Решение № 10 от 03.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 10392/2023
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 03.01.2025
- В сила
- 29.01.2025
- Състав
- ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110210392 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Спортно – туристически клуб „***“, с ЕИК ***, представлявано от Е. С., срещу Наказателно постановление /НП/ № 701291-F692213 от 28.04.2023 г., издадено от С. Е. С. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството – жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.).
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Навежда се, че има разминаване между словесното описание на нарушението, дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма. В жалбата е отправено искане съдът да отмени НП като незаконосъобразно, тъй като не е приложен чл. 28 от ЗАНН. При условията на евентуалност се моли съдът да постанови решение, с което да измени НП, като намали размера на наложената имуществена санкция до минимума от 500 лева, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 жалбоподателят, редовно призован, се представлява от Е. С., в качеството му на управител. Същият моли за отмяна на НП като неправилно, изтъква, че определеното за извършеното нарушение наказание е несъразмерно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - ЦУ на НАП София, в лицето на юрисконсулт И. Й., редовно упълномощен, пледира съдът да остави жалбата на Спортно – туристически клуб „***“ без уважение като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В тази насока юрк. Й. поддържа, че безспорно се е установило извършването на описаното в акта и НП административно нарушение, като алтернативно моли санкцията да бъде изменена по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Пледира се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Туристическо дружество „***“ се представлява от управителя му Е. М. С., търговецът стопанисва търговски обект – обществена тоалетна, находящ се в гр. ***, НП ***.
На 19.10.2022 г., в 12:45 часа свид. Ц. Ц. и Т. К., и двамата заемащи длъжността старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговския обект - обществена тоалетна, находящ се в гр. ***, НП ***, стопанисван от Туристическо дружество „***“. В хода на проверката било установено, че търговският обект е оборудван с фискално устройство (ФУ), модел „Дейзи Compact“, с ИН на фискалното устройство № *** и ИН на фискална памет № ***, с активна функция „служебно въведени“ и „служебно изведени“.
Разчетената касова наличност от фискалното устройство за дата 19.10.2022 г. била в размер на 0.00 лв., съгласно ДФО с № 015440/19.10.2022 г.
Фактическата касова наличност за същата дата – 19.10.2022 г., преброена по монети и банкноти и описана в опис на парите на А. Ж. М., на длъжност хигиенист, били в размер на 98,50 лв. Разликата от 98,50 лева между фактическата касова наличност и отчетната от фискалното устройство не била отразена като служебно въведена парична сума от касата. Инспектиращите съставили протокол за извършената проверка серия АА № 0126242/19.10.2022 г.
След извършената проверка на търговския обект, стопанисван от Спортно – туристически клуб „***“, св. Ц. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АN бл. № F692213 от 14.01.2023 г. на Туристическо Дружество „***“ за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., в присъствието на Е. С., в качеството на управител на дружеството – жалбоподател, както и на един свидетел на установяване на 2 нарушението.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, от С. Е. С. - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - София в ГД „Фискален контрол“ Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ било издадено обжалваното наказателно постановление № 701291-F692213 от 28.04.2023 г., с което на Туристическо дружество „***“ на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС била наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетеля Ц. Ц., заверено копие на протокол за извършена проверка в обект сер. АА бл. № 0126242 от 19.10.2022 г., заверено копие на КЛЕН от дата 19.10.2022 г., заверено копие на Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц. Ц. като обективни, последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се изясняват обстоятелствата около извършената проверка на търговски обект – обществена тоалетна, находящ се в гр. ***, НП ***, стопанисван от Туристическо дружество „***“, и констатираните нарушения, вкл. и обстоятелството, че проверяващите са направили контролна покупка на един брой услуга /ползване на обществена тоалетна/, за която не им бил издаден фискален касов бон от монтираното в обекта фискално устройство, както и установената в хода на проверката разлика между фактическата касова наличност и отчетната от фискалното устройство, за което свидетелят съставил поради процесния АУАН.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална 3 легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че са спазени давностните срокове, визирани в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, за съставяне на АУАН и издаване на НП, като двата процесуални документа са издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, следователно свид. Ц. Ц., заемащ длъжността старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, е бил компетентен да състави процесния АУАН сер. № F692213 от 14.01.2023 г. Предвид разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от ЗДДС С. Е.
С., в качеството си на началник на отдел „Оперативни дейности“ - София в ЦУ на НАП, е бил компетентен да издаде атакуваното НП, доколкото от т. 1.1, б.
„г“ на приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС, и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Съдът констатира, че АУАН и НП съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответната правна квалификация. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел на извършване и на установяване на нарушението, както и на нарушителя, който не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му административно обвинение. От своя страна, процедурата по връчване на обжалваното НП също е редовно изпълнена. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, още по-малко съществени такива.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за неспазване на реда на отчитане на промяната в касовата наличност, който е установен в чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Цитираната норма гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно 4 изведени" суми (които операции са се поддържали от фискалното устройство в обекта). Безспорно е, че при проверката е установена разлика в касовата наличност, която не е била отразена във ФУ като "служебно въведена" сума.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са дали правилна правна квалификация на нарушението, която съответства на фактическото му описание. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и установено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на деянието.
С оглед на законовото изискване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, с не въвеждането на посочената като разлика сума, в момента на въвеждането, е бил осъществен съставът на нарушението, тъй като в случая задълженото лице не е изпълнило своите законови задължения. Нарушението е формално, като не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като не е с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо съдът счита, че ТД на НАП - София правилно и законосъобразно е наложила с НП административно наказание – имуществена санкция на дружеството.
Настоящият състав приема, че АНО е посочил правилната санкционна норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, с оглед на фактическата обстановка, доколкото именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС регламентира наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.
1, а именно имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на настоящото нарушение от обективна страна се явява такова, че изключва възможността да води до неотразяване на приходи. Това е така, защото се твърди, че установената разлика в касовата наличност не е получена от продажби, а сума, която е следвало служебно да бъде въведена в касата, което не е сторено. Ето защо това формално нарушение няма как да доведе до неотразяване на приходи.