 63 км/ч в повече. Безспорно е и обстоятелството за собствеността на автомобила, видно от приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС. На основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и неустановяване на друго лице, което да е управлявало процесния автомобил по това време и място, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката А..

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата незаконосъобразността и налагащо отмяната му.

НП е издадено след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен едногодишен срок. Съобразно правилата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, в общия случай, какъвто е и настоящият, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От доказателствата по делото се установява, че на 24.03.2022г. жалбоподателката е подписала декларация, че на 02.04.2021г. около 10.42 часа тя е управлявала лекия автомобил. Т.е. от тази дата нарушителят се счита открит. АУАН е съставен в тримесечния срок на чл.34, ал.1 от ЗАНН. НП обаче е издадено след изтичане на едногодишния срок, предвиден в същата разпоредба. Независимо, че АУАН е съставен в рамките на тримесечния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, то изтичането на една година от извършване на нарушението е пречка за предприемане на процесуални действия по санкциониране на нарушителя, с оглед алтернативността на двете хипотези.

3

С оглед на горното следва да се приеме, че в случая към момента на издаване на НП е съществувала абсолютна процесуална пречка за развитие на административнонаказателно производство и същото е опорочено. Съответно, като не е преценил обективно горното обстоятелство и не е прекратил административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал един незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателката има правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 500лв. за възнаграждение на адв. М. Т.. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. В случая е направено възражение за прекомерност на разноските. Същото съдът намира за основателно, тъй като правният интерес не е висок, делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в две съдебни заседания, като в едното от тях не е бил даден ход, разпитан е един свидетел, без процесуално представителство в съдебната зала от адвокат, като в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения. Поради това и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния представител в размер на 300 лева.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0273-000124 от 21.04.2022г. на Началник РУ Хисар при ОД на МВР – Пловдив, с което на П. И. А., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на П. И. А.,

ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

4

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5