Решение № 1457 от 02.10.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1457

Габрово, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА административно дело № 20267090700191 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на И. А. Д. от гр. Габрово против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM 1208672 от 10.04.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово. В жалбата се навеждат доводи за липса на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, тъй като издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка преди резултатите от кръвната проба е в нарушение на закона, поради което се прави искане за отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание жалбоподателят И. А. Д. не се явява и не се представлява.

Ответната страна младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за постановяване на решение съобразно събраните по делото доказателства, като при устните състезания заявява, че по образуваното досъдебно производство е получен резултат от кръвната проба, който е отрицателен и досъдебното производство е прекратено. Това твърдение не се опровергава от доказателства, събрани по делото.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя лично срещу подпис на 10.04.2026 година /л. 11/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 17.04.2026 година /л. 2/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № GPAM 1208672 от 10.04.2026 година, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, на жалбоподателя И. Д. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на посочено кръстовище в [населено място] управлява собствения си лек автомобил, подробно описан в заповедта, като при извършена проверка с техническо средство Drager Drug Test 500 е отчетен положителен резултат за метамфетамин; издаден му е талон за изследване, в който собственоръчно вписал, че не приема резултата; на водача са връчени 7 броя стикери, като Д. е дал кръвна проба за химически анализ.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.

За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя, е съставен АУАН серия GA, бланков № 3181705 от 10.04.2026 година /л. 12/, в който е описана фактическа обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на собствено МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда забрана за водача на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Нарушаването на забраната по отношение на наркотични вещества или техни аналози води до ангажиране на наказателната отговорност на водача на основание чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тук следва да се посочи, че според чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, се уреждат в закон. Това изискване в случая е спазено – в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изрично е посочено, че мярката се прилага когато е налице управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба, тълкувана съвместно с общата забрана на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, обосновава приложимостта на принудителната мярка, когато органът установи управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо че деянието съставлява престъпление по посочения текст от НК.

В конкретния случай се установява, че Д. е дал кръв за химичен анализ и както бе посочено по-горе, ответната страна заявява, че по образуваното досъдебно производство е получен резултат от кръвната проба, който е отрицателен и досъдебното производство е прекратено. В тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. При наличие на медицинско изследване за кръвна проба, какъвто е настоящият случай, законът е предвидил, че установените стойности от тази кръвна проба са определящи.

В горния смисъл са мотивите на Решение № 7457 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2017 г., VII отд.

Според чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от горепосочената Наредба, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчно основание за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл. 6, ал. 10 от Наредбата не са налице, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че представеното от оспорващия изследване на урина от 14.04.2026 година, установяващо отрицателен резултат за употреба на изброените в изследването наркотици не може да бъде взето предвид, тъй като не е извършено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не се отнася към момента на проверката – 10.04.2026 година, а е направено няколко дни по късно, по лична инициатива на оспорващия /л. 11/.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи /л. 54-55/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 18/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Габрово – за цялата територия, обслужвана от дирекцията /т. 2, 2.1 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“.

Разпечатката съдържа 27 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0b969b0-9239-44df-88e9-3a838a573cfd