Решение № 351 от 03.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Плевен, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Д. при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно наказателно дело № 20234430200676 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Р. А. И., с ЕГН: *** от *** против наказателно постановление № 22-0938-004138 от 18.11.2022 г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на Р. А. И. административно наказание – глоба в размер на 20 лв., Глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение по чл.

20, ал. 1 от ЗДвП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

За така установените нарушения на жалбоподателят Р. А. И. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адв. П. Е. от АК – Плевен, като молят съда да отмени така наложените му наказание с издаденото от ***а на Сектор „ПП“ – Плевен наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Депозира се бланкетно становище, с което се моли да се остави жалбата без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 355790 от 10.11.2020 г., съставен от актосъставителя Д. Б. Д. – мл. автоконтрольор, от който е видно, че:

На 07.11.2022 г. около 13:00 часа в гр. Плевен, ул. „Дойран“/паркинг на игрална зала „Ефбет“/, като водач на собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, извършва следното нарушение:

Напускайки паркинга не контролира достатъчно управляваното МПС, като не съобразява поведението си с намиращия се в непосредствена близост до него паркиран лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № ***, собственост на Кр.В. И.а, с ЕГН***, гр. Плевен, управляван от К.Б.М., с ЕГН: *** от гр.

Плевен, удря го и допуска ПТП с материални щети.

2.След настъпване на инцидента напуска мястото му без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, както и без да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Предвид горната фактическа обстановка И. не е изпробван за употреба на алкохол.

2

Установен е на 10.11.2022 г. Издаден Протокол за ПТП № 1796611 от 10.11.2022 г.

Съдът счита, че в настоящия случай, не се доказа от страна на административно наказващия орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение !!!

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени !!!

В АУАН-а актосъставителят Д. Б. Д. е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „в“ от ЗДвП , а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, по чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП .

Съдът намира, че издаденото наказателно незаконосъобразно и следва да бъде отменено. постановление е

В хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът констатира, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма.

3

Административно-наказателното производство е много формален и буквален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание !!!

Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение.

В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни.

Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво адмиминстративно нарушение с надлежната му правна квалификация, се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

С бездействието си и неподкрепения с доказателства едностранен извод АНО не е изпълнил императивното си задължение по чл. 57 ал.1 т.5 , да посочи: „обстоятелствата , при които са извършени нарушенията, както и доказателствата, които го потвърждават”.

Следва да се има в предвид , че АНО е този които е длъжен да доказва по несъмнен начин основанията за налагане на наказание и доказателствата подкрепящи твърденията му.

Преписването на правните норми от ЗДвП не означава , че в НП има фактическа обстановка. Такава в конкретния случай липсва , тъй като в нея не са изложени конкретните факти и обстоятелства , констатирани от наказващия орган / Не е ясно въз основа на какви доказателства е направен 4 крайният извод относно вината на И.. Посочването на разпоредба от ЗДвП само по себе си не може да е доказателство относно наличието на виновно поведение.

Посочените обстоятелства относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващия орган, както в АУАН, така и в НП, водят до необоснованост на последното. Освен, че следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя, са предмет на доказване по делото.

Съставеният от АНО - АУАН съдържа само едно предположение, което не може да замести изискването за категорична установеност на механизма на ПТП и оттам - на виновното лице.

За пореден път АНО игнорира разпоредбата в закона прилагайки я превратно и частично пренебрегвайки цялото и съдържание.

По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че не контролира ППС, което управлява, допуска ПТП с щети по МПС.

Правната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП.

Съгласно т.1 от правното обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за напускане на паркинг на игрална зала „Ефбет“, при което не контролира достатъчно управляваното от него МПС,като не съобразява поведението си с намиращия се в непосредствена близост до него паркиран лек автомобил „Пежо 308“, с рег. № ***.

Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо 5 правило за поведение, задължително за всички водачи.

Със съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбоподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата, управлявайки лек автомобил,не контролира достатъчно управляваното МПС,като несъобразява поведението си с намиращия се в непосредствена близост до него паркиран лек автомобил „Пежо 308“.

Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП.

Съставът на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване на ПТП/.

Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление.

Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието.

Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административно-наказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.

И тъй като доказването на последното е поставено в тежест на административно-наказващия орган , а очевидно в случая то не е било постигнато , следва да се приеме , че недоказаното не се е случило , а оттам , 6 че липсва категорична установеност на виновно лице в случая , в това число и на санкционирания водач, което от своя страна налага и извода за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Процесното НП № 22-0938-004138 от 18.11.2022 год. следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на процесуалния и материален закон.

Наказателното постановление е издадено, без наказващия орган да изпълни задължения си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН , като провери съставения против Р. А. И. АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, задължително преценявайки и събраните доказателства/ а както бе отбелязано по-горе такива няма/ , в контекста на изискванията на чл. 40, ал. 1 и сл., чл.