Решение № 203 от 28.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Благоевград, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500442 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№4788/19.03.2026г., подадена от И. Т. И., срещу Постановление от 21.11.2025 г. по изп. дело №99/23 г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. № 890 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че този отказ е незаконосъобразен и противоречи на разпоредбите на ГПК и установената практика на ВКС. Жалбоподателят излага, че задължението към взискателя ОЗК – Застраховане АД е било изцяло погасено още на 07.03.2023 г. чрез банков превод, за което са представени доказателства. На 27.03.2023 г. е подадено изрично искане за прекратяване на делото поради изпълнение, но ЧСИ не е уважил това искане, като дори твърдяното разпореждане от 04.04.2023 г. не е било надлежно връчено на длъжника.

Освен това се поддържа, че за период по-дълъг от две години след това взискателят не е предприел никакви изпълнителни действия. Според жалбата извършването на справки за имущество не представлява изпълнително 1 действие по смисъла на закона и не може да прекъсне срока. Поради това се счита, че е настъпила перемпция по силата на закона, т.е. изпълнителното производство се е прекратило автоматично на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят оспорва извода на ЧСИ, че молба от 01.08.2024 г. за справки представлява действие, което прекъсва срока, като се позовава на тълкувателната практика на ВКС, според която такива действия не са изпълнителни. Поддържа се, че съдебният изпълнител няма право да откаже прекратяване, когато предпоставките за перемпция са налице, тъй като тя настъпва по право, а той само следва да я констатира.

Иска се съдът да отмени отказа на ЧСИ Б. В., да признае, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона поради изтичане на двугодишния срок на бездействие, и да укаже на съдебния изпълнител да издаде акт, с който да прогласи прекратяването и да приложи всички законови последици, включително вдигане на наложените обезпечителни мерки.

От страна на взискателят е депозиран отговор, в който се сочи, че жалбата е неоснователна и отказа на ЧСИ Б. В. да прекрати изпълнителното дело е правилен. Твърди се, че от представеното по делото платежно нареждане се установява, че към момента на образуване на изпълнителното производство задължението не е било изплатено, поради което длъжникът е бил в забава за сумата от 3869 лв. Именно това неизпълнение е наложило завеждането на изпълнителното дело, т.е. производството е било образувано при наличие на дълг.

В отговора се изтъква, че дори впоследствие да е извършено плащане, то не води автоматично до прекратяване на делото, защото съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК изпълнителното производство се прекратява едва след пълно изпълнение на задължението, включително заплащане на всички разноски по делото.

Поддържа се, че плащането само на главницата не освобождава длъжника от отговорността за разноските, които са възникнали именно поради неговото забавяне.

Допълнително се твърди, че длъжникът не е изплатил изцяло дължимите разноски по изпълнителното дело, въпреки че те са били надлежно определени и съобщени. Според автора на отговора това поведение представлява продължително неизпълнение и е в противоречие с принципа на 2 добросъвестност по чл. 3 ГПК. Подчертава се, че длъжникът не може да се позовава на собственото си неизпълнение, за да иска прекратяване на делото – нито чрез позоваване на перемпция, нито чрез частично плащане.

Излага се още, че според трайната съдебна практика разноските по изпълнителното производство са за сметка на длъжника, когато той е дал повод за образуването му, какъвто е настоящият случай.

В заключение се поддържа, че отказът на ЧСИ Б. В. е законосъобразен и се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ Б. В., в мотивите си, е изразил становище за неоснователност на жалбата и за липса на правните предпоставки за прекратяване на делото.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, намира жалбата за процесуално допустима. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна - длъжник и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното изпълнение съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело №99/23 г. е образувано на 09.02.2023 г. по молба на взискателя „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. На 22.02.2023 г. по искане на взискателя са наложени обезпечителни мерки – запори върху банкови сметки и МПС на длъжника. На 01.08.2024 г. взискателят е подал молба за „имуществено проучване и предприемане на изпълнителни действия“. С молба от 20.11.2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, позовавайки се на изтекъл двугодишен срок на бездействие от страна на взискателя. С обжалваното постановление от 21.11.2025 г. ЧСИ е отказал да прекрати производството, приемайки, че молбата от 01.08.2024 г. е прекъснала срока на перемпцията.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основният спорен въпрос по делото е дали е налице предвиденото в чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК основание за прекратяване на изпълнителното производство, а именно – бездействие на взискателя в продължение на две години.

3

Съгласно константната съдебна практика, двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай такова действие е налагането на запори на 22.02.2023 г. На 01.08.2024 г., т.е. преди изтичането на двугодишния срок, взискателят е подал молба за „имуществено проучване и предприемане на изпълнителни действия“.

Съдът намира, че тази молба представлява действие, което прекъсва срока на перемпцията. Макар съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, само по себе си проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки да не са изпълнителни действия, в случая молбата не се изчерпва с това. Тя съдържа и изрично искане за „предприемане на изпълнителни действия“. Съдебната практика последователно приема, че подобни комбинирани молби, в които се иска както проучване, така и прилагане на изпълнителен способ, прекъсват срока, тъй като манифестират активния интерес на взискателя от продължаване на събирането. Водещо значение има искането на кредитора за прилагане на изпълнителен способ, което е достатъчно, за да се приеме, че той не е дезинтересиран от процеса.

Следователно, с подаването на молбата от 01.08.2024 г. двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е бил прекъснат и е започнал да тече нов такъв. Към момента на подаване на молбата на длъжника за прекратяване (20.11.2025 г.) този нов срок не е изтекъл. Поради това не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция.

Неоснователни са и доводите, свързани с извършеното плащане на главницата. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК, когато плащането е направено след започване на изпълнителното производство, разноските по изпълнението остават за сметка на длъжника. Този въпрос обаче е относим към приключването на производството по чл. 433, ал. 2 от ГПК, а не към прекратяването му поради бездействие на взискателя.

Като е достигнал до същите правни изводи, ЧСИ Б. В. е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№4788/19.03.2026г., подадена от И. Т. И., срещу Постановление от 21.11.2025 г. по изп. дело№99/23 г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. № 890 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5